13421 | 2 март 2016 | 02:08

Ваньо Танов се обливал в пот, докато чакал линейката. Споделил, че усеща остри болки в сърдечната област и стягане. Давал си сметка, че вероятно го е покосил инфаркт. Бил в пълно съзнание и тежко преживявал невъзможността да получи експертна помощ.

“Ваньо си отиде здрав като бик. Преди дни бяхме заедно и нямаше никакви оплаквания. Ще направим аутопсия, за да сме сигурни дали инфаркт го е погубил.” Това сподели пред “България днес” хирургът проф. Радослав Гайдарски, един от най-близките приятели на Ваньо Танов.
Бившият здравен министър беше човекът, който оперира покойния шеф на митниците преди близо 3 г. от кучешка тения. Тогава Танов имаше проблеми с гигантски камък в жлъчния мехур и с черния дроб.

Минаха 40 минути, а няма линейка, вече няма смисъл от помощ, умирам... Това били последните думи на Ваньо Танов, преди да издъхне. Казал ги на своя шофьор, който бил до него, но бил безсилен да му помогне.

Фаталната сцена се случва в жилището на Танов в столичния кв. "Изток". Когато шофьорът видял, че началникът му е изпаднал в криза, той се обадил на 112, след което отпрашил директно към базата на Спешна помощ на бул. "Сливница". Молил дежурните там да тръгнат веднага, дори той да ги закара, за да окажат помощ на Танов. Отговорили му, че още нямат протокол от 112 и не могат да предприемат нищо.

Цели 40 минути линейка не се появила. Ваньо Танов се обливал в пот. Споделил, че усеща остри болки в сърдечната област и стягане. Давал си сметка, че вероятно го е покосил инфаркт. Бил в пълно съзнание и тежко преживявал невъзможността да получи експертна помощ. Разочарованието му било огромно. Накрая успял да каже само, че вече няма нужда от линейка, защото умира.

Това били последните думи на човека, който не жалеше сили в опитите си да промени митниците и да изчисти поне част от петната, лепнати на ведомството през десетилетията.

В деня на нещастието линейката на столичния спешен център пристигнала в дома на Ваньо Танов за 11 минути, но минали 20 минути, преди тя да тръгне.

Това съобщи пред “24 часа” д-р Георги Гелев, директор на Центъра за спешна медицинска помощ в София. Той описал действията на спешната служба по часове и минути в доклад, изпратен до здравния министър д-р Петър Москов.

Изпълнението на заявката за спешна помощ започнало на 29 февруари в 6,11 ч, става ясно от данните в доклада. Сигналът в спешния център обаче бил получен от тел. 112 по мейл около 20 минути по-рано.

Линейката пристигнала на адреса в кв. “Изток” в 6,22 ч. Тръгнала оттам в 6,31 ч и пристигнала в болница “Токуда” в 6,35 ч. Престоят ѝ там бил 1 час.

От получаването на сигнала до старта на спешния екип към адреса са минали 20-ина минути, тъй като “начинът, по който е подаден адресът, не говори за спешност”, обясни д-р Гелев. Според него там било описано като оплакване “изтръпване на долните крайници”. Пишело още, че пациентът не може да се движи. Това говорело за нужда от неотложна помощ, а не от спешна.

От дирекция “Национална система 112” към МВР отказаха да коментират, без да имат разрешение от ръководството.

“В този момент е имало по-спешни сигнали от този, както е бил описан. В момента в София няма недостиг на спешни екипи - тогава са работели 23 екипа, а в ранния сутрешен час няма и задръствания”, каза още д-р Гелев.

Само аутопсия може да докаже в кой момент и от какво точно е починал Ваньо Танов. Работната диагноза била по-скоро инсулт, а не инфаркт, както се предполагаше по-рано. Симптомите обаче били “много нетипични” по думите на д-р Гелев.

Според него, когато обаждането се приема от диспечерите на спешния център, те разпитвали поне 2-3 минути и така добивали по-точна представа за степента на спешност.