73628 | 1 юли 2016 | 09:52
- Европейският съюз планира да въведе еврото за всички страни членки. За това съобщава британският „Дейли експрес“, позовавайки се на председателя на ЕК Жан – Клод Юнкер. Това добра новина за България ли е, проф. Гечев?
- Това е доста екстравагантна новина поднесена от г-н Юнкер. Звучи ми като опит да вдъхне оптимизъм за бъдещето на ЕС. Това става, когато немалко експерти и политици допускат необратими процеси на дезинтеграция в общността. Брекзит поставя на ново изпитание Еврозоната. Няма значение, че Великобритания не е член на паричния съюз. Излизането на такава голяма икономика от ЕС (15% от БВП на Общността) ще има нов дестабилизиращ ефект върху и без това слабата евровалута. И само това им липсва – да „закачат“ Румъния и България.
Няма как да се постигне необходимата икономическа хомогенност като оптимална валутна зона, ако с политическо решение се обединят развити и неразвити стопанства с различна икономическа структура. Нобелови лауреати по икономика като Пол Кругман и Джоузеф Щиглиц от години обясняват, че Еврозоната е земетръсна и безперспективна. Гръцката икономическа трагедия, дълговите проблеми на Испания, Италия и Португалия са сред видимите доказателства за тези проблеми. Освен това, страни като Швеция и Дания, които отговарят на условията за членове в Еврозоната отказват да се присъединят по редица икономически и политически съображения. Водещи политици – президенти и премиери от Унгария, Чехия и Полша също декларираха, че влизането в Еврозоната не е в техните планове, поне на този етап. Тогава?
Как Еврокомисията ще накара тези страни да приемат такъв диктат. И то сега, когато се говори по-скоро за федерализация на ЕС, а не за задълбочаване на интеграцията. Следователно, вероятността за реализацията на тези намерения на г-н Юнкер е повече от съмнителна. Да не говорим, че някои страни като Финландия, например, правят подготовка за събиране на подписки и организация на референдуми за излизане от Еврозоната.
- Евентуалното изпращане на лева в историята ще доведе ли до поскъпване на живота у нас? Има ли вариант числата на етикетите да останат същите, а да се промени само валутата – вместо лев – евро?
- Опитът в страните, където се въведе еврото показва, че първоначалния ефект е около 15% повишение на цените. Като имам предвид, че у нас все са налице някои деформации на пазара, това увеличение може и да е по-високо. Трябва да се има предвид, че несъмнено и сега българския лев е силно надценен. Повече от 15 години левът е фиксиран към еврото (2 лева за едно евро), а през същия период натрупаната инфлация у нас е около два пъти по-голяма от тази в Еврозоната. А инфлацията е един от ключовите фактори влияещи върху валутните курсове, т.е. върху покупателната способност на националните валути. С други думи въпросът е не дали, а с колко ще намалее покупателната способност на доходите ни. Няма как да се „излъже“ пазара. Така че вашата догадка, че числата по етикетите на стоките ще останат същите, само че в евро, съвсем не е далеч от истината.
- Как ще се отрази върху българския бизнес такава мярка?
- Зависи за кой бизнес става дума. При други равни условия, ще спечелят износителите. Това е добре. Но ще загубят вносителите и крайните потребители. С доходите си, евентуално обърнати в евро, ще купуваме по-малко стоки и услуги. Това е сигурно, поне в краткосрочен и най-вероятно в средносрочен период. За дългосрочен период зависи какви политики ще се провеждат и в каква степен бизнесът ще се адаптира към новите ценови условия. Но има редица други фактори, които задължително трябва да се вземат предвид при измерването на пълния ефект.
Ето, например, това е въпросът кой ще прави паричната политика? Съмнявате ли се, че както е и сега, това ще правят Германия и Франция? Още повече, че след Брекзит тяхната роля се засилва. И по-нататък, не е ли логично, че те защитават основно своите икономически интереси. А по принцип това, което е изгодно като парична политика, примерно оскъпяването на еврото, няма как да е изгодна едновременно за развити и неразвити икономики. И затова Централната ни банка ще чака решението на „началниците“ от Франкфурт (Европейската централна банка) и Брюксел ( Еврокомисията). А тези решения само по щастлива случайност ще съвпадат с нашите икономически интереси.
- Разширяването на еврозоната може ли да се тълкува като натиск от Брюксел в посока загуба на национален суверенитет от различните държави?
- Несъмнено. Но сега това звучи по-скоро като опит. Защото ЕК нито има юридическия механизъм да преодолее явната национална съпротива, нито пък моментът е подходящ. Само това им липсва на унгарците и чехите, които и без това показват жълт картон на брюкселските бюрократи. А за нашето управление това едва ли ще е някакъв натиск. То раболепно изпълнява всичко, което е спуснато от „началниците“. Даже, поне на мен, ми звучи доста скандално, че премиерът Борисов чакал Брюксел да каже какво да сме правили с „Белене“ и дали сме си продавали поръчаните реактори. Ех, колко различен е например унгарския премиер. Та в тази връзка, нашият национален суверенитет доброволно си е загубен вече. Не е рекъл Брюксел, не е въвел еврото. Няма значение какъв ще е българския интерес, поне засега.
- Успоредно с идеята за еврото се появи и тази за свръхдържавата с обща армия, полиция, данъчни. Тя произлиза от Германия и Франция, но как засяга България?
- Би било добре, но е твърде абстрактна мечта. Нито НАТО, т.е. САЩ, ще позволи да правим обща европейска армия, нито повечето правителства биха се съгласили на такива стъпки. Нека да забравим за мантрата „повече Европа“. Дори Президентът на Съвета на Европа г-н Доналд Туск наскоро каза, че трябва да се разделим с илюзиите за политическа интеграция. Затова направо не е сериозно да се говори за обща армия и обща данъчна политика, когато бъдещето на ЕС е под въпрос. А за нас, българите, в тази ситуация въпросите са доста повече от един. Но това е предмет на друг, много по-сериозен разговор.
Мобилна версия
RSS канали
