46429 | 11 февр. 2015 | 13:07

Много са по света примерите за ефективна спешна медицинска помощ

Явно документално противоречие има в България около специалността парамедик. От една страна, Министерството на образованието я въвежда в системата (код: 72303 професия „парамедик“), дори определя срокове на обучение и степени на квалификация. Министерството на труда и социалната политика в своята Национална класификация на професиите в раздел „Парамедицински специалисти“ посочва с код 2240/6004 „лекарски асистент“, без да е ясно съдържанието на тази професия.

Министерството на здравеопазването е запазило тактично мълчание - все едно че това са кадри за туризма. Няма единни държавни стандарти, не са ясни правомощията и отговорностите.

Как е из Европа?

През 2014 г. в Спешната медицинска помощ (СМП) на Германия (Rettungsdienst) са работили около 43 000 парамедици в 1800 центъра. Там системата е двустепенна - парамедици се отзовават на всяко повикване, а при особено тежки случаи пристига лекар с реанимобил или хеликоптер. От 2014 г. е въведен Закон за парамедиците, който е заради нарастващите нужди на застаряващото население. Променя се името на професията от „помощник-спасител“ на „парамедик“, по-дълго е обучението (3 вместо 2 години), което е с предимно практическа насоченост. Отговорности на тези специалисти са: оценка за здравното състояние на болния, вземане на решение дали има нужда от специализирана помощ и гаранция, че тази помощ ще бъде предоставена.

До пристигането на лекар или до влизане на пациента в лечебно заведение парамедиците отговарят за превоза, оказването на първа помощ, наблюдението и поддържането на жизнените функции на пациента. Ако се налага, те предприемат животоспасяващи мерки.

В Полша, където работят над 11 000 парамедици, професията съществува от 1994 г., но от 2006-а е напълно призната юридически. Спешната помощ включва два вида екипи: линейка „Р“ е с двама парамедици, а линейка „S“ - лекар и двама парамедици. През 2010 г. със значителни промени в системата за СМП са определени образователните изисквания, правомощията и отговорностите на парамедиците, има дори списък с медикаменти, които имат право да прилагат сами. Обучението е тригодишно - за степен бакалавър.

През 1981 г. в Португалия се създава Обединена система за спешна медицинска помощ (SIEM), в която участват полиция, противопожарна отбрана, Червен кръст и здравните заведения (за своите територии). Закон определя компетенциите на лекари, медсестри, спешни специалисти (парамедици), спасители, транспортен персонал. За обучението и подобряване на уменията на парамедиците работят няколко центъра. През 2012 г. в системата са получени 1 150 000 повиквания. От тях едва 3500 са довели до активиране на екипи от СМП. Останалите са обслужени от парамедици и от противопожарните служби.

Легендарният сирийски лекар, създател на най-успешната схема на СМП в Европа, е бил и в България. Неговият доклад вероятно събира прах в чекмеджетата на често сменящите се здравни министри. Моделът на д-р Саед Арафат, възприет през 2006 г. в Румъния, ангажира едновременно пожарна, полиция, армия, лекари, медицински сестри и парамедици. Само на 7% от повикванията са изпращани лекари. Срок за пристигане на екип пожарникари и парамедици в градовете - 10 минути, в селските райони - 20 минути.

Интернет е пълен с обяви за обучение на парамедици в колежите на Англия и Уелс. При следването си те получават заплата от спешните центрове, в които им предстои да работят. Екип в 8-милионен Лондон се отзовава до 8 минути. Това са парамедици с мотоциклети или дори на велосипеди. Лекарите във Великобритания не пътуват с линейки по адреси.

Два основни принципа

Спешната медицинска помощ е най-тесният мост във всеки обществен договор. Някои държави успяват да го направят проходим, други балансират върху тънкото въже на социалното недоволство. Добре е да се огледаме, преди да се хвърлим в поредния водопад от блестящи идеи.

По два принципа може да се организира СМП. Единият е „Болницата при болния“ - квалифициран специалист в супероборудван реанимобил се отзовава на спешните повиквания. Няма много примери на държави, които да са го осъществили.

Другият е „Болният в болницата“. Първоначалната оценка, транспорт и осигуряване на жизнените функции се извършват от парамедици, пожарникари, полицаи или планински и морски спасители. Те са в непрекъсната връзка с лекарите от спешните центрове, които са консултанти и са готови да се отзоват при катастрофи, масови бедствия и пр.

Богат-беден

Кой може да ползва спешна помощ? В някои държави само тези, които са си плащали медицинските осигуровки. Който не внася в обществото, не може да очаква държавата да му осигури грижа. Повикване на линейка за неосигурените в Германия струва над 1200 евро.

Като богати и социални сме записали в Закона за здравето (чл. 82.1 и чл. 99.1), че право на спешна медицинска помощ имат всички - осигурени и неосигурени, а средствата се дават от държавата. Да, така е справедливо. Но издръжката на тази дейност е застанала като голяма хапка в държавното гърло - нито да я изплюе, нито да я преглътне. С хитрост проблемът се разделя - едната помощ е „спешна“, а другата ще я наречем „неотложна“! Кой може да прецени къде е границата? Аз не бих се наел да го сторя.

Давещите се да се спасяват сами! В цялата система от липсващи правила обикновено побеждават грубите и нахалните. Деликатният човек се опитва да се справи със среднощната стенокардия, която всъщност е инфаркт - е, ще отида сутринта при личния, не е толкова спешно... В същото време спешен екип спасява хистерична препила девойка или шие рани на циганска сватба.

Обществената нагласа към СМП е, че това е нещото, което не е могло да се осъществи през деня. „Изчакайте да стане 19,30, след това в „спешното“ е без талони и без пари!“ Да дойде вкъщи лекар! Педиатър или кардиолог! Ако закъснеете, мислете му, тъщата вдигна кръвно!

Това не е възможно в нито една европейска държава. На повикването ще се отзоват незабавно пожарникари, спасители или парамедици, чиито униформи не се различават от полицейските. Овладяването на критична ситуация и транспорт до болница е тяхна задача. Ненужното или лъжливото обаждане води до тежки глоби, неуважението към екипа - присъда по бързото производство.

Да отворим
очи за проблема

Спешната медицинска помощ в България се крепи на личните усилия на мизерно заплатените и заслужаващи дълбоко уважение лекари, медицински сестри, координатори, диспечери и шофьори. Те не са виновни, че линейките им са смешни и че в сравнение с немските колеги са облечени като трудоваци. Те са обиждани, непрестанно виновни и медийно демонизирани. Чудна ми е позицията на д-р Десислава Кателиева - председател на Сдружението на спешните медици и яростен противник на професията парамедик.

В Австрия или в Обединеното кралство лекарите не са по линейките, за да мерят кръвно. Няма по света шофьор на санитарен автомобил, който да не е парамедик. Спасителите в Норвегия дори могат да изпратят кардиограма чрез мобилния си телефон.

Необходим е обществен дебат за парамедиците - нужна ли е тази професия, много ли е скъпо за медицинските колежи да обучават такива кадри, какво би могло да бъде тяхното място и реализация в системата на СМП. Не е необходимо да измисляме нови правила и документи - да препишем полските или румънските, те вече са проверени в практиката.

Необходимо е час по-скоро да си извадим главите от пясъка, защото ни се виждат други части от тялото!