7169 | 9 февр. 2016 | 07:40

Германската икономика е заложник на благоденствието и конкурентоспособността на средата, в която оперира, смятат анализаторите от частната американска компания

Зависимостта на Германия от износа ще доведе до нейния икономически упадък. Полша е следващият голям играч в нов Европейски съюз, все по-разделен от националните интереси на отделните страни. Съюз между Варшава и Румъния, подкрепен от САЩ, ще застраши руските граници. Това гласи геополитическата прогноза за следващите 10 години на частната американска компания за разследване и анализи „Стратфор”, информира БГНЕС.

Европейският съюз няма да успее да разреши фундаменталния си проблем, който не е еврозоната, а свободната търговска зона. Германия е гравитационният център на ЕС. Тя изнася повече от 50% от своя Брутен вътрешен продукт, като половината от всичко това отива към страни от ЕС. Германия има продуктивност, която далеч надвишава собствените й възможности да консумира, дори и вътрешните икономически браншове да бъдат стимулирани. Страната разчита на износа, за да поддържа икономическия растеж, пълната заетост и социалната стабилност.

Структурите на ЕС, включително поддържането на еврото и много други регулации, са основани на тази зависимост от износа. Това вече раздели Европа на поне две части. Средиземноморска Европа и страни като Германия и Австрия имат съвсем различни поведенчески модели и нужди. Няма един политически курс, който да задоволява целия континент. Това е базовият проблем още от самото начало, но сега достига извънредни измерения. Ползите на една част от Европа са вредни за друга.

Национализмът вече нарасна значително. Към това допринасят украинската криза и фокуса на източноевропейските страни, които възприемат Русия като заплаха. Това създава още една Европа, с което общият брой стана четири - последните са Великобритания и Скандинавския полуостров. С увеличаването на евроскептичните партии в ляво и дясно растящата делегитимация на основните политически сили и популярността на сепаратистки партии в страни от ЕС, фрагментацията и национализма, които предвиждахме през 2005 г. и преди това, вече са ясно видими.

Тези тенденции ще продължат. ЕС може да оцелее по някакъв начин, но вътрешноевропейските икономически, политически и военни отношения ще бъдат определяни от двустранни или в ограничени многостранни отношения с малък мащаб и степен на обвързаност. Някои държави може би ще поддържат членството си в много променен ЕС, но това няма да е определящо за Европа. През следващото десетилетие от най-голяма важност ще е възраждането на националната държава като основен политически двигател на континента.

Действително, броят на националните държави може би ще се повиши, като движенията за независимост, които настояват за отделяне или разпадане на някои страни, ще увеличат влиянието си. Това ще е особено видимо през следващите няколко години поради икономическото и политическо напрежение в рамките на европейската криза. Германия се издигна над останалите национални държави с най-голямо икономическо и политическо влияние. Тя обаче е извънредно уязвима. Това е четвъртата най-голяма икономика в света, но този статут зависи от износа. Страните-износителки имат една характерна слабост – те разчитат на желанието и възможността на потребителите, които купуват продукта им.

С други думи, германската икономика е заложник на благоденствието и конкурентоспособността на средата, в която оперира. В този смисъл няколко са факторите, които работят срещу Германия. Най-напред, нарастващият национализъм в Европа ще доведе до ограничаване на капиталовите и трудови пазари. По-слабите страни вероятно ще приемат различни форми на контрол върху капитала, докато по-силните ще ограничат влизането на чужденци на тяхна територия, включително и граждани на други страни от ЕС. Предвиждаме, че съществуващи протекционистки политики вътре в Европейският съюз, специално в селското стопанство, в следващите години ще бъдат допълнени от търговски ограничения. Те ще бъдат наложени от по-слабите южноевропейски икономики, които имат нужда да подсигурят икономическите си основи след настоящата криза.

На глобално ниво очакваме европейският износ да се изправи пред по-голяма конкуренция и силно вариращо търсене в една нестабилна обстановка. Затова нашата прогноза е, че Германия ще бъде изправена пред икономически упадък, който ще доведе до вътрешна обществена и политическа криза и ще намали влиянието на страната в Европа през следващите 10 години.

В центъра на икономическото развитие и увеличаващото се политическо влияние ще бъде Полша. Тя е един от примерите за най-впечатляващ икономически растеж извън Германия и Австрия. В допълнение, населението й най-вероятно ще намалее, но това намаление ще е много по-малко в сравнение с други европейски страни. Докато Германия преминава през болезнени икономически и социални промени, Полша ще диверсифицира собствените си търговски отношения и ще се превърне в основната стратегическа сила на Северноевропейското поле.

Нещо повече, очакваме още през първата половина на следващите 10 години Полша да бъде лидерът на антируска коалиция, която ще включва Румъния. През втората половина този съюз ще изиграе огромна роля в промяната на руските гранични региони, които той ще си възвърне по официален и неофициален път. Докато Москва отслабва, този съюз ще има доминиращо влияние не само в Беларус и Украйна, но и още по на изток. Това допълнително ще затвърди икономическите и политически позиции на Полша и съюзниците й.

В нейна полза е й стратегическото партньорство със САЩ. Когато една световна сила влезе в стратегическо партньорство, в неин интерес е да направи партньора възможно най-силен икономически. От една страна, за да стабилизира обществото, от друга за да изгради военна сила. На Полша ще й бъде отредена такава роля спрямо САЩ, както и на Румъния. Интересът на Вашингтон в региона е очевиден.