14825 | 25 апр. 2023 | 16:13

Българската прокуратура има отлично сътрудничество с европейските и международните си партньори. Не може да става и дума за липса на доверие. Подобни твърдения са в сферата на манипулацията, заяви прокурор Цветомир Йосифов

Българската прокуратура има отлично сътрудничество с европейските и международните си партньори. Не може да става и дума за липса на доверие. Подобни твърдения са в сферата на манипулацията и говорят за непознаване на националното и европейското право. Това заяви прокурор Цветомир Йосифов в интервю за БГНЕС.

Ето пълния текст на интервюто.

- Прокурор Йосифов, преди дни Лена Бориславова заяви, че само за една седмица прокуратурата е получила два отказа за екстрадиция от Испания и Сърбия по нейни искания и това е причина за липса на доверие на международните и европейските партньори на България към работата на държавното обвинение. Как ще коментирате това?

- Не съм чул лично изявленията на г-жа Бориславова, но подобно изказване от политик, при това юрист, не звучи сериозно, а и не отговаря на истината. Българската прокуратура има отлично сътрудничество с европейските и международните си партньори. Не може да става и дума за липса на доверие. Подобни твърдения са в сферата на манипулацията и говорят за непознаване на националното и европейското право.

Допускам, че коментарът на г-жа Бориславова идва във връзка с публикации в медиите, свързани с издадена Европейска заповед за арест за български гражданин, задържан през март т.г. в Испания по искане на Софийска градска прокуратура (СГП). Към момента не е получено решение за отказ за предаването му, постановено от съд в Мадрид, нито във Върховната касационна прокуратура, нито в СГП. Чужди партньори не са поставяли въпрос за недоверие и подобни твърдения са откровена лъжа.

Ще напомня само, че в средата на април главният прокурор Иван Гешев изпрати писма до Генералния секретариат на Съвета на Европа, председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и други европейски институции за трудности, възникнали с приложението на Европейската конвенция за екстрадицията на двама български граждани от Република Сърбия. Друго искане за екстрадиране на обвиняем по делото „КТБ“ не получи отговор повече от 5 години. В резултат вече 9 години, откакто е напуснал страната, той не може да бъде доведен пред българския съд за изясняване на обективната истина по делото.

- В публичното пространство се появи информация, че причина за отказа на испанските власти да ни предадат Тони Иванов – Парфюма, е липсата на съдебен контрол у нас върху издадените от прокурор Европейски заповеди за арест (ЕЗА).

- Не мога да кажа дали това действително е причината, докато не получим официални документи от Испания. Проблемът с приложението на ЕЗА не е нов. Той е на дневен ред от 2021 г. насам, когато Съдът на Европейския съюз се произнесе с решение по дело С-648/2020 от 10.03.2021 г. В него се посочва, че България не е предвидила ефективна съдебна защита и съдебен контрол преди предаването на издирвано с ЕЗА лице за целите на наказателно преследване.

Съдът в Люксембург с това решение задължава България като страна членка да промени своето вътрешно законодателство и по-специално Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА). Още тогава прокуратурата е сезирала Министерството на правосъдието, че са необходими законови промени във връзка с цитираното решение. Досега това не е направено, тоест няма на практика промяна в законодателството. Работна група изготви промени в закона и сега предстои да бъдат разгледани в Народното събрание, но мина период от две години, който е твърде дълъг.

Нещо повече – проблемът досега изобщо не е дискутиран от българските депутати. Досега законодателят в лицето на Народното събрание не е отговорил и на въпроса кой конкретен акт на прокуратурата следва да подлежи на съдебен контрол - постановлението на прокурора по чл. 64, ал.2 НПК (за 72-часовото задържане) или самата Европейска заповед за арест.

Знаете, че прокуратурата няма право на законодателна инициатива и не е нейно задължение по конституция да привежда законите в синхрон с европейското право. Това е правомощие и отговорност на Народното събрание. Няма как повече от 2 години да няма промяна в законодателството ни и за това да е виновна прокуратурата, която нито е законодателен орган, нито има законодателна инициатива. Обръщам внимание, че прокуратурата не е безучастна и е изразявала позиция по дело с аналогичен въпрос още от 2020 г., която обаче никой не взе под внимание.

Бездействието на Народното събрание по регулиране на актуалното законодателство и привеждането му в съответствие с европейското право не би могло да бъде вменено като отговорност на прокуратурата. Опитите това да бъде направено показват непознаване на конституцията, законите на страната и европейските стандарти.

- Това означава ли, че настоящото дело няма да е последното, по което ще възникнат затруднения при изпълнението на европейските заповеди за арест?

- Да, това означава. Сблъсквали сме се вече с този проблем и според мен тепърва предстои да продължаваме да се сблъскваме и с по-сложни казуси, ако в спешен порядък не се направят промените. Това обаче не бива да бъде използвано от публични фигури за атаки и дискредитиране на прокуратурата. Тя изпълнява закона такъв, какъвто е и няма възможност да излиза от неговата рамка. Така е във всяка цивилизована държава.

- Как тогава проблемът ще бъде решен, след като виждаме, че всяко следващо Народно събрание има все по-кратък живот?

- Има внесен законопроект и предстои да се разгледа, ще видим какво ще се приеме в крайна сметка. Някои колеги смятат, че внимателният прочит на решението на СЕС допуска въвеждането на минимално изискване за съдебен контрол в издаващата държава преди предаването на задържаното лице. Не става дума за очакване към България да промени из основи системата за издаване на ЕЗА, като лиши прокурора от тази функция, а да се изпълни решението на Съда на Европейския съюз.

Каквито и решения да се предлагат от практикуващите юристи и академичната общност, ако липсва политическа воля за промени в полза на обществото и борбата с трансграничната престъпност няма как да се постигне желаният резултат. Лесно е за всичко да се обвинява прокуратурата, но това не е от полза нито за самите политици, нито за съдебната система, най-малко за гражданите.