24691 | 4 апр. 2022 | 19:21

Екопътека „Каньонът на водопадите“ пък заема едно от челните места в класацията за любимите планински маршрути на българите. Тя се намира в близост до Смолян. По маршрута има доста места за отдих

България е предпочитана туристическа дестинация поради разнообразната си природа и многоброините възможности, които предлага. Туризмът тук е целогодишен: има какво да се посети не само през зимния ски сезон или летния морски. По нашите ширини пролетта е омайна, тъй като времето е подходящо за планински излети и разходки за цялото семейство. Разнообразният релеф предлага по-леки, и по-трудни маршрути в зависимост от физическото ниво на туристите, както и разнообразни хоби дейности като крайна цел.

Трънската екопътека е една от най-любимите на софиянци през последните години. Пандемията от COVID-19 засили интереса към нея. Тя е предпочитана особено през уикенда.

Трънската екопътека се намира на 80 км западно от град София, почти до границата със Сърбия. Състои се от две части - първата минава по ждрелото на река Ерма, на 3 км от град Трън, а втората част - покрай река Ябланишка и се намира на 11 км от Трън. Втората част от маршрута е по-трудна от първата, а най-дългата отсечка е 13.2 км. Двата по-малки маршрута могат да бъдат изминати съответно за около час и половина и три часа.

Пътеката е лека и приятна, минава през гора и се спуска плавно към реката. При реката се прехвърля по дървен мост – стар, но стабилен, за да стигне малко след това до самото ждрело на р. Ябланица.

От началото на каньона започват да се редят една след друга невероятни гледки – тесни и високи скали, вирове и една малка пещера. От началото на ждрелото до водопад "Зелени вир" – най-емблематичното място от Ябланишката екопътека, се стига за около 30 минути. "Зелени вир" е много красиво място - нисък, но изключително многоводен и буен водопад, високи скали около него, под него – езерце, а под езерцето – мощен бързей с кипящи води, над водопада – мостче. От "Зелени вир" е най-тясната част на Ябланишкото ждрело.

Друго подобно място в района около столицата е „Вазовата екопътека”. Тя е част от цялостния туристически маршрут “Вазова пътека”, който започва от Вазовата (Данговата) къща, прекосява река Искър, минава под водопада Скакля и се изкачва до село Заселе. Походът е лек, но сравнително дълъг.

И нещо любопитно: в първоначалния си вид „Вазова екопътека” започва да функционира през далечната 1972 г. През 2007 г е обновена-изградени са множество мостчета, кътчета за отдих, поставено е осветление и информационни табели. Патриархът на българската литература Иван Вазов многократно е изкачвал въпросното трасе търсейки и черпейки вдъхновение за своите разкази. Енергията на това невероятно късче земя го вдъхновява и той написва един от най-прочутите си разкази „Дядо Йоцо гледа“. Недалеч от тук е и отвесната скала, наречена Зли камък, от която прототипът на дядо Йоцо е увековечен в поза, „загледана“ към дефилето.

По-нагоре, където височината нарастваи теренът е по-труден за преминаване, затова има изградени дървени мостчета, метални парапети, осигуряващи безпроблемно изкачване.

В пролетните месеци, когато реката, която го захранва и му дава името си – Скакля е пълноводна, то водопадът, наречен още Вазова Скакля, определено е доста по-внушителен със своите 85 метра. Той е сред един от най-високите водопади в България. Пътеката минава под водопада и продължава над него, докато не стигне до платото над самия водопад. Там има няколко беседки за отдих на туристите.

Понеже пролетта е времето на водопадите по простата причина, че сега са най-пълноводни, ви предлагаме още един приятен маршрут до столицата – Бистришкия водопад. Водопадът е образуван на пълноводната по всяко време на годината Бистришка река и има височина около 35 м. Водата пада на няколко каскади, образувани от големи каменни блокове. Ждрелото на реката и водопадът са уникално красиви целогодишно, а през пролетта тук е и едно страхотно място за пикник. Изградени са множество места за отдих, огнища за палене на огън и барбекю, заслони и информационни табели.

Разходката до водопада и до местността Самоковището отнема около 4-5 часа пеша в двете посоки, като начална точка е горния край на с. Бистрица, където има обособен паркинг. От паркинга се тръгва по черен път, който минава покрай крайните къщи на селото, беседки и информационни табели, и се изкачва над ждрелото на реката, от където се разкриват панорами към долината и град Дупница.

Нека се отправим на юг, към вътрешността на страната, където маршрутите са малко по-тежки, но за сметка на това гледките, които се откриват са по-красиви.

В Родопите, се намира един емблематичен туристически маршрут Струилица-Калето-Лъката или т.н. Девинска екопътека. Тя започва от местността Струилица, известна с терапевтичните си басейни с топла минерална вода, и се вие край живописните меандри на реката. На места са изградени метални мостчета, които дават възможност да се върви край реката, към изворите й.

Общата дължина на основната екопътека Струилица-Калето-Лъката е около 4 км. Нетрениран турист я изминава средно за около 2-3 часа в двете посоки.

По поречието на реката са запазени местообитания на видрата и на дивата коза, а по скалите наоколо растат Родопският силивряк, Родопската горска майка, Вълнестата камбанка, Снежното кокиче и др.

Тръгвайки по Девинската екопътека, минавате покрай водопад Самодивското пръскало, който е най-красивият в района. Водопадътът е известен още като Строилски дол и се намира в землището на град Девин, в страни от екопътека Лъката. Височината на водния му пад е около 45-50 м, като водата пада почти директно, плъзгайки се по ръбовете на скален рид. Самият водопад се намира в дясно на екопътеката и до него се стига по малка пътечка. Тя започва зад малка бетонена къщичка и зелени мостчета от дясно на основната екопътека.

Истинският чар на екопътеката е разходката из каньона на Девинска река, над самата вода, по дългите мостове на отвесните й скалисти брегове. Изживяването качва адреналина до максинални стойности.

Ако пък тръгнете по другата основна пътека, отново част от същия маршрут, ще стигнете до местността Лъката, в която е съществувало средновековно селище. Днес местността представлява обширна поляна, обградена от красиви върхове. На 800 м. от поляната, нагоре и назад по склона на планината, се намират останките от прочутата родопска крепост Кавурското Кале (или просто  Калето). Тя е просъществувала в периода VІ-ХІІІ век, превзета е от турците след дълга обсада. Поради недостиг на средства крепостта не е реставрирана. Обявена е за паметник на културата с местно значение, заедно със средновековното селище в м. Лъката. И двата обекта са под закрилата на Закона за паметниците на културата и музеите.

В района на Кърджали и по поречието на буйната река Арда са разположени няколко забележителности, които не бива да бъдат пропускани.

Дяволската екопътека, близо до град Ардино, определено е много различна от повечето екопътеки, през които сте преминавали. Редуват се идилични пътеки, дървени мостове, ждрела, водопади и скални арки. 

Пътеката обхваща територия от около 20 кв.км и има 2 стартови точки - северна и южна. Тя е високоатрактивна и е реализирана в два кръга - малък кръг (3,8км) и голям кръг (10,2км), които са свързани и имат една изходна точка. Най-ниската точка на маршрута е 945м, а най-високата е 1356м.

Преминаването по екопътеката води до амплитуда на емоциите във всяка крайност – от най-голямото спокойствие, до страхотен адреналин и препускане на пулса.

Пътеката минава над реката по няколко дървени мостчета, за да стигне до Дяволския мост и Дяволския скрит водопад.

Дяволският мост на река Арда впечатлява с интересна архитектура, намира се на около 10 км от град Ардино. На мястото е имало римски мост, който бил част от пътя Виа Игнация, свързващ Беломорието и Тракия. През XVI век, по нареждане на султан Селим I, мостът бил изграден отново, за да се извършва търговска връзка между двата района. Наричали го Шейтан кюприя, което в превод означава Дяволския мост.

За посетителите са изградени информационни кабини, чешми, обзорни площадки /една от тях е Орлово око/, заслони, множество дървени мостове и платформи. Най-атрактивна е частта с преминаването под естествения скален Дяволски мост и през стеснения ждреловиден участък.

Kулминацията на маршрута е една много дълга и стръмна стълба, захваната за отвесна скала. Трябва да слезете по нея, за да видите въпросния скрит водопад. Именно тя е мястото, което генерира най-много адреналин. От тук се открива прекрасна гледка към отсрещния вр. „Свети Илия“ /вр. Ушите/ и атракцията "Орлово око".

Тук са и пещерите „Дяволското гърло” и „Ягодинската пещера”. И двете са емблематични за страната ни, така че не бива да ги пропускате.

Наблизо е и екопътека „Каньонът на водопадите“, заемаща едно от челните места в класацията за любимите планински маршрути на българите. Тя се намира в близост до Смолян. По маршрута има доста места за отдих. Най-високата точка от туристическия маршрут е на 1800 м. надморска височина.

Маршрутът е част от резерват Сосковчето, където се намират повече от 40 водопада. Покрай по-живописните от тях се вие пътечката, по която се преминава безпроблемно и безопасно. На доста места има изградени дървени мостчета, панорамни площадки, беседки и пейки.

С дължина 6 км, в последствие, поради големия туристически интерес, екопътеката е удължена на почти 10 км. Преминаването на пътеката през резервата дава възможност за наблюдаване на множество природни феномени и биологично разнообразие. Най-впечатляващи по нейната дължина са красивите водопади, на които и тя дължи своето име. Можете да се насладите на 46 от тях, ако изминете целия преход. По пътеката има места за отдих, а формата и е кръгова и се връщате откъдето сте тръгнали.

Най-високият водопад от цялата система е водопадът Орфей, висок 68 м. Наречен е така заради приликата си с орфеевата арфа - в периода, когато не е много пълноводен, се разделя на различни струи, които се стичат по скалата.

По-малките водопади "Сърцето", "Камен улей" също са интересни и много красиви.

На финала на екопътеката идва и черешката, платформа, откъдето се разкрива прекрасна гледка от високо към целия каньон, заедно с град Смолян в далечината.

Докато сме в района, нека обърнем внимание и на една доста по-популярна и задължителна за посещение атракция – „Орлово око”.

Платформата е построена на ръба на скала, разположена на 1563 м. надморска височина. Денивелацията по отвес от платформата до шосето в Буйновското ждрело е повече от 600 м.

От платформата могат да се наблюдават Буйновското ждрело, село Борино, Чала, село Ягодина, а в далечината – части от Пирин, Рила и отделни планински масиви в Гърция. Естествено, гледката е невероятна.

Пътят до площадката е черен, проходим само с джипове, а услугата се предлага в селото. Местните препоръчват да не се изкачва върха в лошо време, защото там падат много гръмотевици. Затова и не случайно върхът носи името на повелителя на гръмотевиците Свети Илия.

Посочените екопътеки са безплатни, а в близост до тях са изградени паркинг и съоръжения за бърза закуска или традиционна местна кухня. Не се колебайте да поемете на пролетно пътешествие, сега природата се възражда пред очите ни с всеки изминал час, а топлото слънце закачливо се подава изпод още оголените клони на дърветата. Времето сякаш красноречиво ни казва да станем от дивана вкъщи и да се насладим на пролетта.

След дългата и изтощителна зима, ограниченията около пандемията и налаганата социална дистанция е време да рестарт, едно пробуждане не само на природата, а и на самите нас, рестарт на живота след Ковид-19.