16790 | 10 март 2021 | 07:50

Екопарк Искър Панега е едно от бижутата на Балкана. Екопътеката е перфектното място за релакс и разходка около София. Цари Мали град пък е едно приказно място, където малчуганите ще се потопят в епоси за дворци, рицари и принцеси

Март е – най-хубавият пролетен месец. Природата се въражда пред очите ни с всеки изминал час, а топлото слънце закачливо се подава изпод още оголените клони на дърветата. Времето сякаш красноречиво ни казва да станем от дивана вкъщи и да се насладим на пролетта.

След дългата и изтощителна зима, ограниченията около пандемията и налаганата социална дистанция е време да рестарт, едно пробуждане не само на природата, а и на самите нас, рестарт на живота след Ковид-19.

А какво по-енергизиращо от слънчева пролетна разходка на километри от столицата? Разходка, която ще ни освежи, ще ни зареди за нови начинания и ще възкреси силите на организма ни.

Ето ги и нашите предложения за пролетна разходка за цялото семейство в околностите на София:

- Екопарк Искър Панега - природен оазис само на час от столицата
Екопарк Искър Панега е едно от бижутата на Балкана. Екопътеката е перфектното място за релакс и разходка около София, като комбинира в себе си 2 уникални предимства. Първо – тя е доста близо до София, второ изминава се за по-малко от 45 минути от край до край и трето – природата около Луковит е една от най-красивите в България.

Геопаркът вкючва в себе си два района-Карлуковския карстов комплекс и ландшафтен парк “Панега“. Това е и първият геопарк на територията на България, който включва в себе си множество обекти от геоложки, геоморфоложки и палеонтологичен характер, като една от главните цели е да се популяризира националния геотурстически потенциал.

Пътеката минава изцяло покрай река Златна Панега, която води началото си от един от най-големите карстови извори-Глава Панега, разположен на около 19 км южно от град Луковит. Проведените археологически разкопки през миналия век хвърлят светлина върху най-ранното предназначение на извора.

Комплексът се разполага изцяло по протежение на реката, като на места пътят върви покрай скалите, на други-дървени мостчета те отвеждат от отсрещната страна на реката до множество беседки и места за отдих.

Легенди разказват, че районът се е считал за свещен, а водата – за лечебна. Намерени са и доказателства за съществуването на древно римско светилище в околността. Още от древността хора от различни краища на констинента са идвали с надежда да намерят лек за болестта си.

Гарантираме, че разходката по екопътеката ще ви се стори много приятна, а усещането в ранна пролет ще стимулира сетивата ви. Скалните късове и дървените мостове над реката се допълват от рисунъка на цъфналите дръвчета, току-що отворилите венчелистчетата си цветя, песента на птичките, отмереното потропване на кълвачи оттук-оттам – един оазис само на час път от София.

- Цари Мали град и село Белчин, където приказките оживяват
Село Белчин е сгушено в живописната долина на река Палакария, между Рила и Верила, Витоша и Плана планина. Характеризира се с изключително мек климат, невероятни природни дадености и земя, напоена с история.  Белчин се намира само на 50-на км от столицата и на 15 км от град Самоков. До него може да стигнете по няколко начина, в зависимост от коя точка на страната идвате. Най-краткият път от София е през Бистрица, Железница и няколко малки села. Втори вариант е през дефилето на река Искър, посока град Самоков и оттам към Белчин, с което пътят ви се увеличава с около 15-на км. През Дупница също има вариант за достигане до Белчин през Клисура.

Най-ранни следи от човешка дейност на хълма Св. Спас се датират към ранножелязната епоха (VIII – VI век пр. Хр.). Открити са множество ями с култов характер, което показва, че мястото е използвано от местното тракийско население като светилище.

След завладяването на областта от римляните, хълмът продължава на функционира като свято място. През III век е обграден със стена, изградена от дървени колове, плет и глина. В средата на IV век е опожарена.

Изграждането на каменна крепостна стена се датира към края на 60-те години на IV век, като заградената площ е около 1 хектар. В това време Римската империя се управлява от император Валент (364 – 378). При управлението на император Юстиниан I Велики (527 – 565) укреплението е реконстрирано, а при неговия наследник Юстин I (565 – 574) на северната стена е изградена порта с две правоъгълни фланкиращи отбранителни кули. Археологическите проучвания показват, че Цари Мали град престава да изпълнява отбранителни функции след 578 година.

Непосредствено пред северната стена с портата на крепостта са разкрити останките на три последователно изграждани християнски храма. Първият християнски храм е изграден в края IV век, върху останките на езическо светилище с предполагаема квадратна форма. Вторият храм е от VI век и представлява базилика, в чието източно помещение е разположен баптистерий. През XV век върху руините на базиликата е изградена еднокарабна, полувкопана църква, като градежът е от камъни споени с кал. До средата на XX век на това място съществува оброк посветен на Възнесение Христово (Спасовден).

Културно-историческият комплекс „Цари Мали град“ е открит официално на 18 юли 2013 година. Той включва късноантична крепост, църковен ансамбъл и зони за отдих и спорт на хълма Св. Спас. Консервирани и реставрирани са южната, северната и източната крепостна стена.

Реконструирани са кула №5 (на южната стена), и двете кули на северната стена, фланкиращи портата. Църковният ансамбъл е консервиран и реставриран, като църквата от XV век е реконструирана.

В реконструираните до покрив две кули на северната стена са поместени музейните експозиции – „Праистория“, „Бит и поминък през късната античност“, „Керамика“, „Нумизматика“ и „Военен живот“.

До обекта са изградени две туристически пътеки, които тръгват от село Белчин, както и релсово пасажерно транспорно съоръжение с въжено задвижване.

Както виждате, това е едно приказно място, където малчуганите ще се потопят в епоси за дворци, рицари и принцеси. Гарантираме, че веднъж посетили комплекса, отново ще се върнете тук.

- Лозенски манастир „Свети Спас” и връх Половрак
Следващото ни предложение е Лозенски манастир „Св. Спас” и връх Половрак. Мястото е магично, съчетава природна красота и християнска светиня в едно, ето защо е прекрасен вариант за туризъм за цялото семейство.

Манастир Св. Спас е малък, но изключително добре подреден и поддържан. Предполага се, че е построен по време на Второто Българско царство като част от голям манастирски комплекс, наречен Софийска Мала Света Гора. Разрушен е в края на 14-ти век при падането на България под турско робство. Възстановен е през 17-ти век, но през 18-ти век бил отново опустошен от османлиите в отговор на въстанието на архиереите в Софийско, Самоковско и Западна България в 1737 г. Лозенският манастир по това време бил център на заверата.
През 1821 година е построен отново. От тогава датира и днешната църква „Свето Възнесение Господне“.

Църквата, съвсем естествено, заема основна част от манастира. Много е интересна поради трите си купола и красивите си стари стенописи. От двора на манастир Св. Спас се открива много хубава панорамна гледка към Софийското равно поле.

Началото на Лозенската екопътека се намира на края на село Долни Лозен – малко след последната спирка на автобус номер 7. Това се пада на разстояние около 21 км югоизточно от центъра на София. Преди началото на екопътеката има обширно площадче, което се използва за паркинг и може да побере доста коли. За ориентир, площадчето е пред НУЛЦ на БЧК – Лозен, което „в превод“ значи Национален учебен център на БЧК.

- Бистришки водопад: истинска рилска перла
Пролетта е време за разтуха... и водопади. Представяме на вашето внимание прелата на Рила – Бистришкият водопад.

Водопадът е образуван на пълноводната по всяко време на годината Бистришка река и има височина около 35м. Водата пада на няколко каскади образувани от големи каменни блокове. Ждрелото на реката и водопада са уникално красиви особено есен, а през лятото и пролетта тук е едно страхотно място за пикник. Изградени са множество места за отдих, огнища за палене на огън и барбекю, заслони и информационни табели.

Разходката до водопада и до местността Самоковището отнема около 4-5 часа пеша в двете посоки, като начална точка е горния край на с. Бистрица, където има обособен паркинг. От паркинга се тръгва по черен път, който минава покрай крайните къщи на селото, беседки и информационни табели, и се изкачва над ждрелото на реката, от където се разкриват панорами към долината и град Дупница.

- Парк-музей „Враня”, където историята „проговаря”
Голяма част от имението Врана, както уникалният парк, създаден от Цар Фердинанд, така и стопанството са купувани на части в началото на ХХ век от Царя с десетки продавателни актове, които понастоящем се съхраняват в Държавната агенция „Архиви“ и могат да бъдат видени от всеки интересуващ се българин. Фердинанд купува от местните селяни по декар-два, докато закръгля имота около основното имение Чардаклия".

Имотът включва парк от 950 декара, стопанство от 1000 декара и две сгради, свързани с топла връзка, оформящи дворцовия комплекс.

Първата е построена през 1904 г. като двуетажна ловна хижа, проектирана от австрийския архитект Вулф. Втората сграда – новия дворец, е построена между 1909 и 1912 г. Закупуването на терените за оформянето на парка и стопанството, както и за строителството на двете сгради е финансирано с лични средства на Цар Фердинанд, както по линия на годишната му Цивилна листа, която е заплатата на Монарха в качеството му на държавен глава, така и чрез вземането на личен заем в размер на 3 милиона златни франка от Руския император Николай II през 1911 – 12 г. Документите по отпускането на заема днес се съхраняват в свободния за достъп фонд на Московския държавен архив.

По отношение на заема руския пълномощен-министър в София дава подробни сведения за личното финансово състояние на Царя, както и за гарантиранцията – имението Врана.

Сред забележителностите на двореца са таван от дърворезба, дело на дебърските майстори Филипови, позлатена дъбова ламперия и керамични изделия „Делфтваре“. Вътрешните колони са изработени по прочутата италианска техника стуко. Има и все още работещ стар асансьор „Шиндлер“.

От 2011 г. по волята на Царското семейство, дворецът „Врана“ се стопанисва от Фонда за опазване на историческото наследство „Цар Борис и Царица Иоанна“, чиято цел е реставрирането на този исторически паметник в първоначалния му вид от 1909 – 1912 г. по запазените в ДА „Архиви“ планове на архитект Лазаров, създаването на отворен Научен институт с постоянна експозиция, архивен фонд и специализирана библиотека, посветена на историята на Българската царска династия. В двореца, в който ще се помещава бъдещият царски музей са изложени предмети, свързани предимно с живота на Цар Фердинанд, Цар Борис, както и целия период на изгнанието и живота на Царското семейство и на Цар Симеон.

От 8 юни 2013 г. парк-музей Врана е отворен за посетители в дните събота и неделя от 10 – 16 часа, като на всеки половин час тръгва организирана група със специалист-екскурзовод.

Това че дворец Врана ще бъде отворен като музей, го прави втория реституиран царски имот, който е отворен за посетители, първият е дворецът Царска Бистрица.

В парка могат да се видят над 400 растителни вида. Обявен е за национален паметник на културата.