6183 | 8 юли 2026 | 17:23

Моделите, които работят, трябва да бъдат върнати/използвани. При изцяло машинен вот броят на недействителните бюлетини рязко пада

За първи път от години парламентът се захваща с промени в Изборния кодекс, които най-вероятно ще минат без скандали и без възмутителни партийни сметки. Те просто ще минат. 

Една от причините за това, че поправките едва ли ще предизвикат много шум е прозаична: за първи път е налице убедително мнозинство и това изключва поне пазарлъците, при които нерядко се промушват безобразни решения. 

Но има и друга причина, която е интересна: предложенията срещат значително одобрение и връщат правила, които вече доказаха, че работят. Независимо какво твърди една или друга партия и група в Народното събрание. 

На фокус от 2021-а насам е регламентът за начина на гласуване – с хартиена бюлетини или с машина. 
По-добре да видим какви са фактите.

На парламентарните избори на 4 април 2021 година – първите избори след протестите през лятото на 2020-а, избирателната активност бе сравнително висока – 3 334 283 граждани дадоха своя глас. Тогава можеше да се избира между познатата хартиена бюлетина и използването на машината, като устройството отчиташе гласовете и преференциите, а след приключване на изборния ден разпечатваше протокол с резултатите. Над 2 милиона и половина избраха хартията тогава, близо 800 000 – машината. 

Въпреки високия брой машинни гласове, недействителните (хартиени) бяха внушителен брой 86 527! И ако на някого това му се струва много, ще припомним, че на предните избори, когато се гласуваше само с хартия, са отчетени 169 009 недействителни гласове! Тоест, близо два пъти повече. Тогава, през 2017 година, най-малката парламентарна група – на партия „Воля“, прескочи бариерата със 145 637 гласа. С други думи, невалидните бюлетини са били повече от необходимите за цяла партия в Народното събрание. 

Това не е само статистика, това е симптом, че изборният процес в България не гарантира демократичното представителство. Симптом, че през корупцията и мръсните пари се купува власт, която възпроизвежда корупцията. 

Но да се върнем към изборите. На априлския вот през 2021 година победител бе ГЕРБ, но партията не успя да състави правителство, тъй като бе в тежка изолация. Така се стигна до извънредния вот на 11 юли. 
Междувременно, най-шумният парламент в новата ни история – 45-ото Народно събрание, въведе изцяло машинно гласуване, с изключение на секциите с под 300 гласоподаватели. В резултат, при 2 775 754 упражнили правото си на глас недействителните гласове бяха 9342. Или в пъти по-малко, отколкото на предното гласуване. Това бяха изборите, които за първи път ГЕРБ загуби. Но, както знаем, победителят „Има такъв народ“ предприе странни ходове и много атрактивно провали шанса за редовно правителство. 

Следващите извънредни избори, през октомври 2022 година, произведоха малко повече сгрешени бюлетини – 11 315 при 2 670 923 гласували. Победители тогава бяха „Продължаваме промяната“, които успяха да направят четворната коалиция и кабинета „Петков“. 

След падането на „Петков“ - пак към урните! На 2 октомври 2022 гласуваха 2 601 900, а невалидните гласове бяха 9342. Това бе вотът, на който ГЕРБ си върна водещата позиция (67 депутати). Нагоре тръгна и ДПС – плюс двама народни представители. Повече депутати имаха също така „Възраждане“ и ДБ. Отлив регистрираха ПП (минус 14) и БСП (минус 1). Редовно правителство не последва, затова пък Народното събрание в кратките рамки на своето съществуване успя да върне хартията, а машините сведе до принтери. Машинното гласуване стана напълно безсмислено. 

През декември 2022 година, като президент, Румен Радев наложи вето върху промяната, но то бе преодоляно с гласовете на парламентарните групи, които я гласуваха – ГЕРБ-СДС, ДПС и БСП. 

Хубаво е да припомним, че без „червените“ гласове връщането на статуквото при гласуването нямаше да мине. Но лидерът на БСП Корнелия Нинова отчиташе спад след спад в подкрепата и взе на мушка машините като оправдание за безпрецедентния срив. 

На следващите избори – през април 2023-а, октомври 2024-а и април 2026-а броят на недействителните бюлетини отново рязко скочи – съответно 44 617, 51 523 и 69 222. 
Но това не е най-неприятният факт, който отличава периода. 
През март 2025 година Конституционният съд излезе с безпрецедентно решение – касира изборите на 16 народни представители. Проверката на секциите, за които висшите магистрати бяха сезирани, установи редица нарушения и стресиращи факти: хиляди членове на секционни избирателни комисии са били сменени в последния момент. Подчертаваме – хиляди. Това изключва възможността да се касае за случайности. При смяна в последния момент с изборния процес се ангажират лица, които нямат елементарна подготовка. Като логично следствие - комисиите изготвят протоколи, които са пълни с грешки и произволни числа. И, разбира се, налице бе печално известният факт, че огромно количество валидни бюлетини се оказват невалидни, защото умишлено са били компрометирани. 

Печално известно е и друго: през целия преход се правеха промени след промени в изборните правила, уж винаги с цел процесът да стане по-почтен, да няма купен и манипулиран вот, да се повиши доверието и повече хора да гласуват. Вместо това се получаваше обратното - избирателната активност падаше, а тежестта на контролирания вот се повишаваше. Той самият пък бе в непрекъснат разцвет. Защо ли?
Партиите с твърди ядра нямаха интерес от висока избирателна активност и липса на байганьовски похвати. 

Както се вижда обаче от резултатите на изборите от 2021 година насам, изцяло машинният вот поне намалява драстично невалидните бюлетини. 

Проектът на „Прогресивна България“ поправя и друга, много вредна измислица – премахва ограничението за откриване на до 20 избирателни секции в страни извън Европейския съюз. На вота през април тази година хиляди наши сънародници – основно в САЩ и Великобритания, не успяха да гласуват заради тази бариера. Иначе, ако питате политиците ни, всички за загрижени за демографската картина, за диаспората, за поддържане на връзката на българите зад граница с родината им и така нататък, и така нататък....На думи – загриженост, на практика – я стойте по-далече...

На тази промяна президентът Йотова наложи вето, но и то бе преодоляно. 

Факт е - самият изборен процес, както и промените в Изборния кодекс, които винаги се правят с едно наум и с безобразни партийни калкулации, са много компрометирани. 
След промените сега, които ще възстановят работещи и недискриминационни модели, Изборният кодекс трябва да бъде заключен. Препоръчително е това да важи за години напред.