4158 | 3 окт. 2023 | 15:02
Комисията по конституционни въпроси започна обсъждане на проекта за промени в Основния закон на страната. Те бяха внесени в края на юли с подписите на 166 народни представители от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме промяната" - "Демократична България" и ДПС.
Заседанието се провежда в зала Изток на Народното събрание. То се председателства от шефа на комисията Радомир Чолаков от ГЕРБ. Общо тя наброява 9 народни представители.
Сред заложените промени са нова формула за служебните кабинети и вписване на 24 май като национален празник.
В основата на съдебната реформа е разделянето на Висшия съдебен съвет на две - прокурорски и съдийски съвет.
Промяна на института на служебното правителство и ограничаване на правомощията на главния прокурор също са част от предложените промени.
Очаква се проектът за промени да бъде гласуван в зала в петък на 6 октомври. Пак тогава се очаква и становището на Венецианската комисия. Техните забележки, ако има такива, ще бъдат взети след първото четене. На първо гласуване промените се приемат по принцип и в цялост. Смята се за приет с гласовете на 2/3 от народните представители. На второ е текст по текст. Третото е на законопроекта в цялост.
За да мине проектът по бърза процедура той трябва да бъде подкрепен от 180 народни представители. В противен случай гласуването се отлага за поне след два месеца.
Ето как протича дискусията в Комисията по конституционни въпроси:
"Обществената дискусия започна още с внасянето на предложенията за промени и това доказва, че изменението на конституцията засяга самите устои на държавата и няма смисъл да се убеждаваме от какво значение е тя. Промяна в конституцията не може да се прави от конюнктурни съображения и от тясно партийни интереси, трябва да бъдат изоставени всякакви съображения какво е политически целесъобразно в настоящия момент", коментира Радомир Чолаков в началото на заседанието, откривайки дебата.
Представители на вносителите - Никола Минчев и Надежда Йорданова от "Продължаваме промяната - Демократична България", представиха накратко предложенията за промени - промените в състава и структурата на Висшия съдебен съвет, реформата на прокуратурата и ограничаването на правомощията на главния прокурор, както и въвеждането на възможност за индивидуална конституционна жалба. Минчев представи предложенията за промени, свързани със служебния кабинет.
От гостите първо взе думата проф. Емилия Друмева, която представи становището на президентската институция.
Тя посочи, че фигурата на служебното правителство обслужва парламентарния модел. "Нейното предназначение е да преодолява криза, която възниква между мнозинството в парламента и правителството", каза проф. Друмева. Тя обясни, че в президентските републики няма служебно правителство.
Промяната по отношение на служебното правителство изисква Велико народно събрание, заключи проф. Друмева.
Фигурата на служебното правителство е предназначена да обслужва парламентарния модел и да преодолява криза между парламентарното мнозинство и парламента, която възниква в сърцевината на този парламентарен конституционен модел. Според нея няма доказана необходимост за промяна по отношение на служебното правителство.
"Досега не е имало оспорване на резултати, провеждането на които е било организирано от служебно правителство", коментира Друмева. Тя посочи, че е нужно премисляне на предложенията, а ако предложенията останат в този вид, то те трябва да бъдат обсъждани от Велико народно събрание, тъй като се засяга формата на държавното управление.
Проф. Друмева коментира предложенията отправи критики и към предложенията за разделяне на ВСС на две, както и за ограничаване функциите на главния прокурор. По думите й, продължителността на мандатите трябва да бъде тълкувано и по-широко като обясни, че 9 г. е за конституционни съдии, 7 г. е мандатът на "тримата големи", 6 за управителя на БНБ, 5 за президента и административните ръководители. По думите й, има и принцип, според който мандати, които са под 5 г. могат да бъдат повтаряни, а мандати над 5 не подлежат на повтаряне.
По повод предложението за ограничаване функциите на главния прокурор е уместна идея, но обясни, че по отношение на идеята за намаляването на възможностите му да сезира Конституционния съд е неудачна и не отговаря на функциите на прокуратурата. Проф. Друмева изрази надежда да се намери решение в посока възможностите на главния прокурор да сезира Конституционния съд да бъдат обвързани с неговите функции и тези на прокуратурата.
За механизма за наказателно разследване на главния прокурор, тя коментира, че този въпрос трябва да се обсъжда в рамките на промени в закон, а не с поправки в Конституцията, а и такъв механизъм вече беше приет.
За разделянето на ВСС на две и за идеята да няма пленум, проф. Друмева коментира, че е повод за замисляне дали това не е повод за процедура и Велико народно събрание и дали не се създават дисбаланси. Тя постави въпросите кой ще очертава съдебните райони като посочи и че с ликвидирането на пленума министърът на правосъдието "олеква", а в момента председателства заседанията на пленума. От името на президентството тя даде положително становище за засиленото съдийско самоуправление, но за прокурорския съвет предлаганата композиция, по думите й, предизвиква сериозни опасения от политизиране.
"Числовото доминиране на членове, които са избирани от Народното събрание, несъмнено отдалечават прокуратурата от съдебната власт и създават опасения от политизиране. Несъмнено решенията на такъв съвет ще отразяват моментната картина в парламента", коментира проф. Друмева.
За индивидуалната конституционна жалба, от президентството дават положително становище и адмирират прекия достъп на отделния човек и гражданин до Конституционния съд, но с някои забележки за липсата на пълнота в текста и отсъствието на "филтър" за допустимост и редовност на жалбата.
Добре ли е този законопроект да бъде внесен в този момент, попита Георги Пирински, който е единственият от авторите на настоящата конституция. Той е бил депутат във ВНС.
Радомир Чолаков обясни, че смисълът на дискусията днес била да се чуят мненията на експертите.
От името на ВСС думата взе представляващият съвета Боян Магдалинчев. Според него от така предложените текстове излизало, че трябва да се закрие Върховната административна прокуратура, а това влизало в противоречие с решение на КС. Надзорът за законност на главния прокурор имал за цел да следи дали всички прокурори спазват законите.
Той изтъкна, че с ограничаването на правомощията на президента да назначава тримата големи, е накърнен балансът между властите.
Ако Народното сабрание приеме предложените промени, би надхвърлило своите правомощия, защото те са от компетенцията на Велико народно събрание, каза Магдалинчев.
ВКС и ВАС са изпратили становища, но стана ясно, че ще има и заседания на Общите събрания на двете съдилища.
По думите на зам.-главния прокурор Мария Павлова реформите трябва да бъдат добре обмислени. По думите й част от предложенията не са съобразени с решение 3 от 2003 наа КС. Така например такова е предложението за премахването на ВСС и създаването на два абсолютно независими съвета на съда и на прокурорите. Според нея така ще се увеличи и администрацията, и разходите.
Павлова обясни, че прокуратурата не е съгласна в прокурорския съвет шестима да са от парламента, а трима от професионалната квота. Не одобрявали главният прокурор да се избира само от прокурорския съвет, по предложение на министъра на правосъдието. Тя отбеляза, че от 2017 г. са се сменили 11 министри на правосъдието.
Другият зам.-главен прокурор Елена Каракашева също обърна внимание, че с проекта се закрива Върховната административна прокуратура.
Тя припомни, че всъщност ВАП може да оспорва административни актове на държаавата.
Прокуратурата също така обяви, че не подкрепя съдебните имоти да минат към министъра на правосъдието.
Мобилна версия
RSS канали
