67649 | 21 март 2015 | 13:27

Понятията "истина" и "свобода на словото" се губят в „опорните точки“ на евро-атлантическата пропаганда

Помните ли с какво се занимаваше главният герой в зловещата антиутопия на Оруел „1984“?

Като чиновник в архивния отдел на Министерството на истината Уинстън Смит фалшифицираше старите броеве на в. „Таймс“. Редактираше статиите, които са станали неудобни за следреволюционното статукво, като изваждаше личностите, превърнали се в „неличности“, и ги заместваше с нови герои. С пренапечатването на архивите истинските хора постепенно изчезваха, а на тяхно място се появяваха въображаеми образи като смелчагата Огилви, проявил се в също толкова измислената война между „добрата“ Океания и „недобрата“ Евразия.

Самото Министерство на истината имаше изключително сложна структура. Огромни печатници с помощник-редактори, типографски експерти, печатари и лаборатории за фалшифициране на фотографии. Отделение за телепрограми с инженери, режисьори и актьори, специално подбрани заради умението да имитират гласове.

Цели армии чиновници

в справочните отделения, които изготвяха списъци от книги и периодични издания за конфискуване. Хранилища, където се складираха коригираните документи, и скрити пещи, в които се изгаряха идеологически неиздържаните оригинали. А някъде горе стоеше „мозъчният тръст“. Той съгласуваше усилията на всички, определяше политиката какво да бъде съхранено, фалшифицирано или направо заличено и осигуряваше гражданите на Океания с „правилните“ вестници, филми, пиеси, романи, стихотворения и даже детски буквари.

На този фон едно съобщение от 17 март би трябвало да прозвучи повече от стряскащо.

Европейският съюз планира своеобразно Министерство на истината, което да се бори срещу дезинформациите от Русия, предаде АФП. Това ще стане чрез създаването на екип, който да следи руските медии, да открива откровените лъжи, да установява каква е истината и да го прави достояние на страните членки. Мярката е в отговор на умелата пропаганда на Москва във връзка с войната в Украйна. „Европейският съвет подчертава нуждата от противопоставяне на дезинформацията от руска страна и приканва шефката на евродипломацията Федерика Могерини заедно със страните членки и евроинституциите да изготви до юни план за действие в подкрепа на свободата на медиите“, се казва в проекторешението, цитирано от агенцията.

Към Европейския съвет, с други думи, предстои да заработи информационна цедка за случващото се в Русия и Украйна. По справедливата забележка на един колега това ще е нещо подобно на отдел „Пропаганда“ към ЦК на БКП, натоварен с функцията да отсява като лъжи, провокации и манипулации фактите, които не изнасят на евро-атлантическата линия. А също и обратното - той ще сътворява „правилните“ факти, които ще представя и разпространява в държавите членки като благонадеждни и неподлежащи на съмнение.

До юни обаче я камилата, я камиларя!

Докато тромавата брюкселска администрация тепърва започна да изготвя план срещу „дезинформациите“, руският президент Владимир Путин нареди пълна бойна готовност на Северния флот, преди това САЩ обявиха, че ще разположат 3000 войници за военни учения в балтийските републики. Войната, така да се каже, вече чука на вратата, а Европейският съвет още се лиготи с проекторешения за пропагандни контраатаки...

Впрочем щеше да е по-честно ЕС направо да забрани достъпа до руски медии и да въведе жестоки глоби за инакомислещите. Няма нужда от лицемерие,

щом става дума за откровена цензура

която има толкова общо с ценностите на Европа, колкото фалшифицираните броеве на „Таймс“ имаха с истината. Опитите тоталитарният подход да бъде замаскиран като „действие в подкрепа на свободата на медиите“ само правят съвременните европейски уинстъновци още по-жалки. А все пак оригиналът Уинстън Смит изпитваше известен срам, макар и принуден с цената на живота си да върши безобразия с истината.

Истината? Свободата на словото?

Преди десетина дни Сюмъс Милн от в. „Гардиън“ чудесно описа как тези понятия се губят в „опорните точки“ на евро-атлантическата пропаганда. И го направи със заслужена ирония:

„Всичко опира до Путин. Руският президент е диктатор експанзионист, започнал „безсрамна агресия“. Той е символ на „политическа поквара“, „разпарчетосващ“ своите съседи, като същевременно громи инакомислието у дома си и редовно е сравняван с Хитлер. Путин се е превърнал в злодея от комиксите, а Русия - в мишена на еднообразна войнствена пропаганда във всички западни медии. Всеки, който си позволи да упрекне властта в Киев за свалянето на законно избрания президент или за извършването на военни престъпления в Източна Украйна, е заклеймяван като марионетка на Кремъл.“

Точно така е, та затова и малцина се осмеляват да възразяват на „свободата на словото“. В България, която се нареди сред ястребите срещу Русия, а президентът едва се сдържа да обяви война на Путин, вече се правят и

списъци на „рубладжиите“

Те, горкичките, засега са само четирима, но пък за сметка на това към компанията имат шанса да се присъединят... Валери Жискар д`Eстен, Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински.

Във всеки случай последните рискуваха да се усъмнят в злодействата от руска страна и моментално нашенският Фейсбук ги обяви за изкуфели пенсионери. Рубладжията Бжежински посъветва Обама да не унижава Русия; Кисинджър го упрекна, че демонизира Путин, защото няма политика за Украйна. Легендарният бивш френски президент Д`Eстен пък даде цяло интервю за списание „Международна политика“, в което обясни, че най-сетне трябва да се запитаме какво стана в украинската столица преди година. „Каква е била ролята на ЦРУ в революцията на Майдана? Какъв е смисълът на последователната антируска политика, провеждана от Барак Обама? Защо САЩ поискаха да раздвижат пешките си в Украйна? Не опитаха ли американците да „компенсират“ слабостта си в Близкия изток с провеждането на европейския континент на една по-твърда политика спрямо Русия?“

Все неудобни въпроси, на които е трудно да се отговори, ако си непредубеден. И тъкмо по тази причина някоя брюкселска главица била осенена от малоумната идея да се направи Министерство на истината. Далеч по-лесно е да забраняваш, извърташ, манипулираш и лъготиш - това казваше и Уинстън Смит, който в един момент напълно изгуби представа къде свършва реалността и започва фалшификацията. „Как да отсееш истината от лъжата?“, питаше се той, докато от своя прозорец наблюдаваше сградата на министерството, върху чиято фасада бяха изписани трите лозунга на партията: ВОЙНАТА Е МИР. СВОБОДАТА Е РОБСТВО. НЕВЕЖЕСТВОТО Е СИЛА.

Накрая обаче ще завърша оптимистично. Ако ЕС действително реши да създаде такава уродлива структура, веднага можем да Ӝ пратим обучени кадри. Например от социологическата агенция, която обяви, че 54% от българите симпатизират на Русия, а 61% се обявяват против санкциите срещу Москва, след което добави: „Но не вярват, че тя може да бъде техен модел за развитие и да им предостави по-надеждни гаранции за просперитет и сигурност от членството в ЕС и НАТО.“

Апелирам за нея, защото в изследването й не фигурираше нито един въпрос, от който да бъде направен подобен извод. В краен случай обаче за операцията са напълно пригодни и екипите на някои родни медии, които излязоха със заглавия като „Все повече българи не харесват политиката на Русия“, макар самите социолози с мъка да признаха: „Въпреки анексирането на Крим и конфликта в Украйна емоционалната привързаност на българите към Русия остава висока.“

Разбира се, твърдението за „емоционалната привързаност“ иде да изкара глупендери всички, които се усъмняват в евро-атлантическата непогрешимост. А и те действително са такива. Изкарват ги рубладжии, журналистът на финансираното от Америка радио „Свобода“ в Русия Андрей Бабицки даже беше уволнен заради лека критика към политиката на САЩ в Украйна. Прекрасният австралийски журналист Джон Пилджър беше заплашен с разправа от анонимни интернет тролове, след като написа, че пред света се възправя

перспективата за голяма война

защото е ясно, че САЩ твърдо са решени да изолират и да провокират Русия. „Тази истина е обърната с главата надолу от журналисти, включително и от онези, които рекламираха лъжите, довели до кървавата баня в Ирак през 2003 година. Времената, в което живеем, са толкова опасни и толкова изопачени в очите на публиката, че пропагандата не е вече „невидимо правителство“ - както я наричаше Едуард Бернис, - тя е самото правителство. Тя управлява директно и без страх от опровержение с цел да ни подчини: да подчини нашето възприятие за света, нашата способност да разграничаваме истина от лъжа.“

Отговорът на Уинстън как да запазим тази способност е съвсем прост - да останем критично иронични. Да се подиграваме на всеки опит за похищение на свободата в името на ужким светли идеали, които ще превърнат свободата в робство, а невежеството в сила.