Снимка: БГНЕС

Прошка или лицемерие

16836 | 24 февр. 2015 | 13:24

Хубаво е политиците да си прощават, но по-добре е да не съгрешават


Татяна Дончева и Бойко Борисов в приятелска прегръдка на християнския празник Заговезни. Тази снимка обиколи преди ден всички издания и предизвика доста коментари, че едва ли не двамата политици са си дали взаимна прошка. За непримиримите си критики един срещу друг. Учудвам се, че една от безбройните политически партии в България е избрала точно този християнски празник, за да прави партиен конгрес.


За да дадеш прошка на някого обаче, той първо трябва да я поиска. След лицемерието на този политически театър се получава следното: вие сте грешни - прощаваме ви. Едностранно. Вместо да се опростят взаимно. Българските политици са не малко, а много грешни и трябва да прощават не само на Заговезни, а всеки ден.


При нас практиката е следната: ругатните започват още на другия ден след прошката и чакат ново опрощение след още една година. Това обаче не е от сърце, не е искрено и не е по християнски.


При нас прошката върви ръка за ръка с лицемерието. Още от древността е известно, че в политиката няма морал. Това е така, но би трябвало да има морални политици, които да служат за пример и да си мерят думите в другите дни, които не са празници. Често те се изживяват като богоизбрани, обвиняват своите политически противници във всякакви грехове, измислят си и после - от мен да мине - прощавам ви греховете.


Наскоро в Брюксел Борисов и Станишев заровиха временно томахавките и запалиха лулата на мира. В името на влизането на България в Шенген леви и десни решиха да постигнат нещо на ползу роду, и то не само пред камери. Но не бива да забравяме, че това все пак беше в Брюксел, а не в София. Искаш или не искаш, но е по-добре да се съобразяваш с европейските порядки. Е, моралът и там трудно се открива, но те са по-изискани.


От много време обществото чака диалогичността да стане част от политическото говорене. Все още трудно се получава, защото синдромът „Нане и Вуте“ е обзел цялата държава. За отечеството ни обаче настъпват и съдбоносни събития и обединението е най-важното нещо.


Има една турска поговорка за нас - да му имам на българина втория акъл. И когато се преобърне колата, както казва народът, пътища много. Чак тогава започваме да говорим, че трябва да се обединяваме, за да спасим отечеството от националното крушение.


Друга наша мантра е да изберем по-малкото зло, т.е. ако се върнем на прегръдката между Дончева и Борисов, дори и лицемерно да е, но да си простят. Кой знае, може пък да го правят с оглед на някакви планове за близкото или по-далечно бъдеще - промени в коалицията, бъдещо сътрудничество...


Затова хубаво е политиците да си прощават, но по-добре е да не съгрешават. Всички сме грешни, но те най-много. Затова по-малко грехове и по-малко възможности за опрощаване.


От категорията

Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея

Отбелязваме 145 години от Шипченската епопея-1660888128.jpg

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по ...

19 авг. 2022 | 08:47

Юлий Павлов: Няма да се състави редовно правителство след 2 октомври, вървим към серия от избори

Юлий Павлов: Редовно правителство трудно ще има след 2 октомври, вървим към серия от избори-1660803152.png

В следващото НС ще влязат шест политически сили, „Български възход“ е под ...

18 авг. 2022 | 09:01

Мирела Костадинова: От „Любословие“ на Константин Фотинов тръгва идеята за образование на жените

Портрет на Фотинов от художника Ари Калчев, рисуван за гимназията в Самоков през 1939 г.-1660908455.png

Баба му основала женски метох в Самоков с други калугерки. Фотинов се научил да ...

19 авг. 2022 | 14:15

Заради сушата и горещините в Европа се появиха „камъните на глада“

Заради сушата и горещините в Европа се появиха „камъните на глада“-1660907798.png

Най-старият надпис върху "камък на глада", открит на река Елба, ...

19 авг. 2022 | 14:14