С напрежение започна срещата на протестиращите енергетици и миньори с властта. Недоволните от решениято на правителството дойдоха в Народното събрание, но част от тях не бяха допуснати в сградата, предава БТВ.
Освен някои протестиращи, журналистите също не бяха допуснти на срещата. Пререкания имаше даже при влизането на протестиращите в сградата на парламента, тъй като първоначално охраната не пусна всички. След като влезлите заплашиха да излязат при останалите, групата бе допусната в пълен състав в залата.
На срещата присъстват премиерът Николай Денков, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, Делян Пеевски от ДПС, Кирил Петков и Асен Василев от ПП-ДБ, Тошко Йорданов, Ивайло Вълчев и Станислав Балабанов от ИТН и представители на „Възраждане“.
„Казаха ни, че ще бъдат всички представители на партиите в парламента, а не са. Ако не се случи това, среща няма да има, но нека да видим, какво ще стане“, каза директорът на ТЕЦ Бобов дол инж. Любомир Спасов.
Вчера бе взето решение преговорите да се водят само с ръководителите на парламентарно представените партии. Протестиращите излъчиха шест искания, повечето от които неизпълними като например да се гарантира механизъм за капацитет на въглищните централи като критична инфраструктура на енергийната система на страната, т.е. държавни субсидии. Искат и да се отложи освобождаването на пазара на ел.-енергия за битовите потребители.
На влизане президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов заяви, че има една-единствена дума, която може да определи ситуацията и тя е недоверие. Попитам дали би приел разговори във формат без ДПС, "Има такъв народ" и "Възраждане", а само с партиите, които подкрепят управлението, Манолов отговори:
"На мен лично не ми е проблем, защото аз не правя голяма разлика между тях. Да си кажа честно беше ми трудно да разбера защо. Но сега си поговорихме и разбрахме. Би ни се искало от тях да вземат единна българска позиция по този проблем".
Разговорите в парламента са инициирани от премиера акад. Николай Денков. Срещата не е медийна и на нея не бяха допуснати журналисти, но в профила на депутата от парламентарната група на "Възраждане" Искра Михайлова започна излъчване на видео на живо от срещата в социалната мрежа Фейсбук.
В хода на срещата настъпи спор между народни представители дали е коректно разговорът да се излъчва на живо. Впоследствие видеото прекъсна.
Първоначално премиерът покани протестиращите енергетици и миньори на среща в Раднево. Късно снощи от пресслужбата на Министерския съвет информираха, че срещата се мести в парламента заради отказа на протестиращите за такава в Раднево.
„От магистрала идваме тук и искаме среща. Те не искат да ни допуснат. За какво говорим, каква демокрация, ние нямаме какво да си кажем с тях тогава. Искаме да дойдем, те ни казват не можете да бъдете допуснати. Влезнаха тези, които са официално по списък. Сутринта на магистралата имаше събрание и се излъчиха няколко души“, каза Пламен Панков от рудник „Трояново-север“.
Недоволните поставиха 6 искания и поискаха среща с всички партии в НС
„Всички се обединиха около искания, които искаме да бъдат разгледани от националния орган и всичко да става пред камери, цялото общество да гледа. Обещахме на нашите хора, че всичко ще става пред камери. Всеки въпрос в държавата трябва да бъде разгледан и решен публично и всеки да знае кой коя позиция е заел. Вече е време разделно и всеки трябва да заяви себе си по изключително важни национални въпроси, каквито са енергетиката и съдбата на цяла България чрез конкурентоспособност на цялата икономика“, каза Стойчо Стойчев от „Мини Марица-изток“.
"Нашата идея е да започнат преговори по някакъв начин с парламентарно представените партии, тоест тези, които крепят правителството, защото хората вече са на ръба", каза Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ.
„Думичката е недоверие и то не се е случило сега, а тече поне от 2017 г. насам и в него няма никой невинен. Иска ни се да вземат единна българска позиция. Ако тези хора имат акъл, ще постъпят така както повелява българският национален интерес, а той е да имаме ток въобще. Тази работа дали хората ще загубят работните си места не е най-важната. Най-важната е да продължат да имат ток, докато стане възможно токът, който произвеждат топлоелектрическите централи да бъде заместен с нещо друго“, коментира президентът на КТ „Подкрепа“ Димитър Манолов.
Депутатът от ПП-ДБ Искрен Митев публикува звук от срещата в социалните мрежи, в който се чува как премиерът благодари на енергетиците, че са дошли на среща, защото „разговорът през мантинелата не е възможен“.
"Ние не искаме пари, искаме работа и сигурност за семействата си", коментира Пламен Панков, работил като инженер 27 години в рудник "Трояново"-Север, по повод предложените 36 заплати на напуснал миньор. Енергетиците смятат, че в ЕС започва преосмисляне на зеления преход и България рискува да провали енергетиката си.
Недоволните, които остават на магистралите „Струма“ и „Тракия“ са в очакване на отговорите за шестте им искания.
И от днешните изявления от блокадите не личи духовете да са успокоени. "Не съм голям оптимист. Имаме достатъчно много преговори, достатъчно много разговори. Почти нищо не се направи. Всички наши искания бяха елиминирани. Плановете са пуснати без обсъждане. Обществено обсъждане – няма такова нещо. Нищо, което да гарантира устойчивата и дългосрочна работа на комплекса "Марица Изток" като цяло.
Трябва да има някакъв компромис, но този компромис да почива само на общонационални интереси, а не за нечии, само", коментира пред БНР Красимир Господинов от ТЕЦ "Марица Изток 2".
Шестте искания на протестиращите енергетици, миньори и синдикати са:
- осигуряване на механизъм за капацитет на въглищните централи като критична инфраструктура на енергийната системата за страната;
- изпълнение на решението на Народното събрание от 31 януари 2020 г., което гласи, че ТЕЦ "Марица Изток" няма да намалява мощностите си до 2038 г.
- изработване на енергийна стратегия на България до 2050 г. със задължителното участие на социалните партньори;
- отлагане на либерализацията на енергийния пазар за битови потребители от януари 2026 г. до достигане на средно европейски нива на домакинствата в положение на бедност;
- прозрачност на процедурите по инвестиции, заложени в териториалните планове;
- отпадане на предприятието за конверсия на въглищните райони.