9807 | 30 юни 2015 | 14:34

Туризмът по анцузи в родния спорт трябва незабавно да бъде прекратен

Първите, най-вероятно и последни в историята Европейски игри в Баку приключиха. Едва ли ще се намери държава, която занапред да извади няколко милиарда долара, за да организира подобно спортно извращение. Азербайджан го направи в името на политическата суета на своя лидер Илхам Алиев. Заблуда е, че той се вълнуваше дълбоко от спорта.

За него бе важна демонстрацията на национално величие. Егото му бе погалено от второто място на азерите в таблицата по медали (56 общо, 21 златни - б.а.), веднага след Русия (164 общо, 79 титли - б.а.). Кадрите как Алиев ръкопляска от ложата, а току-що спечелилият злато местен борец марширува на тепиха, козирувайки му, още дълго ще са актуални.

Подобен фарс не е чужд на олимпийското движение. Достатъчно е да си спомним игрите в Хитлерова Германия през 1936 г., бойкотът на САЩ в Москва '80 и на СССР в Лос Анджелис '84. Или да споменем срамната цензура, в която бе обвита олимпиадата в Пекин 2008.

Какви дивиденти извлече България от Баку? Цифром - 10 медала (1 титла, 4 сребърни и 5 бронзови медала). Изпратихме 127 спортисти, които по стара традиция над 80% се оказаха „туристи“. Такива, които заливаха социалните мрежи със селфита, след което не им стигаше въздух, за да завършат в дисциплините си (справка - триатлонът). Други финишираха на опашката. Трети занесоха до Каспийско море визитките си на световни и европейски шампиони, на олимпийски медалисти, от които догодина в Рио ще очакваме да прославят нацията. С това си и останаха.

Най-големият провал е на борците. Централата на най-успешния спорт у нас е с бюджет от около 3 млн. лева. Класиците се измъкнаха с бронза на Даниел Александров (80 кг), но не обелиха дума за фиаското на европейския шампион Александър Костадинов (59 кг). Не звучи сериозно оправданието с отсъствието на Армен Назарян. Селекционерът бойкотира надпреварата, защото е в Азербайджан - държава, с която родината му Армения воюва от години заради Нагорни Карабах.

Свободняците удариха дъното

като останаха с празни ръце. Игрите в Баку са със статут на европейско първенство за борбата. Не тежи и само липсата на медал. Обидни са загубите и бездушието, което някои показваха, докато разни анонимници ги въргалят, губейки с позорен резултат, без да запишат точка.

Извинения, че националите мислят за световното наесен и че в Азербайджан не са в пълен състав, не вървят. Болезнено е сгромолясването на 5-кратната световна шампионка Станка Златева, инкасирала най-тежкото и скоропостижно поражение в кариерата си - туш за минута и 29 секунди от посредствена туркиня още при първото обличане на трикото.

На всеки може да се случи да падне, но шокиращото при Златева бе ужасяващата ѝ физическа форма. Тя просто изглеждаше зле. Всеки, направил си труда да погледа малко от гротеската в Баку, би си задал въпроса: Къде са парите от държавата за подготовката ѝ при Симеон Щерев в Азербайджан? По-точно за какво са оползотворени?

Отличната работа на Серафим Бързаков и Петър Касабов в женския тим вече дава резултат. Трите медала - среброто на Елица Янкова и бронзът на Тайбе Юсеин и Ева Николова, само загатват за потенциала, с който разполагаме.

И като заговорихме за финанси, да си дойдем на думата. Само за участие на българите на европейските игри (самолетни билети, екипировка и настаняване на длъжностните лица) България отпусна 1 млн. лева.

За министъра на спорта Красен Кралев и за шефката на БОК Стефка Костадинова тези средства не са отишли напразно и всеки командирован си струва и последната стотинка. Удобният довод е, че в Баку са ни представяли младоци, които са се завърнали ако не с медали, поне с безценен опит. Тази заблуда ще рухне в момента, в който сметнем средната възраст на родната делегация спортисти спрямо тази на конкурентите им, спечелили в пъти повече медали от експеримента на азерска земя.

България е малка страна, с огранични финансови възможности. Ако те бъдат насочвани към таланти, в които има потенциал, би било по-разумно, отколкото да поощряваме туризма на анцузите. Правим го упорито от години с управленското убеждение, че нещата някой ден ще потръгнат и че трябва да сме оптимисти за Рио. 

Е, ние не сме. Това обаче не ни прави хейтъри, а реалисти. Но не ние ръководим българския спорт и не ние преценяваме какво всъщност значат 1 млн. лева в наши дни.

Съдии отнеха два медала на бокса

Когато по стар обичай пресмятахме колко медала и по-точно кои спортове ще ги донесат от Баку, ансамбълът по художествена гимнастика бе в челните редици. В Азербайджан обаче се случи неочакваното. Грациите се наредиха пети в многобоя, а за съчетанието на пет ленти останаха чак девети. Федерацията по художествена гимнастика също като тази на борбата е сред най-добре обезпечените с годишен бюджет от около 1,8 млн. лева, а за Рио надеждите са, че нашите ще се качат на почетната стълбичка.

В Баку се видя добре, че парите са важни, но не са всичко. Достатъчно е да споменем за златото на сестри Стоеви в бадминтона, за подвига на 16-годишната плувкиня Бояна Томова, останала девета на 50 м гръб с национален рекорд и наградена като най-перспективен млад състезател. Стрелбата, която разполага едва с 500 000 лева бюджет, също донесе медал - сребро на Антоанета Бонева на пистолет.

Боксът не излъчи свой представител, който да се качи на подиума, но съдиите порязаха грозно двама наши на 1/4-финал: Даниел Асенов в категория до 52 кг и Елиан Димитров при 60-килограмовите имаха малшанса срещу тях да стоят азери. Това бе другото недопустимо на тези игри - безскрупулното подпиране на всеки местен спортист, независимо че в бокса българите бяха с няколко класи над съперниците си.