10264 | 2 септ. 2015 | 11:32

Западът не изпрати лидери в Пекин по случай 70-годишнината от края на Втората световна война

Руският президент Владимир Путин пристигна на двудневно посещение в Китай и ще присъства на парада по случай 70-годишнината от края на Втората световна война. На 3 септември Пекин отбелязва Денят на победата на китайската народна съпротива срещу японската агресия и Световната антифашистка война. Китайската народна република се ражда 4 години по-късно след победата на комунистическата армия на Мао Цзедун над националистите на Чан Кай Ши.
За годишнината в Пекин вече кацнаха колегата му от Венецуела Николас Мадуро и лидерът на Судан Омар Хасан ал Башир, който заради обвинения в геноцид не смее да стъпи извън Африка и Близкия изток. Държавните глави на Беларус, Южна Африка, Египет, Монголия и Вануату също са сред лидерите на 30-те национални делегации, водени на най-високо равнище от президенти и премиери.
Южна Корея ще бъде представена от президентката Пак Гън Хе, тук ще е и генералният секретар на ООН - южнокореецът Бан Ки Мун.
Така изглежда списъкът на представители на държавите, поканени да уважат необичайно амбициозното отбелязване в Пекин на 70-годишнината от края на Втората световна война.
На 2 септември 1945 г. императорска Япония формално подписва капитулацията си на борда на американския военен кораб "Мисури".
В парада на 3 септември ще участват 12 000 военни, над 500 единици техника, включително междуконтинентални ракети и близо 200 самолета.
Китайската армия с численост от 2,3 млн. души ще демонстрира какво е постигнала след две десетилетия на двуцифрен годишен ръст на разходите за отбрана до 145 млрд. долара - вторият по големина военен бюджет след този на САЩ. Ще маршируват и представителни части на 17 държави, включително Русия, Сърбия, Куба, Пакистан, Камбоджа, Венецуела и Вануату. Военни делегации "на високо равнище" изпращат Франция, Полша и Южна Корея.
Без западни лидери
Западът обаче не изпрати лидери за парада. С изключение на Русия, делегациите на ключовите съюзници във войната срещу Япония - САЩ, Великобритания, Франция и Австралия - са на ниско равнище. Париж и Рим са представени от външните си министри. Лондон изпрати бившия премиер Тони Блеър, Вашингтон ще бъде представен от посланик Макс Бокъс. Германия и Япония също ще присъстват с бивши лидери. Единственият държавен глава от Европейския съюз ще бъде чешкият президент Милош Земан.
Набива се на очи и отсъствието на Ким Чен Ун - наследник на известен борец с японците на Корейския полуостров и днес разчитащ в значителна степен на подкрепата от Пекин. Но той не е напускал страната си, откакто дойде на власт през 2011г. и изпраща член на Политбюро. Индийската делегация се води от бившия началник на Генералния щаб.
Западът се въздържа да демонстрира подкрепа за управление, което може да е начело на втората по големина икономика в света, но е еднопартийна автократична система, репресираща несъгласните с нея и действаща напоследък агресивно с претенции към спорни морски територии в района. Тонът на пропагандата през последните седмици придоби антияпонски измерения, които в западните столици също не искат да подкрепят по какъвто и да е начин на високо ниво.
Факт е обаче, че за пръв път Китай отбелязва с такъв размах края на войната и за пръв път кани на военен парад толкова много чуждестранни лидери.