19024 | 24 февр. 2015 | 13:17

Интервю на Аделина ДЕЛИЙСКА за партиите, които не преосмислят грешките си

- В събота с ваши колеги се обединихте около тезата, че след 25 години демокрация уж има свободни институции, но те не удовлетворяват нуждите на гражданите. Затова ли има толкова отчуждени от държавата ни хора, г-н Георгиев?

- Тази констатация не е новост, вече взе да става шаблонна през последните 10 години, но преди това все още имахме надежди. Ние коментирахме какви възможности трябва да се създадат, така че повече граждани да вземат участие в правенето на политика. Както и за осъществяването на демократичен контрол върху работата на институциите. Най-големият ни проблем с днешна дата е това, че демокрацията, която създадохме, е фасадна.

- Кой е виновен за това?

- Всички дружно трябва да се покаем. Хората все още робуват на погрешното схващане, че демокрацията се заключава само и единствено в процедурите. На практика обаче трябва да я има и в културата, в гражданската активност и чувствителност и най-вече във възможностите за контрол над ведомствата. У нас я имаме само по време на избори, когато се дава шанс на хората да изразят своето мнение за това накъде да върви България. Веднага след това обаче институциите си поемат в обичайното русло, обслужват интересите само на управляващия елит, на бизнеса, а пък за гражданите се сещат чак на следващ вот. Горчива е констатацията, че повечето административни структури живеят свой собствен изолиран живот и забравят същинската си функция - да решават проблемите на хората и да развиват постъпателно нашето общество, икономиката, регионите. А всичко това е реално необходимо за страната и най-вече - за да може да се породи социален оптимизъм у хората.

- След 100 дни управление на сегашното правителство не е ли парадоксално, че повечето хора изразяват скептицизъм в него, но същевременно са категорични, че не желаят нови избори?

- Така е, защото, от една страна, изборите нищо не променят по същество, от друга - на политическата сцена не се вижда онзи оптимизъм, който може да генерира гражданската активност. От песимизъм не може да се въздигне желание за участие на хората в обществените дела. От негативизъм се ражда само апатия. Всичко това не е повод да се радваме, че сегашните институции имат 26-27 процента доверие от страна на хората. Дори електоратът на тези, които управляват, е повече.

- Бяха регистрирани много трусове в Реформаторския блок, там се произвеждаха скандал след скандал, но ваши колеги казват, че има укрепване на доверието в тях, дори здравният министър Петър Москов бил харесван от мнозина. Така ли е според вас?

- „Мнозина“ далеч не означава „мнозинство“. Министър Петър Москов с няколко свои популистки изяви допадна на част от гражданите, които обичат да им се обещава с пълни шепи. Но същият този човек не показва никаква визия за това как може да се подобри здравната система на страната, която от години е много болна. Все още няма разработени политики, нито стратегии за подобряване на здравеопа­зването.

- В името на стабилно управление ли РБ и ГЕРБ се сплотяват? Премиерът Бойко Борисов тези дни каза, че много се радва на отношенията си с Радан Кънев. 

- Е, това е очаквано. Не съм се съмнявал, че реформаторите и ГЕРБ няма да намерят общ език. Не съществуват генерални различия между техните ценности и идеологии, от едно европейско семейство са - на ЕНП (Европейската народна партия). Но се съмнявам, че ще се стигне до такъв тип единодействие, че от това да спечелят наследниците на Иван Костов. В сегашния си вид блокът до голяма степен е обречен, защото няма да може да противодейства на гравитационната сила на ГЕРБ. Това ще видите сами на местните избори. Тогава ще стане ясно, че е невъзможно да се съхрани формулата на РБ. Не личи там да има достатъчно силна спойка, няма я. А аз не мога, нямам умения да виждам фантоми. Реформаторският блок ми прилича на хляб от трохи.

- Министрите от ГЕРБ отказаха да си правят самооценка за изминалите сто дни, но колегите им от РБ щедро си писаха 4,50 - това признак на какво е?

- Поведението им е, меко казано, нескромно. Извинявайте, ама за 100 дни каква оценка може да си пишеш!? За такъв период можеш горе-долу да разузнаеш къде е кабинетът ти в сградата на съответното министерство. В най-добрия случай е възможно да се заявят някакви намерения, но не и да се реализират. Когато си в управлението, не трябва само да говориш, там най-добрият начин да кажеш нещо е да го направиш. Работата на опозицията е да говори. На управляващите е да действат.

- При цялото говорене от всички страни срещу ДПС как става така, че движението продължава да държи здраво позициите си по места?

- ДПС продължава да консолидира редиците си точно заради масовото говорене на всички срещу него. Разбира се, това не е единствената причина. Движението продължава да бъде по моя скромна преценка най-организираната политическа сила у нас. И в управление, и в опозиция ДПС винаги доказва, че съумява да удържа своето голямо политическо влияние. Аз не се съмнявам, че така ще продължи, а може би ще успее и да разшири кръга от свои поддръжници. Има достатъчно предпоставки за такова твърдение. Не само парите са механизмът, който ги консолидира. Достатъчно е и занапред да продължава хуленето на движението. Това определено най-много налива гориво в неговата кола.

- Какво е поведението на БСП - вече в опозиция, конструктивно или деструктивно?

- Винаги има и шансове, и рискове, когато си в опозиция. БСП има нужда от отдръпване, от престой извън властта, за да си премисли нещата. За съжаление не само те, никоя партия у нас не обича да осмисля уроците от участието си в политиката. Социалистите присъстваха във всякакви модуси - бяха няколко пъти в управление, в опозиция също. Но имам чувството, че през цялото това време никой в тази партия не си правеше прецизни анализи, нито пък извличаха поуки от своите и от чуждите грешки. Затова сега е наложително да останат малко на „сух док“, както казват корабните работници, и да се ремонтират. Ако столетницата иска да оцелее, има нужда от много основни промени. Ако не искат, ще си я карат постарому, което пък е сигурен начин за провали и занапред.

- Виждате ли да полагат усилия за реформи там?

- Надявам се това, което виждам, да не са само апаратни усилия за реформи, защото иначе те са обречени. Никакъв ръководен щаб не може да преобразува една партия - това е работа на всички леви, на аналитици, идеолози. Кризата там не е само организационна. Има проблеми в структурите, в идеологията, в публичния имидж,­ в стила на работа, в начина, по който работи вътрешнопартийната демокрация.

- Дали споровете около заема от 16 млрд. лв. ще отблъснат част от поддръжниците на управлението, като АБВ и ПФ да речем?

- Досега не съм срещнал убедителни аргументи, че заемът в такъв размер и с такова тригодишно емитиране е наложително необходим. Хората не получиха добра разяснителна кампания, има много неясноти. Затова възниква и хипотезата, че някой иска да си осигури комфорт за сметка на бъдещето на страната. Но предполагам, че в крайна сметка ще го гласуват.

- Президентът Росен Плевнелиев сякаш чака да чуе какво ще каже премиерът и веднага застава на обратна позиция. Ще пострадат ли нашите национални интереси от такова разноговорене?

- Президентът трябва да си дава ясна сметка, че е длъжен да създава приличен имидж на суверенност на държавата ни навън. Ако така я караме, то след 4 години аз виждам как в България ще останат 6 800 000 души на средна възраст 45 години, ще продължи изтичането на мозъци към по-уредени места по света. Ще се превърнем в страна, която ще си загуби вътрешните предпоставки - обществени и икономически, за суверенен начин на живот. Т.е. ние все повече ще се отдалечаваме от надеждите си за различен и по-добър живот.

- На Стария континент стана твърде горещо - от едната страна е „Ислямска държава“, от другата е СИРИЗА в Гърция и от третата са военните действия на руско-украинския фронт. Какви трябва да са позициите ни, че да не сме в отбора на губещите и застрашените?

- Такива като нас са постоянно застрашени от големите световни и регионални конфликти. В развития свят винаги е имало и ще има механизми за прехвърляне на кризисни фактори и последици оттам към периферни държави, каквато все още е нашата. За съжаление ние все още не успяваме да станем интересни за важните световни фактори. Как иначе да си обясним тоталната незаинтересованост на световните инвеститори към нашата иначе красива държава. А когато станеш периферия, при всички случаи те очаква предимно да изнасяш национален доход и да губиш квалифицирана работна ръка. Пример в това отношение са образованите, но емигрирали вече оттук лекари и специалисти в IT сектора.

- Вече има заявка за създаване на партия тип българска СИРИЗА от независимия депутат Велизар Енчев. Възможно ли е това и кой е българският извънсистемен играч като Алексис Ципрас?

- У нас има социална почва за лява радикална антисистемна организация. Само че да има предпоставки и потенциал и това тя да стане реален и значим фактор в политическия живот, до голяма степен зависи от това ще се намери ли силен отбор от популярни политици, които да основат подобно движение. Не мога да гадая дали г-н Енчев и неговият екип ще успеят. Ясно е само, че вече и у нас като в Гърция се забелязва известно охлаждане на първоначалните страсти към ЕС. Оказа се, че съюзът не е панацея за изход от всичките ни проблеми и обременености.