10663 | 4 февр. 2015 | 13:13

Единството на блока ще се превърне в основното им реформаторско предизвикателство през следващите 9 месеца

Стихна шумотевицата от предсрочните парламентарни избори и с началото на годината закономерно прехвърлихме погледите към предстоящите местни. Подготовката фактически започна. Споменават се вече първи кандидатури. ГЕРБ отсега посочи Фандъкова за нов мандат в София. Отново влиза в оборот дискусията за референдум паралелно с местното гласуване. АБВ отправи покана към бившите си другари за съвместно „ляво“ явяване. И все пак най-интересен изглежда казусът с Реформаторския блок. Не само защото партиите в него имат най-дълга и сложна

биография на противоречия, разцепления

и скандали помежду си, но и защото с влизането им в правителството усещането за неразбирателство сякаш се засили. Едва ли има друга формация, чиито представители отказват да седнат един до друг в телевизионно студио, та какво да говорим за хармония и баланс.

Найден Зеленогорски вече обяви, че РБ ще се яви на местния вот единен, като коалиция. Единството на блока ще се превърне в основното им реформаторско предизвикателство през следващите 9 месеца. Предишните избори през 2011-а са достатъчно поучителен пример в това отношение. Тогава разминаванията между СДС и ДСБ изглеждаха в ниска точка, а Синята коалиция излъчваше парламентарна хомогенност. И въпреки това ДСБ далеч не прояви готовност да защитава твърдо посочения от СДС кандидат за президент независимо от общото убеждение, че няма как да бъде избран. По места пък се създаваше впечатлението, че Синята коалиция се явява заедно предимно там, където една от двете партии почти няма структури или съвкупното им влияние е толкова малко, че нямат причини да се делят. Ако погледнем само областните центрове, СДС и ДСБ излязоха поотделно и в Ловеч, и в Перник, и в Силистра, и в Хасково, и в Шумен, и в Ямбол. А година по-късно коалицията пое по бобслея на разпадането.

Вярно е, че оставането зад борда на 42-рия парламент донесе определени поуки и за светлосините, и за тъмносините. Те осъзнаха, че

коалиционният формат
е единствен шанс

да останат на националната политическа сцена. Местните сцени обаче имат особености, които ги отдалечават от националната. Виждаме, че който и в РБ да разсъждава по проблема за местния вот, политическата инициатива бе подета от „България на гражданите“. Разбираемо е в ДСБ да изпитат известна ревност, а защо не и определени подозрения. Още повече че представител на ДСБ - сегашният здравен министър Москов, вече е принуден да се оправдава, че нямало да се кандидатира за столичен кмет. Пътят към вота вероятно тепърва ще бъде осеян с капани без изход. Ако се кандидатираш, къде бързаш и каква е тази прекомерна амбиция? Ако откажеш да се кандидатираш, защо бягаш от отговорност?

Има толкова много общини в България, в които партиите от блока носят белези на незарасналите рани от стари битки и неприязни. Дори да оставим кметските номинации настрана, реденето на общинските листи както и в други партии крие неизбежен потенциал за сблъсък. Тук е символното значение кой ще бъде пръв, от „България на гражданите“, от СДС или от ДСБ. Тук е проблемът в какво разпределение ще бъдат партийните представители след водача. Тук е разбираемият риск по-малките партньори в блока да вдигат шум, включително и медиен, че са останали недооценени. Подобни нормални драми може да бъдат отчасти туширани, ако ръководството се ангажира с някакви предварителни общовалидни принципи, върху които издигането на кандидати трябва да застане. Скептиците ще възразят, че това ръководство не успява един конгрес да проведе като хората, за да претендира за авторитетно налагане на принципи по места.

Предполагам все пак, че чувството за самосъхранение в РБ ще им попречи да се взривят зрелищно на финалната права и разнобоят в повечето случаи ще бъде овладян в „12 без 5“. Тогава едно друго предизвикателство ще им остане в дневния ред и също ще изисква внимателен размисъл: отношението към ГЕРБ.

Двете формации са носеща колона на националната управленска формула. Същевременно те са представители и на едно европейско политическо семейство. Най-новата българска история не предлага рецепти как такива формации отиват на местен вот. Партиите от коалицията НДСВ-ДПС се явиха на местен вот през 2003 г. без особени сътресения просто защото електоратът на царската партия нямаше пресечни точки с електората на Доган. Партиите от тройната коалиция се явиха на местен вот през 2007-а също без трусове, защото новият участник БСП проповядваше съвсем различни ценности и идеи и от НДСВ, и от ДПС. Задачата сега е две формации, самоопределили се като десни, да обяснят на избирателя защо отиват отделно, при положение че целите им би следвало да съвпадат.

Трудностите, както можем да очакваме, ще се паднат на „реформаторите“. Те са младшият партньор. А и от ГЕРБ непоколебимо са отстоявали самостоятелното си явяване на всякакви видове избори. „Дойдохме, видяхме, бихме.“ Партиите от днешния РБ през 2003-а и 2007-а поне можеха да претендират, че представляват „дясна алтернатива“. През 2011 г. можеха да настояват, че са алтернатива на управлението. А през 2015-а алтернатива на какво са?

Ясно е, че за да доказват своята идентичност в управлението и да не допуснат отлив на избиратели към ГЕРБ, на РБ ще се наложи да водят национална кампания за местния вот, акцентираща на различията. Важно за тях ще бъде

да се разграничават
от едни или други действия на ГЕРБ

В същото време обаче разграничаването може да нанесе тежки щети върху имиджа на правителството и да постави под съмнение необходимостта то да съществува в такъв точно формат. РБ ще възразява по-решително на Борисов, а той ще пита публиката: „Тия какво искат, да връщат комунистите ли?“ И ще ги идентифицира като пречки пред десницата. Тогава може би по-добре за РБ ще се окаже да води локална кампания, фокусирана върху проблемите на отделните населени места. Води ли такава, отново ще възниква въпросът с какво са различни от мандатоносителя, за да се явяват отделно от него. И порочният кръг се затваря.

Няма съмнение, че ГЕРБ, който не храни топли чувства към малкия, но силно гласовит и надъхан партньор във властта, с охота ще дърпа килимчето изпод краката му. Примери вече има и те ще се умножават. Инициативата за наименуване на улица на дисидента Илия Минев изразява амбиция за приватизиране на антикомунистическото синьо минало, вече достатъчно ясно подчертана в изявите на Едвин Сугарев и Георги Марков по форумите на ГЕРБ. Наред с това „машината за избори“ на Цветанов ще си действа, а той трудно може да бъде заподозрян в прекомерни симпатии към сините. Декларираната готовност на РБ да отидат в коалиция на местния вот тръгна редом с амбицията да вземат поне някой от осемте големи града на страната. С други думи да ги вземат от ГЕРБ. Ако не успеят да постигнат това, ще си имат впоследствие сериозни проблеми именно с ГЕРБ, защото мандатоносителят основателно ще постави въпроса каква обществена тежест има партньорът му, че да претендира за досегашните си дялове в акциите на управлението.

Ако РБ успее все пак да вземе голям областен център, каква ще бъде морално-политическата цена? В Пловдив например това едва ли може да се случи без коалиция с недолюбвания Патриотичен фронт. Но не само. Европейските и парламентарните избори през 2014-а създадоха впечатление, че РБ си дава „марката“ под наем на други субекти. Хората не са забравили зашеметяващия резултат на блока в секции из селата на Хасковско и Монтанско. Такива взаимодействия, ако бъдат повторени, неизбежно ще влязат и в медиите.

И стигаме до по-широкия контекст, в който предизборната кампания на РБ ще се разгръща. Много неща остават неизвестни. Как ще се развият отношенията между Борисов и Плевнелиев и няма ли РБ да бъде тласнат към по-решителна

подкрепа за президента срещу собствения премиер

Ще се запази ли опората на онези няколко близки до сините медии, които години наред сплотяват и насърчават тяхното твърдо ядро, за да се превърнат и в самостоятелен център на влияние? Как ще се отразят набъбналите бизнес конфликти и размествания върху перспективата на отделните формации? И навярно най-същественото, до какви последици за света, Европа и България ще доведе повишаващото се напрежение в отношенията Запад-Русия и Запад-ислям?

Много е далече във времето и много вода ще изтече, но нека в РБ отсега мислят как и с какво да вземат инициативата между двата тура на местния вот. Тогава за тях се открива нов шанс.