- Десетина дни преди местните избори между Реформаторския блок и ГЕРБ избухват скандали, за които няма как да не се говори – ето, такъв е казусът с кандидата на реформаторите във Варна Чавдар Трифонов, който върви от няколко дни. Разпалва ли се война вътре в управляващата коалиция в навечерието на местните избори, г-н Симеонов?
- Случилото се с варненския кандидат, който преди е имал условна присъда за каране в нетрезво състояние, не ми прилича на война, а на очаквана ескалация преди избори. Очаквах по-остри нотки досега. Ние от „Галъп интернешънъл“ и от Института „Иван Хаджийски“ прогнозирахме, че най-интересно на тези избори ще бъде вътре в управляващата коалиция. Както и че на няколко знакови места в страната ще наблюдаваме битки между ГЕРБ и реформатори и между ГЕРБ и патриоти в различни варианти. Дори се шегувахме, че това започва да прилича на нещо като вътрешни избори в управляващата коалиция.
- И това изглежда се потвърждава?
- Напълно. Затова смятам, че това не е война, а е предизборна ситуация, в която отделните партии в управляващата коалиция са конкуренти. Ако има напрежение вътре в коалицията, то е продиктуване не толкова от местните избори. Бъдещето на коалицията не зависи толкова от тях, а от краткосрочните и дългосрочните планове, които участниците в коалицията си правят с оглед на предстоящите президентски и на все някога предстоящите парламентарни избори.
- Казвате президентски избори – вчера по думите на самия Радан Кънев той почти се кандидатира за президент. Цветан Цветанов нарече това смешно и неразбираемо в кампания за местен вот. Как тълкувате поведението на един от лидерите на Реформаторския блок и как разчитате това негово послание?
- Радан Кънев се стреми да бъде шахматист в политиката. Двамата с Бойко Борисов имат доста сложни и двусмислени отношения, които са едновременно хем искрени, хем конкурентни и състезателни. Без съмнение в голяма част от случаите, в които Кънев говори, той дава някакъв знак към Борисов. И сега не наблюдаваме нещо ново в поведението му. Той винаги се опитва да изиграва ярки ходове, с които да постави в шах най-много страни.
- Сега кои страни поставя в шах? Какво всъщност се опитва да направи Кънев?
- В момента той поставя в шах и Борисов, и Цветанов. Както и своята вътрешна конкуренция най-вече в лицето на Меглена Кунева и на останалите в РБ. И с един ход Кънев се опитва да постави останалите в режим на реплика. Второто, за което прави опит, е да се позиционира на стартовата решетка на президентските избори като важен фактор. Третото, да отмести вниманието от казуса с присъдата на Чавдар Трифонов и да придаде на този епизод съвсем друг смисъл. Нещо като това, което прави Волен Сидеров - проблемът не е в клекшопа, а в имунитета и в прокуратурата.
- Тоест - класическо отместване, така ли е?
- Съвсем точно, класическо... Но има и още няколко немаловажни неща, които Радан Кънев прави. Четвъртото е да продължи една своя стара линия – линията „Ще напусна“. Той винаги говори, че ще напусне, ще преосмисли, или както сега „Ще играя за президент“. Не съм го чул открито да говори само, че ще става премиер, но това пък е един от най-модните слухове в София сега. Стигаме до петото, което прави - затвърждава линията, която той говори от много отдавна - разглежда десницата като една смес, вариант на федерация или конфедерация.
- А кой ще е начело на тази федерация?
- Е, желанието му е той да бъде начело. Т.е. той се стреми да качи главата на ДСБ върху масивното тяло на ГЕРБ. И така да се получи една сивосинкава смес, в която той да е едно от челните лица. Това е стара линия на Радан. И шестото, пак е отдавна - еднинен образ, единно звучене на РБ през неговото лице. Т.е. Радан утвърждава себе си като най-ярката фигура при реформаторите. И тези шест неща той носи под мишницата си, като в момента извади едно от най-ярките.
- Но всичко това, което изредихте като възможности, няма как да не внесе разнобой в управляващата коалиция, самите Борисов и Цветанов вчера бяха изумени от поведението на Кънев.
- Радан Кънев според мен играе и още една игра - може би е седма линия на поведение, това е конкуренцията между реформаторите и ДПС за сърцето на Борисов. Андрей Райчев го каза много добре - ДПС и Радан Кънев ще се конкурират за любовта на Борисов и това е очевидно. Всъщност едната любов е малко по-платена и като всяка платена любов има взаимна изгода. При другата любов – тази при Кънев, като всяка неплатена любов, тя понякога преминава в нещо дразнещо...
В момента ясно се вижда, че ДПС все повече се превръща в част от това управление, а РБ и най-вече Радан Кънев все повече отправя предупреждения и послания от типа на: „Изберете нас, а не ДПС“. Но не ДСБ е формацията, която може да поставя условия. По-скоро политическата картина е обратната. Поведението на Кънев представлява само една от лините на реформаторите.
- Но може ли обществото да се нахрани със скандали от този тип?
- Не, разбира се. Скандалите в кампанията до този момент основно бяха на етническа тема. Последва този с Волен Сидеров, сега е този... Стана малко като по учебник, дори е банално - всичко това вече сме го виждали. Ако има и един Костинброд накрая, вече ще бъде христоматийно. За последното се шегувам, разбира се.
- Реформаторите обаче си правят някаква сметка, каква е тя?
- Много проста е сметката им и затова те вкарват и такава енергия. Ако в част от градовете те припознаят част от т.нар. вкоренени кметове, които призхождат от синята политическа традиция – Монтана, Хасково, Кюстендил, реформаторите се канят да кажат, че това са техни успехи. А ако излязат на балотаж в още 2-3 областни града, където могат и да спечелят, веднага след вота ще се похвалят, че имат кметове на областни градове. Така те ще погледнат високомерно БСП. Много е рано за всякакви прогнози, но този сценарии стои в главите на реформаторите.
- Как върви кампанията за местния вот досега, г-н Симеонов, някои от коментарите са, че е много вяла?
- Напоследък стана модно да се говори, че кампанията била много вяла. Нищо подобно! Тя е толкова настървена, че за всеки има огромен залог. А това, че не вдъхновява хората, се дължи не на самата кампания, а на това, че в обществото ни в последните месеци се настани усещане за безалтернативност и с предопределени победители. Това значи сивота. Тогава няма как да очакваме кой знае колко голямо гражданско въодушевление. Кампания си има и както се вижда, тя тече доста стръвно по места. На повъхността може да изглежда сиво, но отдолу е мъртво вълнение. И то е опасно.
- А къде в тази кампания са левите, къде е БСП – не мислите ли, че изглеждат отписани?
- В основната част от местата в страната бе внушено, че едва ли не основната алтернативна двойка е един десен срещу друг десен кандидат. А другите ги няма. Което не е вярно, освен на няколко знакови места. А това, че левите ги няма е почти универсално вярно. Ако за десните може да се говори с условия, за левите ги няма много по терена. Но ще кажа и нещо в защита на БСП. Тя има шансове да спечели и областни градове.
В столицата обаче БСП рискува много. В момента кампанията е меко казано нетрадиционна. Тя е нож с две остриета – с острието можеш да прободеш противника, но с него можеш и да се самонамушкаш. Ако БСП вземе някой областен град, то тя няма да изглежда мъртва. Но много ще зависи как ще се случат нещата в София. Това го казвам в защита на левите – вижда се, че имат сили да се представят по-добре, което не е съвсем трагично.
11032 | 15 окт. 2015 | 15:51
Мобилна верси
RSS
