16454 | 20 юли 2026 | 13:26

Ключови съюзници на Русия, включително Китай и Индия, категорично се противопоставят на използването или заплахата с ядрени оръжия. Преминаването на тази червена линия би довело до пълна икономическа и политическа изолация.

На 17 юли 2026 г. премиерът Румен Радев предупреди в кулоарите на Народното събрание, че нарастващата ескалация във войната между Русия и Украйна може да ни направи свидетели на „тактически ядрен удар“.

Като мотив за тезата си Радев посочи пространственото разширяване на конфликта, при което ежедневно се извършват удари в дълбочина до 2500 км на територията и на двете държави (включително удари в Сибир и цяла Украйна).
Той сподели, че е напомнил на западните партньори как ядрената авария в АЕЦ „Чернобил“ е била просто „новина“ за далечния Запад, но за България е била „реалност“, повлияла на здравето на хиляди хора.

Премиерът изрази мнение, че не вижда изход с категоричен победител от тази война, което според него допълнително увеличава риска от непредвидима ескалация.

Вероятността някой да натисне ядрания бутон е изключително ниска

Военните експерти и международните анализатори оценяват вероятността за реален тактически ядрен удар в момента като изключително ниска, въпреки зачестилата политическа реторика по темата. Макар напрежението между Русия и Запада да е в критична точка, съществуват силни възпиращи фактори, които правят подобен сценарий малко вероятен на практика.
Възможността съществува като теоретичен риск при крайна ескалация, но реалната вероятност за извършването на тактически ядрен удар в момента остава минимална. И това военен като Радев не може да не отчита.

Тактическото ядрено оръжие е предназначено за унищожаване на големи военни групировки или силно укрепени обекти (летища, командни центрове). В сегашната конфигурация на фронта няма цели, които да оправдаят огромната политическа и изолационна цена на подобен удар.

НАТО и САЩ многократно предупредиха, че всяко използване на ядрено оръжие ще доведе до съкрушителен конвенционален отговор, което би означавало директна война с НАТО – сценарий, който Москва се опитва да избегне.

Ключови съюзници на Русия, включително Китай и Индия, категорично се противопоставят на използването или заплахата с ядрени оръжия. Преминаването на тази червена линия би довело до пълна икономическа и политическа изолация.

Защо тогава се говори за това?

Премиерът Румен Радев използва темата за потенциален ядрен удар изключително за вътрешнополитическа употреба. Този прийом има конкретни тактически цели на българската политическа сцена.
Думите на Радев дойдоха в момент на сериозни критики към неговото правителство.

Опозицията веднага посочи, че говоренето за ядрена катастрофа е насочено директно към проруски ориентираните избиратели в България. Чрез поддържането на тезата, че „победител в тази война няма“ и че подкрепата за Украйна ни приближава към ядрен конфликт, той се позиционира като единствения политически субект, който „пази страната от война“.

Изявлението за ядрения удар бе направено в кулоарите на парламента, докато Радев бе притиснат от въпроси за скандала с Киевската декларация. Опозицията го обвини в двуличие, тъй като външният министър Велислава Петрова подкрепи документа в Украйна, а Радев публично твърдеше, че страната ни няма общо с „Коалицията на желаещите“. Вкарването на апокалиптичната тема за „тактически ядрен удар“ и споменаването на „Чернобил“ успешно пренасочи медийното внимание от конкретния дипломатически скандал към глобални екзистенциални заплахи.

Бившият министър на отбраната проф. Тодор Тагарев и политици от „Продължаваме промяната“ директно обвиниха Радев, че „всива паника“ и „произвежда неоснователен страх“ в обществото. Когато едно общество е уплашено за физическото си оцеляване, то е много по-склонно да приеме пасивна външна политика (отказ от помощ за Украйна) и да подкрепи авторитарно изглеждащи лидери, предлагащи „неутралитет“.

Експертите отбелязват, че плашенето с ядрено оръжие е основна опорна точка на Кремъл за разколебаване на западното общество. Пренасяйки тази реторика на българска почва, Радев се опитва да утвърди тезата си, че евроатлантическият курс на България е опасен за националната сигурност – линия, която той следва неотклонно в битката си срещу проевропейските партии у нас.

Вече е ясно, че реториката на премиера Румен Радев в голяма степен се припокрива с основните пропагандни тези на Кремъл. Макар Радев официално да декларира, че България следва общите европейски решения, неговите публични внушения системно съвпадат с руските наративи за войната в Украйна.

Ядрен шантаж

Изявлението на Радев, че „можем да станем свидетели на тактически ядрен удар“, изпълнява абсолютно същата функция – насажда страх с цел оправдаване на пасивност и неутралитет. Тъй като Русия не може да постигне бърза и категорична победа, нейният интерес е да замрази конфликта при сегашните позиции. Внушението, че победата на Украйна е невъзможна, цели да убеди западното общество, че даването на оръжие е безсмислено и само удължава агонията.

Опозиционни коалиции като „Демократична България“ излязоха с официални позиции, в които подчертават, че поведението на Радев представлява „подмяна на агресора и жертвата“. Говорейки за удари в дълбочина (включително в Сибир), Радев се опитва да прехвърли отговорността за ескалацията върху Украйна и нейните съюзници, вместо върху държавата, която започна непредизвиканата инвазия.

Разликата е главно в опаковката. Докато Кремъл използва агресивен и нападателен тон, Радев представя същите тези под формата на „загриженост за националния интерес“, „миролюбие“ и „предпазливост“. Поради това бившият министър на отбраната проф. Тодор Тагарев в интервю за Euronews Bulgaria директно заяви, че с подобни изказвания премиерът се е превърнал в „участник в руската пропаганда“.