104001 | 24 ян. 2018 | 15:28

Някой спомня ли си премиерът поне веднъж за всичките си три мандата да е споменал това понятие - „върховенство на закона“

Президентът Румен Радев се превръща във водач на нацията. В нейния баща, който задава посоката и показва грешките. Като за целта първо рисува верен образ за състоянието на държавата и обществото, неизкривен от пожелателно мислене.

Това показва първата му година, отчетена от държавния глава днес на „Дондуков“ 2.

Картината на страната, която обрисува Румен Радев в изявлението си кардинално се различава от картината, която ни рисува премиерът Бойко Борисов всеки път, когато застане пред камерите.

Радев говори за състоянието на демокрацията; за демографската катастрофа, застрашаваща нацията с изчезване; за необходимостта от правосъдна реформа; за това, че се нарушава принципа на разделението на властите – отнемат се правомощия от президента, за да се предоставят на изпълнителната власт; за агресията; за липсата на справедливост...

Борисов говори за стабилност, за висок икономически растеж, за ниска безработица, за европейска подкрепа...

Сякаш живеят в две различни Българии.

Коя от тях ще се припокрие с картината, която обикновеният българин вижда?

Радев показва болка за обезлюдените села, Борисов сякаш не ги забелязва.

Радев говори за необходимостта да се отстоява върховенството на закона, за Борисов няма такова нещо.

Всъщност, някой спомня ли си премиерът поне веднъж за всичките си три мандата да е споменал това понятие - „върховенство на закона“? Да е говорил за свобода на медиите по друг начин, освен като оплакване как имало някакви сайтове, които го критикували от сутрин до вечер и следователно – свободата на словото е налице?

Когато слушаш Радев, разбираш защо ни критикува Брюксел.

Защо не можем да унищожим клишето за „най-бедната и най-корумпирана страна в Европейския съюз“.

Когато слушаш Борисов можеш да се объркаш, да се запиташ дори – нима нашите партньори в Европейския съюз не виждат изключителните ни постижения, че непрекъснато сипят упреци по наш адрес? Нима не знаят, че корупция има навсякъде, че не България я е измислила, че самата дума не е българска, а е привнесена в езика ни?

Радев постави ребром въпроса за състоянието на демокрацията у нас. Тема, която не съществува за премиера.

Борисов често се държи така, сякаш никога не е чел Конституцията. Сякаш не знае, че главата на изпълнителната власт се избира от парламента и се отчита пред него (а може би и не знае и затова често неглижара разискванията по вотовете на недоверие, искани му като министър-председател). 

Президентът даде да се разбере, че не възнамерява да мълчи, когато Конституцията се гази, а демокрацията – суспендира.

В словото си президентът Радев изрече на глас неща, които виждат много българи, на които не е безразлично по какъв път върви страната.

Радев заяви:

„Парламентарната република атрофира. Парламентът все повече се превръща в нотариат, който само официализира решенията на правителството. Партократските механизми убиват свободната воля на депутатите.“

„Корупцията и несправедливостта деморализират цялото общество. На третото десетилетие от промените е под въпрос едно фундаментално демократично право – свободата на словото.“

Като човек, роден в началото на 60-те години на миналия век, Румен Радев няма как да не вижда приликите между България на Борисов и България на Живков. Особено що се отнася до бодряшките хвалби как всичко върви по мед и масло и колко много ни уважават нашите съюзници. И това няма как да не го дразни. И като човек, преглътнал несгодите на прехода в името на построяването на по-справедливо общество. Но и като президент, който не може да допусне да бъде неглижиран в сфери, в които има правомощия. Като външната политика. За Радев тя трябва да се кове в България, а когато се канят държавни глави на чужди държави, българският държавен глава да не научава за това от медиите.

Какво ни каза с речта си Румен Радев?

Той очерта своята визия за развитието на България – като истинска европейска държава, в която върховенството на закона и свободата на словото се уважават. Която не се превръща постепенно в държава от източен тип с еднолична власт, в която конституцията и основните институции са просто параван.

Визия, която няма как да не се хареса. И не само на тези, които са гласували за него. Защото Радев каза това, което много хора искат – има нужда от промяна!

Румен Радев печели с това, че казва на хората това, което и те виждат.

Докато Борисов загуби основното предимство, което имаше – умението да комуникира с хората, да говори на техния език нещата от тяхното битие, но вдъхвайки им увереността, че може да промени това битие в положителна посока.

Този „народен“ Бойко харесваха хората. Не Геостратега, който им чертае розови картини, докато се прегръща с лидерите на Европа. И който вече не вижда как живеят те.

Борисов Геостратега вдигна ръка от пулса на обикновения човек. Но в политиката е като в природата, няма празно място. И на освободената територия идва Румен Радев.