9541 | 8 юли 2026 | 16:26
"Колективният Запад се опитваме да постигнем конвенционална победа над най-голямата ядрена държава, без да имаме способности, за да противодействаме на хиперзвукови ракети. Това драматично увеличава риска от ядрен отговор. А това е изключително опасно".
Това заяви българският министър-председател Румен Радев в коментар пред медиите от срещата на върха на НАТО в Анкара.
В отговор на въпрос на чуждестранен журналист той повтори на английски тезата си, че колективният Запад (включвайки България в него) се опитва да постигне конвенционална победа над най-голямата ядрена сила, без да има например капацитет да противодейства на хиперзвукови ракети, и това увеличава риска от ядрен отговор.
Радев подчерта нуждата от "системни усилия" в Европа, за да се гарантира сигурността на държавите, предвид "въоръжените сблъсъци" в Украйна и Близкия изток. "Специално за България, с укрепването на нашия собствен национален отбранителен капацитет, страната ни се превръща във важен фактор на стабилност в критичния и стратегически важен за алианса Черноморски регион."
В познатия наратив премиерът подложи на критика предшествениците си във властта. "Редица български правителства подкрепиха системно и всестранно Украйна с и финансова, и медицинска, и хуманитарна, и военна подкрепа. Но всички български политици, които най-много обещаваха финансова подкрепа за Украйна, направиха много малко за развитие на нашата икономика и за осигуряване на средства в нашия бюджет", каза премиерът. "Така че България ще подкрепя финансово Украйна в рамките на нашите възможности, без това, разбира се, да влияе върху социалните разходи", увери той.
След среща с президента на Хървататия Зоран Миланович премиерът Румен Радев изтъкна: "Моето послание е ясно – ние, колективният Запад, се опитваме да постигнем конвенционална победа над най-голямата ядрена сила, без да имаме достатъчно възможности да се справим с техните хиперзвукови ракети. И това увеличава драматично риска от ескалация, от възможността за ядрен отговор. И това е много, много опасно. Затова трябва да осигурим условия възможно най-скоро за дипломация и мир и да не ескалираме."
Междувременно, след заседание на Съвета НАТО-Украйна, с участието на първите дипломати на Украйна и ЕС, Андрий Сибиха и Кая Калас, е било "общозастъпено" мнението, че "подкрепата за Украйна трябва да е устойчива и предвидима", според съобщение на Министерството на външните работи. "България потвърди подкрепата си за Украйна, както и за намирането на справедливо и устойчиво решение на конфликта по пътя на дипломацията и с активната роля на Украйна и ЕС", продължава съобщението.
Голямата новина от срещата на върха в Анкара дойде по време на двустранни разговори между генералния секретар на НАТО Марк Рюте и американския президент Доналд Тръмп. Разговори, заради които се забави началото на заседанието. Именно по време на тези разговори Доналд Тръмп обяви, че слага край на примирието с Иран. Използва доста остър език, нарече иранците "измамници" и "раково образувание" и каза, че няма смисъл да преговаря с тях. Самият Марк Рюте обяви, че американските удари, които тази нощ бяха нанесени по ирански позиции, са били абсолютно необходими.
"За мен примирието приключи. Не искам да се занимавам с тях повече. Те не стават за нищо. Това са болни хора, ръководени от болни, зли, агресивни хора. И ако разполагат с ядрено оръжие, ще го използват. Ако питате мен – с примирието е свършено. Има нещо сбъркано при тях. Казахме им: "Направете си погребалната церемония." Вместо това те започнаха да изстрелват ракети по корабите ни. Ето защо тази нощ ги ударихме много силно. Бих казал, че съотношението на силите ни е 20 към 1. Казах им: "Всеки път, когато ни ударите, ние също ще ви поразим.", съобщи Тръмп на Рюте.
И във втория ден от срещата на върха на НАТО Доналд Тръмп повтори критиките срещу Алианса за придобиването на Гренландия и за разходите за отбрана. Със сигурност не даде знак, че днес съюзниците ще демонстрират единство, а не разногласия.
Мобилна верси
RSS
