- Пак бунт в БСП, този път тръгва от Красно село. Защо точно от там, господин Асланов?
- Няма никакъв бунт. Има тревога и загриженост. Защо точно от там? Все отнякъде трябваше да се кажат наглас някои неща. Когато непрекъснато се говорят на легитимни форуми на партията, няма чуваемост. Надявам се, че нашите призиви няма да се приемат за „вражеско“ действие, а като основа за конструктивен разговор.
- Защо изглежда толкова немощно партията? Едва ли е от 125-годишнината й, която предстои догодина?
- Това не се случи изведнъж и сега. Причините се трупаха през годините и решенията се отлагаха под различни предтексти и оправдания. Поредният опит да се търсят оправдания вместо обяснения дойде в повече. Главното е, че през всичките тези години след 1989 г. партията като че ли бе възприела стратегия на оцеляване, а не на развитие. Последната година извади наяве факта, че тази стратегия е напълно изчерпана и трябва да се гради нова. Това е темата на дискусията, това е дневният ред на предстоящия конгрес.
- Ръководството подаде оставка, но лидерът не. Как да разбираме това – от страх, от липса на смелост, от инат...
- Там е работата, че се оказа, че никой не е подавал оставка, след като седмица преди пленума на Националния съвет се говореше за това. Като капак на всичко подадените истински оставки на трима от членовете на Изпълнителното бюро бяха квалифицирани като театър. Стилът и методите на ръководство в партията отдавна плачат за преразглеждане. Политика на инат не може да се прави.
- Знаете ли, напоследък от ляво настроени хора чувам – на левите сега ни трябва човек като Виденов – честен и почтен. Дотам ли се докарахте, г-н Асланов, хората да не виждат такива водачи в БСП?
- Всеки от ръководителите на БСП ще бъде запомнен с нещо добро, но и с грешките си. Противник съм на това едни от бившите лидери да се преувеличават, а други – обратно. БСП не е лидерска партия и нейните проблеми не са лидерски. Вината на всяко от нейните ръководства е конкретна и в контекста на съответния исторически период. Вината на сегашното ръководство е, че пропиля една година в празноговорене, след като обстановката в страната и поднесе не една и две възможности да се съвземе и чрез активна опозиционност да се върне на терена като водеща политическа сила.
- И вчера пак говорите за това, че трябва да се проведе наложителен разговор за бъдещето на партията и т.н. Докога с приказки, не трябват ли действия?
- Не смятам, че боравим с празни приказки. Посочили сме пътя, по който трябва да тръгне в дискусиите си БСП. Може и да не сме прави. Важно е да се проведе свободна дискусия и тя да приключи с общо решение на предстоящия конгрес. Но нищо няма да стане, ако се подходи традиционно, както винаги: ръководството спуска проекти и предрешава всичко. Нека поне веднъж се чуе мнението на по-голямата част от партията.
- Казвате още, че БСП е страхлива в отношенията си с улицата, протестите, синдикатите. Защо, причината каква е?
- Няма причина, но всичко това е факт. Активните, младите са на улицата, протестират, възмущават се, борят се. БСП е в кабинетите. Оказа се, че я няма и пред урните. Докато БСП не се отвори за активните прослойки, за младите, бъдещето й ще става все по-проблематично.
- Искате нов устав – работещ, стегнат, кратък. Но има ли кой да го направи. Винаги все едни и същи хора правят програмните ви документи?
- Ще се опитаме да предлагаме завършени проекти, включително и за Устав. Ще се опитаме да привлечем колкото се може повече партийни членове и симпатизанти в това начинание.
- Младите не ви припознават, макар че повечето от младите в цял свят по принцип са ляво настроени. В България е обратното. Защо? Не мислите ли, че БСП е много виновна за това?
- В България не е обратното. Повечето от младите са с автентични леви убеждения, както навсякъде по света, но не припознават БСП като изразител на тези убеждения. Не мога да кажа, че нямат основания за това. Тъкмо за това става дума. БСП трябва да смени думите с действия и наистина да се изявява като лява партия.
- Предстоят избори за президент. Вие имате ли идея какъв човек трябва да имате за кандидат?
- Не, нямам. Важно е да не се допуска някой отвън да ни натрапва формули и кандидати. В партията има достатъчно авторитетни личности, които биха могли да я представят достойно на предстоящите избори.
- Наистина ли БСП вече има 8-9 процента подкрепа, г-н Асланов? Това отчитат колегите ви от „Алфа рисърч” в изследване, обявено вчера?
- Такава е реалната подкрепа, материализирана чрез резултата на последните парламентарни избори – 8-9 процента от всички избиратели. Това е малко повече от половин милион гласа. На местните избори получихме по-малко, но на местни избори всички партии реализират спад в подкрепата, тъй като те са много по-мажоритарни от парламентарните.
- Мислите ли , че ще дойде време и то скоро, когато ще се борите да оцелеете като партия?
- Ако нищо не се преприеме, този момент е съвсем близък – след две, най -много след три изборни кампании.
- Светлана Шаренкова каза, че „Кървавото писмо” издава рутина и неприкрит кариеризъм у тези, които са го написали. Как ще отговорите на такова обвинение?
- Чудя се как да отговоря на подобна глупост. Да обвиняваш в кариеризъм хора на средна възраст над 65 години е нелепо. Светлана познава всекиго от тях много добре. Това, за което говорим е, че всички от нашето поколение трябва да се дръпнем назад и да подкрепим младите да получат властта в партията. Съмнявам се, че точно тя поставя себе си в това число.