19980 | 7 юли 2015 | 13:00

Интервю на Таня Джоева за гръцката криза, емоциите и слабите политици

Г-н Софиянски, гърците казаха смазващо „не“ на рестрикциите на Тройката. Как ще коментирате този резултат?

- Без да защитавам или да отричам преговорния процес, ще кажа: гърците се произнесоха емоционално. Допитването беше популистки ход на правителството - да потърси индулгенция за следващите си стъпки. Гърция няма да изпълни решението на референдума - ако не веднага, то на по-късен етап.

- Защо смятате така?

- Ще има преговори. Референдумът беше излишен. Допитване по съдбоносни въпроси, които изискват компетентност, е инструмент в ръцете на слабите политици. Така те признават, че нямат волята да вземат решение и да понесат последствията.

- Казахте, че решението е емоционално. За какво според вас не си дадоха сметка гърците?

- Че дали ще сключат споразумение с кредиторите или не, резултатът ще бъде един и същ. Слабостта на сегашното гръцко правителство е, че то не знае по кой път да поеме. И двата са правилни: да се разберат с кредиторите или да отхвърлят исканията. Защото и двата водят до едни и същи резултати.

- Какви са те?

- Българите добре ги познаваме. Ние бяхме в същото положение в началото на 90-те години, когато правителството на покойния Андрей Луканов обяви мораториум върху външния дълг. Моето поколение помни какво се случи - тежка продоволствена криза, парите не достигаха, левът се обезцени. Преговорите с кредиторите продължиха и бе намерена формула, по която да се връщат средствата. Разбира се, и кредиторите загубиха, но при нас до 1997 г. имаше стагнация в икономическата сфера, осем банки фалираха при управлението на Виденов, хиперинфлация и минимален резерв. В едни динамични преговори въведохме валутния борд. Това очаква Гърция, ако тръгне да излиза от еврозоната.

- Вие сте десният политик, който преди години бе против рестрикциите на ЕС. Смятате, че у хората трябва да има повече пари, за да се стимулира икономиката. Нобеловият лауреат Джоузеф Стиглиц също казва, че мерките за строги икономии възпрепятстват растежа. Рестрикциите на Тройката ли удушиха гръцката икономика?

- Не. Гръцката икономика не е толкова удушена. При Гърция има нещо специфично - голям държавен сектор с високи консумативи от заплати до издръжка, без да е достатъчно ефективен. Не бих казал, че гръцкият бизнесмен страда. Там има крупни корпорации и фигури от световен мащаб, чиито обороти едва ли ще пострадат. Ще пострада вътрешният пазар. Всичко ще поскъпне. Сега гърците имат високи доходи и пенсии.

- В сравнение с българските - да.

- И в сравнение с немските.

- Какви са възможностите?

- Те са две. Кредиторите изискват структурни реформи, които ще доведат до сваляне на доходите, ако се запази еврото. До още едно намаляване на заплатите, на пенсиите, до съкращения. Втората е да се възстанови драхмата. Нейната стойност вече няма да се формира от ролята на Европейската централна банка, а на базата на вътрешния резерв, дефицита на бюджета и т.н. И както и в България, така и в Гърция националната валута ще се обезцени. Най-простият пример: един гръцки пенсионер получава сега 2000 евро. Занапред може да получава 2000 драхми. Курсът евро - драхма ще бъде обаче едно към две. Пенсионерът следователно веднага слиза на 1000 евро.

Затова казвам, че дали ще се поеме по пътя на споразумението и оставане в еврозоната, или ще се избере драхмата резултатите ще бъдат едни и същи. Умението на добрия икономист и на добрата политическа воля е да отстои единия път и да убеди обществото да го измине, предупреждавайки за ограниченията. Да започне възстановяване на гръцката валута, икономика, финансова дисциплина.

- Препоръчвате на Гърция въвеждането на валутен борд?

- Рано или късно гърците ще трябва да минат по този път. Да не възнасяме много борда. Той носи ограничения на икономиката, потиска развитието. За да се стимулира икономическото развитие и потреблението, на държави в криза им трябва овладян инфлационен темп, увеличаване на доходите и на потреблението. Това помага за развитието на местната икономика. Второто е конкурентоспособността и присъствието на международните пазари - българинът приготвя консерва с домати, руснакът я купува в Русия. Или германецът идва и яде български домати тук.

- На Стиглиц са и думите, че почти никакви пари от огромните суми, отпуснати на Гърция, не са стигали до самата нея. Те са отишли към частните кредитори, включително германски и френски банки. Какво са виновни гърците за сполетялата ги беда?

- Генезисът на този дълг минава през държавата, която е станала гарант, тоест сложила е бюджета зад този дълг. После е започнала да преструктурира, като взема нови дългове, за да погаси старите. Затова парите не са стигнали до гърците. Но в един начален етап те са влезли в страната.

Важният въпрос е друг. Една държава, един семеен бюджет, ако щете, трябва да си оправи ежедневието. Привлечените средства задължително трябва да отиват за развитие. Ако вземеш 100 лв., трябва да можеш да спечелиш 120 лева. Когато вземаш заеми, но те не произвеждат БВП, работни места и по-високи доходи, нямаш резулатат и изпадаш в затруднение. По времето на Симеон Дянков България се въздържаше от заеми, но похарчи 4 милиарда от държавния резерв. Лошо ги похарчи. Без резултат. Вземем ли заем сега, трябва да осмислим неговото харчене така, че то да осигури средства за връщане и дори за растеж и развитие. От 2009-а нямаме нормален растеж.

- След Втората световна война част от дълговете на Германия са опростени. Сега подобен политически далновиден ход европейските политици не искат да изиграят. Това породи съмнения, че целта на ЕС е свалянето на правителството на Ципрас.

- Не бих сравнил случая на Германия с този на Гърция. Структурата на дълговете е различна. При Гърция става дума за пари, влезли в бюджета при строги и ясни финансови правила. А Ципрас сам ще се свали, защото очевидно не работи.

- Следващият му ход?

- Не мога да прогнозирам, но Ципрас трябва да избере един от двата пътя. Лъкатушенето само задълбочава кризата. Това може да свали правителството, а не позицията на кредиторите и на европейските държави. Към един връх има два, три, пет пътя. Избери един и върви по него!

- Янис Варуфакис вече избра оставка.

- За мен това е достойният път. Не мога да давам съвети на гърците. Но при тази несигурна ситуация едно от възможните решения е нови избори.

- Гърция спря плащанията, а България пак се засили към еврото. Какво ще ни донесе това и как ще коментирате думите на Стив Ханке, че това не бива да се случва, защото ще загубим финансовата дисциплина?

- През 1997 г., когато бях служебен премиер, президентът Петър Стоянов изпрати Стив Ханке при мен, за да ми бъде съветник. Тогава Ханке смяташе, че България не бива да приема валутния брод. Аз имам принцип: никога не съм работил със съветници, защото те не носят отговорност и защото за мен е обидно един премиер да има съветник. За да изляза от ситуацията, казах на Ханке, че е голямо име, но сме взели решението и ще въведем борда. Разделихме се учтиво. След две-три години, когато бордът доказа положителния си ефект, прочетох, че Стив Ханке бил бащата на валутния борд. Както и да е, приех го. Но ви съветвам: пречупвайте позицията на Ханке през този сюжет.

- Все пак вашето мнение: лев или евро?

- Аз съм твърдо „за“ влизане на България в еврозоната. Зная и недостатъците, и положителните страни на тази стъпка.

- Кога да стане това?

- Когато осигурим икономически растеж. Симеон Дянков погрешно беше тръгнал да въвежда еврото при тежък спад на БВП. Ако сега тръгнем към еврозоната, когато икономиката ни е в стагнация, а безработицата е висока, нашата икономика ще бъде удушена.

Първо трябва да започнем да използваме еврофондовете, което сега не правим. Парите, които ни дава Европа, трябва да влязат в икономиката, да осигурим растеж от 3-4%. Вижте Литва, Латвия, Полша. Постигнем ли устойчиво развитие, можем да влезем в преговори за еврото, които траят около три години. Ако следващата година осигурим ръст, ако в края на 2017-а започнем преговори, през 2020 г. бихме могли да въведем еврото. Но основното условие е компетентно управление и хора, които имат професионалните качества и воля да работят честно за страната си.

- Гръцката криза предизвика и опасения за разпад на ЕС. Питам и вас, който сте критичен към възможностите на българските лидери: какво ще прави политическият ни елит без Брюксел?

- От сърце бих му препоръчал да работи! Но не с подчинение, а със самочувствие. Треперим пред Брюксел, защото не си пишем домашните. Ако имаме самочувствие и умно използваме еврофондовете, нещата биха изглеждали различно. Подчертавам - умно. Не подценявам строителството на магистралите, но ако едновременно се правят пътища от второкласната или третокласната пътна мрежа, европарите ще захранят равномерно и регионалната икономика.

- Определихте гръцкия референдум като политическа слабост. А президентският в България, който дори не е по съдбоносни въпроси?

- Също като слабост. Бях против още когато се роди инициативата за референдум за задължителното гласуване. Аз съм „за“ задължителното гласуване. Но казах на проф. Георги Близнашки, че единственият начин България никога да няма задължително гласуване е да се проведе референдум. Защото ще бъде отхвърлен. Време е да направим друго - по-динамично, по-съвременно и по-продуктивно държавно устройство, пречупено през привличане на средства, БВП, ръст на заплати и работни места. Модерното държавно устройство включва избирателната и правната система, броя на министрите, на областите. Имаме 28 области с тежки администрации. Защо?

Нужни са ни нови конституционни правила, за да изградим съвременна България. Неслучайно използвам израза на историка Симеон Радев.

- По-ясно ли се вижда посоката за развитие извън политиката, г-н Софиянски?

- По-лесно, но по-несигурно. Рискувам да сбъркам. Но мисля, че у всеки българин има частица обществено съзнание. Имам я и аз. Ако я впрегнем в интерес на цялото общество, само ще спечелим.