Райна Николова
Милен Цветков между „Нова телевизия“ и БНТ
„Когато беше жив, ти ни светеше като звезда Зорница.
Сега, когато те няма, ще ни светиш като звезда Вечерница“.
Платон
Основният стремеж на Милен Цветков (1966-2020) в неговата работа е да търси разнообразието в събеседниците и дискусията с тях. Принуден е постоянно да експериментира с часовия пояс на излъчване. Независимо от това, самото изписване на името му в търсачките на електронните издания на периодиката у нас акумулира хиляди заглавия по остри проблеми и социално значими теми, разработени за първи път в неговите предавания, отразени впоследствие в печата от вестникарската колегия. Като тв журналист, той наистина „плува в свои води“ в което и да е „квадратче“ от програмната схема на „Нова телевизия“ – в сутрешния блок, в следобедния и нощен „Часът на Милен Цветков“.
Макар заглавието на този творчески портрет да е свързан с човека, който пръв разработи формàта на сутрешния блок на втората национална търговска тв програма от началото на този век, този разказ ще използва предимно сегашно историческо време. Защото той анализира и представя една цялостна, обществено отговорна личност, която остави дълбока следа в историята на българската телевизия. Медийна личност, която през годините неусетно се превърна в господар не само на най-гледания от зрителите програмен пояс, но и в мъдър кадрови наставник на мнозина млади тв журналисти, едва прохождащи в тази трудна професия.
МИЛЕН ЦВЕТКОВ И БНТ
Като всички малчугани през 70-те години на ХХ век Милен Цветков е редовен зрител на „Лека нощ, деца!“ („24 часа“, 16.04.2013 г.). Раняването му по време на игра по главата с тухла е повод родителите му, по изключение, да му позволят да гледа телевизия след 20:00 часа. Тогава за първи път вижда шапката на вечерната новинарска емисия „По света и у нас“ – „със спуканата глава“, а „не знаех после колко ще ми се напука главата от телевизии и новини“, добавя през смях журналистът (22.10.2019 г., „БНТ на 60“, БНТ). Преди да се присъедини към студентското предаване „Ку-ку“ по Българската национална телевизия (БНТ), Милен Цветков съчетава обучението с работата.
Милен Викторов Цветков е роден в гр. София на 30 юли 1966 г. Завършва едно от най-елитните училища в столицата по това време – 7 Единно средно политехническо училище (ЕСПУ) „Георги Димитров“ (днес СОУ „Свети Седмочисленици“) и Софийския университет „Свети Климент Охридски“ със специалност „Дефектология“, като се квалифицира в обучението на слепи хора. През 1989 г. курсът на Милен Цветков е на бригада в стопанството на царския дворец в Кричим. По спомените на управителя на стопанството на едно вековно дърво випускът окачва люлка. Тя още е на онова дърво – свидетел на младежкото забавление. „Трудно ли е да учиш и в същото време да работиш?“, го пита в анкета за младежката рубрика неговият съученик от гимназията Камен Воденичаров. Милен Цветков простичко казва: „Трудно е, разбира се, но аз успях, някак си, да свържа двете неща“. „А как се виждаш след няколко години, като завършиш?“, продължава Воденичаров. „Никак“ е замисленият отговор на Милен Цветков, който вдига безучастно рамене. Без да предполага, че много скоро ще се превърне в любим телевизионен водещ на зрителската аудитория.
За срещата си с Ку-кувците спонтанно споделя: „Те имаха нощен монтаж. Понеже в Телевизията не можеше да им се даде през деня монтаж, като на нормалните хора, тъй като те са някакво загубено студентско предаване, им даваха посред нощите. И като им дадат посред нощите монтаж, те монтират, монтират, монтират и към 2-3 часа идваха в денонощното кафе „Коко“, в което работех аз, като човек, който прави кафета, и си коментират какво се е случило в телевизията, какво е било направено. И аз започвам да им обяснявам: „Това се прави така, онова се прави еди как си“. Те ме гледат и казват: „Ти от къде знаеш тези неща? Какъв си ти?“. Един път на Курумбашев му „кипна“ и каза: „Ти, като толкова много ги разбираш тези неща, защо не дойдеш утре на „Руски“ да направиш една анкета?“. ... И така започнах в БНТ.“ (22.10.2019 г., „БНТ на 60“, БНТ). В „Ку-ку“ Милен Цветков е репортер, който интервюира и анкетира гражданите в столицата.
Напълно случайно попада в екипа на предаването „Телевизионен неделник“ с водещ Бригита Чолакова. Рубриката „Ку-ку“ няма собствена стая и затова се събира в кабинета на секретарката на Стефан Енчев – тв водещ на публицистичното предаване „Гледища“ и шеф на дирекция „Публицистика“ по това време. Съседната стая е на „Телевизионен неделник“. Така един ден, както разговаря със секретарката на Стефан Енчев, влиза Саня Исайлова, търсейки „две хубави момчета“, за да водят тегленето на тиража на тото „5 от 35“ в „Телевизионен неделник“ – първата тв игра в родния ефир. „Тогава секретарката съвсем естествено каза: „Ето го единия“ и сочи мен, разказва Милен Цветков“ (8.12.2014 г., „55 години от нашия живот“, БНТ). Последва интервю с Бригита Чолакова и практически „кастинг“, на който младежът трябва да кара кънки в Зимния дворец на спорта в Студентски град и да вземе интервю на руски език. Работи за предаването близо година.
Но погледът му е устремен към централната новинарска емисия „По света и у нас“ заради желанието да се занимава с политика (22.10.2019 г., „БНТ на 60“, БНТ). След 3-дневно причакване на Нери Терзиева успява да я срещне и да се премести в нюзрума. Там бързо се утвърждава като един от водещите с най-високо обществено доверие и налага правилното обръщение към зрителите „госпожи и господа“, вместо „дами и господа“, за което получава награда на Института за български език на БАН. Сътрудничи и на „Събота късен следобед“. През 1995 г. напуска БНТ със следните мотиви: „Аз постъпих в „По света и у нас“, а се оказа, че работя в ЛИК. Не искам в централните новини да пускаме Сава Хашъмов как рецитира стихове на Дамян Дамянов. Моите уважения към тези велики творци, но си има предавания за култура. Не може първа новина в емисията да е, че академик Благовест Сендов се е срещнал с полския посланик“. Прави го без да има осигурено журналистическо препитание: „Много обичам колегите си от телевизията, но само като се сетя за определени хора в новините, се чувствам щастлив, че вече не съм там. Тези хора страдат от ексхибиционизъм, а точно те, които нямат никакъв усет за новини, никога няма да си отидат. Ако бях останал, трябваше или да се превърна в паметник, или да съсипя съвестта и психиката си“.
Завръща се в БНТ през 1997 г. по покана на журналиста Иван Такев, за да работи като репортер в екипа на „Отзвук“, чийто ръководител е Диляна Грозданова. Но малко след това Грозданова оглавява „По света и у нас“ и Милен Цветков отново представя новините в емисията. Работи и за „Екип 4“.
След като напуска обществената телевизия през 2000 г., по покана на генералния директор на БНТ Вяра Анкова се завръща за последно в медията в края на 2010 г. като един от петимата водещи на „Екип 5“ заедно с Иван Гарелов, Мариета Фидосиева, Георги Кузмов и Мартина Шопова: „За мен това е временна заетост, защото съм безработен. Вместо да мета листа в Борисовата градина, ме поканиха от БНТ да спретнем едно предаване за 2 месеца“.
За работата си в БНТ обобщава: „Много съм благодарен за всичко, което ми се е случило под този покрив. Много съм благодарен! Независимо какво е било то – лошо или хубаво. Хубавото ми е помогнало, лошото ме е научило. Така че, съм много благодарен“ (22.10.2019 г., „БНТ на 60“, БНТ).
МИЛЕН ЦВЕТКОВ И „НОВА ТЕЛЕВИЗИЯ“
През есента на 1999 г. е водещ на предизборните студия на извънпарламентарните политически сили, излъчвани от 22:00 часа по БНТ. В очакване на старта на първия диспут, авторът на тези редове става безмълвен свидетел на кратък колегиален разговор между журналиста и неговия шеф. Цветков подхвърля най-искрено професионалната си мечта да води вечерно публицистично токшоу, което в началото и след края на дебатите да отмерва рейтинга на политиците. Опипва почвата. „Да, но това е възможен проект в частна, а не в държавна телевизия“, отбелязва незаинтересовано босът. С тъга и разочарование в гласа Милен Цветков се съгласява: „Точно така, това е предаване за частна телевизия“.
Вероятно тогава проумява, че истинската свобода ще я получи извън БНТ и се насочва към частната „Нова телевизия“, която тогава се бори за национална честота.
През 2000 г. е поканен за водещ на предаването „Здравей, България“. Признава, че участието му в екипа на Бригита Чолакова „е една от най-големите школи в живота му. Той наблюдава методите и стила ѝ на работа и след това взаимства някои от похватите, когато прави свое предаване. Например телефона в студиото и живата връзка със зрителите, което до този момент се смята за по-подходящо за радиостанциите“. Разкрива формулата на успеха на сутрешния блок: „Предаването никога не е имало концепция. Оставихме го да се направи в ефир. Преди това ми бяха показали сутрешния блок на гръцката „Антена“. И признава, че няма прилика между двете предавания.
Високия рейтинг обяснява така: „Каква по-голяма награда от това да се чуе твоето мнение. Провокира ги (зрителите – б. а.) възможността свободно да се изкажат в ефир, знаят, че телефонът не се проверява, знаят, че всичко е достоверно. Аз също съм дразнителят“. Не цензурира тези, които се включват в предаването, освен „ако прекрачат границата“. Относно въпроса, който да постави на аудиторията за обратна комуникация: „Намирам го от вечерта в новините“. За собствената си свобода на изразяване отбелязва: „Не мога да съм меродавен за истината, за истинското състояние на политиката, на обществото. Старая се максимално да се доближавам до истинността. Никой не може да е обективен 100 процента. Всеки е субективен, но не се притеснявам от това. Моята обективност се преценява от зрителите. Свободата, която проличава от началото, дава усещане за достоверност. Максималният брой обаждания дава максимален брой мнения. Така човек може да си изгради неточна, но социална картина“.
В началото на престоя си в „Нова телевизия“ разкрива, че по-добре се работи в частна телевизия: „Тук съм свободен. С преките си шефове съм имал едва 4-5 обсъждания по съдържанието на предаването. Не ходя по събрания, не се отчитам на никого. В БНТ смених 8 генерални директори. Някои от тях не ме и поздравяваха, когато се разминавахме в коридорите. Тук лично собственикът Минос Кирияку излезе да ме посрещне и да ме покани в своя кабинет да разговаряме. Човек се чувства по различен начин, когато има такова отношение към него, а не когато някой политически назначен льохман го подминава по коридорите“.
Вместо да стартира второто си предаване „България на линия“ от 21:00 часа, през пролетта на 2003 г. Милен Цветков е свален от екран с аргумента на програмния директор Олга Лозанова: „Факт е, че в началото тръгна добре, но вече не е това, което зрителите искат да гледат. Нашите изследвания сочат, че много силно журналистическо присъствие сутрин не е това, което искат хората за събуждане – трябва им повече сервизна информация“ (Класа.бг).
От февруари до юли 2004 г. е водещ на „60 минути с Милен Цветков“. След това представя новините в „Календар“. Един ден среща новия изпълнителен директор на медийната група Павел Станчев и отправя молба да смени работното си място: „Искам да си говоря с хората, не да чета. Може и по радиото“ (има предвид факта, че в групата е включено и радио „Експрес“). Така става водещ на радиопредаването „Нищо лично“, докато продължават дълги преговори, проточили се до есента на 2005 г., за появата на „Часът на Милен Цветков“, която рубрика се превръща в негова „рожба“, но и най-мощната „запазена марка“.
През 2008 г. е водещ на четвъртия сезон на „Биг Брадър“. През есента на 2009 г. участва в танцовото шоу „Вип Денс“, в което негови партньорки последователно са Зара и Мира Добрева.
От 2009 г. отново се завръща в „Здравей, България“, в което заедно с Лора Крумова води сутрешния блок. Няколко месеца след това „Часът на Милен Цветков“ пада от ефир. През януари 2010 г. Цветков е освободен като водещ на „Здравей, България“ и напуска „Нова телевизия“. Докато отново е без работа, създава портала www.zanachalo.com и води сутрешното предаване „Събуди се с EBF“ по едноименната телевизия.
От 21 март 2011 г. за трети път се появява в ефира на медията, всеки делничен ден от 16:30 часа с „Часът на Милен Цветков“: „Канят го пак, „защото никога не оставя събеседниците си и зрителите равнодушни към това, което прави“. На следващата година организира лятно турне на рубриката из България. През 2013 г. екранното време на предаването се продължава с 20 минути. От 18 август 2014 г. актуално-публицистичната рубрика е преместена в късния вечерен пояс – стартира всеки делник в 23:45 часа. На 16 август 2018 г. е последният разрив с „Нова телевизия“, когато предаването е свалено от ефир, а журналистът напуска медията завинаги.
ПОЧТЕНИЯТ ТВ СТОПАДЖИЯ В ЖУРНАЛИСТИКАТА
Милен Цветков не фетишизира журналистическата професия, за която твърди, че „е начин, по който да изкарваш прехраната си“ (22.10.2019 г., „БНТ на 60“, БНТ). На тайните в занаята се учи от Бригита Чолакова: „Не знам дали съм я копирал в годините, но съм се държал по същия начин, по който се държеше тя. Това е любов към детайла, не е просто да наринеш, да наринеш, да го изпляскаш в студиото и да го покажеш на зрителите. Има си неща, които трябва тънко да се пипнат, да се направят, за да бъдат смислено поднесени на екрана. Ей за това се е грижела. Наричаха я Железния Ханс. Беше. ... Когато искаш да постигнеш нещата, които си заложил, и имаш отношение към работата, а не просто я вършиш механично, изглеждаш по този начин, по който изглеждаше тя. И допълва: „Не е учила младите. Просто правеше нещата. В тази работа няма какво да се учи, ти не си отишъл на училище, а да свършиш работа. И виждаш как тя я върши и решаваш – искам да я свърша като нея или не искам“.
Принуден да прекратява неколкократно договорите си с БНТ и „Нова телевизия“, за да отстоява своята независима гражданска позиция, отбелязва: „За мен казват, че съм телевизионен стопаджия. Но има едно нещо, което ми е водещ принцип, и това е общият интерес. Основният ми принцип е да го защитавам, да се грижа за него. Дали ще е тук (има предвид „Нова телевизия“ – б. а.), или на друго място, няма значение, въпросът е да се върши тази работа.
Споделя, изпълнен с достойнство, за изкушението на което е устоял: „Не съм получавал пари за това да извършвам някакви услуги в телевизията. Не съм получавал, не съм вземал, не съм се облагодетелствал. Имал съм предложения. Не съм го правил. Не съм се корумпирал и страшно много се гордея с това нещо“ (8.12.2014 г., „55 години от нашия живот“, БНТ).
„Фрийлендър – свободно ходещ по Земята! Това е адресът на Милен Цветков. Той не се съдеше с другите, а спечели всички съдебни битки, които те водеха срещу него“, казва след смъртта му адвокат Надежда Ковачева, която винаги го е защитавала в съда pro bono. „Изпълнителен. Събира и ми представя доказателствата си до последното ми дори незначително изискване – обяснява Ковачева. – После пита: „Ще спечелим ли?“ Казвам: „Да. При тези доказателства.“ А Милен: „Наде, щом сме в печеливша позиция, да се помирим, а, как мислиш? Не бива да се смразяваме с човеците, пък и журналистите сме хора ... Мислиш ли, че ще успеем да се помирим?“ ... Ето това беше възхитително у него. Някой да разбра, че Милен бе съден от журналисти, че същите тези, които го съдеха, пишеха чрез подставени лица или безименно гадости за него в жълтата преса?!“.
Десет месеца преди смъртта си (19.04.2020 г.) печели Специалната награда за цялостно творчество и проявена гражданска и професионална смелост на конкурса „Свети Влас 2019“.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Преди да се превърне в знаково лице на „Нова телевизия“, което изпълва със своето запомнящо се екранно присъствие ефира на частната медия, Милен Цветков започва своя професионален път сякаш „на шега“ в БНТ, която напуска и в която се завръща на два пъти през годините. В обществената телевизия той е част от екипите на някои информационни и актуални публицистични рубрики. В „Нова телевизия“ разработва сутрешния блок като най-рейтингова програмна зона, след това следобедния блок, а накрая и късния вечерен блок, като работи за различни в жанровата стилистика предавания с типичните за него професионално любопитство и интерес към многоликия телевизионен живот.
Този очерк няма претенцията за изчерпателност на всички онези черти от характера на Милен Цветков, които го превръщат в телевизионна звезда– независима от политиката, бизнеса или общественото мнение. Това е скромен опит да се представи най-високата степен на творческо умение на един голям национален публицист от последните 35 години в българската телевизионна история. Милен Цветков завещава на колегите и зрителите, чрез своето екранно присъствие, изконната потребност ревностно и непоколебимо да упражняват, независимо от обстоятелствата, правото си на свободно изразяване на мнение – до сетния си дъх.