19198 | 11 апр. 2015 | 12:25
Из землището на селото се появи агне единак.
Както си пасеше стадото вълчарят Никодим, изневиделица изскочи агнето единак, метна на гърба си най-едрия, най-тлъстия вълк и изчезна в гората.
Днес така, утре така - взеха да намаляват вълците в стадото. Колкото и да вардеше вълчарят Никодим, агнето не се завръщаше в гората без плячка.
Дори веднъж във вълча кожа се беше облякло лукавото агне, та тъй се промъкна незабелязано - натръшка пет-шест безпомощни вълка и пак отнесе най-тлъстия. Накрая в урочасаното стадо остана само един вълк - стар, мършав, куц. И благодарение именно на тези недостатъци непрокопсаникът все още се радваше на живота, ако това, разбира се, можеше да се нарече живот - да си в постоянен страх от свирепото и кръвожадно агне. И ето че животът ги срещна. Агнето тъкмо пиеше вода, защото беше попрекалило с облажването. Вдигна глава и що да види: в горния край на рекичката стоеше куцият вълк и сякаш се полюляваше от вятъра - толкова мършав беше.
Поразмисли агнето, изпръхтя нервно, па изблея кръвнишки:
- Беее, ти кво търсиш тука? Ей сегинка ще те изям барабар с парцаливия кожух!
- Защо? - попита разтреперан вълкът, макар и да осъзнаваше пълното безсмислие на въпроса си.
- Защото ми мътиш водата беее, хаймана! - отвърна агнето и гръмко се засмя на остроумието си.
Вълкът взе да го усуква:
- Агънце-багънце, няма ли някакъв начин хем ти да бъдеш сито, хем аз да бъда цял?
- Ти чуваш ли се кви ги бръщолевиш, беее? Няма такъв начин! - поклати безапелационно глава агнето и тропна с крак. - За да бъда аз сито, ти не трябва да си цял! Ха-ха-ха!
- Ама защо? - разплака се вълкът и съвсем подви проскубаната си опашка.
- Защото така е устроен животът беее, мухльо! - делово се озъби агнето.
- Е, щом е така - едва успя да продума примирено вълкът - ела, агньо, изяж ме!
И замижа в очакване.
...
Освободило писателя в себе си, агнето Ваклин прибра ръкописа и обходи с интелигентен поглед скупчилото се стадо.
- Какво ще кажете, беее? - попита Ваклин, като се стараеше гласчето му да не звучи фалцетно.
- Това се казва бееелетристика! - не скри възхищението си една овца на средна възраст.
- Наистина е забееележително! - обади се друга, по-млада и доста по-къдрава.
- Направо е бееетон! - заподскача от възторг шилето Ай-би-ем, което поради математическите си заложби водеше сметката за загубите на стадото.
- Бееезпристрастно погледнато, много е хубаво! - поклати мъдро глава най-старият коч. И дълбокомислено добави: - Абеее, това ни е на нас единствената утеха, художествената правда...
След което всички продължиха да пасат трева, а поляната се огласяше от музикалния кавър „Заблеяло ми е агънце, че иде Великден“...
Мобилна верси
RSS
