10144 | 27 юли 2015 | 08:00
Омбудсманът Константин Пенчев е на мнение, че Конституционният съд (КС) не би следвало да бъде питан предварително от партиите за промените в конституцията относно съдебната власт. Този съд тълкува конституцията, а не прави консултации какво би могло да се промени, коментира той вчера. Подобно мнение изразиха и други изтъкнати юристи и конституционалисти.
Както стана ясно, партиите, които се обединиха около промените в основния закон, възнамеряват между първото и второто четене на законопроекта за промени в конституцията да отправят към КС следните два въпроса: Допустимо ли е разделянето на Висшия съдебен съвет (ВСС) на две колегии и приемливо ли е в камарата на прокурорите мнозинството от членовете да са избрани от Народното събрание (НС). Мотив за питането е решението на КС №3 от 2003 г., в което се посочва за кои промени е нужно Велико народно събрание и кои е възможно да се извършат от Обикновено народно събрание. Проблемът е, че КС не се произнася по намерения в законопроекти, а по окончателно приети закони от парламента (чл. 149 от конституцията). Обратното би означавало КС да се превърне във втора камара и да се включи пряко в законодателния процес, заяви Михаил Миков.
Според други юристи обаче КС вече е правил прецедент и сега би могъл да се произнесе по въпроси, свързани с формата на държавното управление. Например прословутото решение №3 от 2003 г. е резултат именно от предварително запитване на тогавашния главен прокурор Никола Филчев. През 2005 г. пък Върховният касационен съд постави пет въпроса на конституционния си събрат, който образува дело, без да отхвърли като недопустим нестандартния подход.
Именно тогава в решение №8 от 2005 г. съдия-докладчикът проф. Лазар Груев обяви, че не е нужно ВНС, за да се запише в конституцията, че основен носител на съдебната власт у нас са съдилищата. Покрай споровете редно ли е депутатите предварително да поставят въпроси на КС по текущите си задължения, нашумя особеното мнение на покойния съдия Румен Янков в решение №8 от 2005 г. на КC.
Конституционният съд не може предварително да предопределя законодателната дейност на парламента, посочи Янков. „Имащите политическа власт трябва да са единствени съдии на решенията си и те да преценят дали имат право да
извършат това. Недопустимо е вместо законодателите това да стори съдът, за да не се подменя волята на хората, които са избрали народните си представители.“
Напомни също, че „управлението чрез съд“ крие риск от тирания, защото за разлика от депутатите съдиите не носят политическа отговорност.
Мобилна верси
RSS
