58516 | 18 ян. 2016 | 10:25

Българската нация е интелектуално отслабена и ценностно разглобена. Истинският лъв не си търси господари, но котето се оглежда за тях, тревожно си ги подбира. Брюкселско коте, американско коте, руско коте – това са алтернативите на цивилизационния ни изб

- Проф. Стефанов, още през септември изтъкнати български учени и интелектуалци разпространихте отворено писмо с призив към управляващите „Вразумете се!“ Причината бе огромната бежанска вълна към Европа. Тогава написахте: „Пред очите ни се извършва опит за превземане на Европа и унищожаване на християнската цивилизация”. Сега, три месеца по-късно, събитията на Стария континент стават все по-тревожни. Какъв е вашият коментар за случилото се в новогодишната нощ в Кьолн? Бихте ли го вписали в споменатата линия за превземане на Европа и унищожаване на цивилизацията тук?
- Организирана провокация или внезапен еротичен спазъм на мъжките глутници, събитията в Кьолн са знак за тревога. Европа се стресна от знака, но още не го е разчела в дълбочина. Първото ниво на реакцията са страхът и възмущението. Стотици жени са психически травмирани, милиони хора са стресирани. Болката от насилието е за всички.
Взривен бе по безцеремонен начин не просто законът, а европейският културен и политически код. Това е кодът на свободата и универсалната гражданска идентичност. За глутницата жената не е човешка личност, тя е сексуална плячка, същество, което се ловува не само във фантазиите, но и по площадите. Насилниците оспориха брутално последните два века от европейската история и демократичната ценностна система. Те заличиха времето, което е направило жената личност – не просто същество с права, а личност с достойнство.
Глутниците ни превземат не като ни избутват от териториите, а като се гаврят с кодовете и конвенциите, на които се крепи европейският цивилизационен модел. Милосърдната Европа внедрява в сърцето си бъдещите си опоненти, дано да не са и бъдещите стрелци.

- Години, да не кажем десетилетия, в европейците се насаждаше идеята за политическа коректност, която изглежда заобикяляше неприятните истини, особено когато става дума за представители на различни етнически малцинства, различни религиозни групи и т. н. Премина ли политическата коректност границата на здравия разум?
- Това е публичното унижение на Европа в собствения й дом. Номадската глутница арогантно показа, че не признава европейските ценности като толерантността и съпричастието, благодарение на които е допусната в европейския дом. Глутницата издевателства с жените, така както го е правила от хилядолетия насам. Тя смята, че е безнаказана защото действа в полето на една колективна притворност и безотговорност, наречена „политическа коректност”.  Истината вече не бива да бъде изговаряна, защото може да се окаже болезнена за някого, да го „обижда”.
В рамките на политическата коректност вероятно не бива да наричам разюзданите мъжки дружини „глутница”, а да ги определям като група симпатични емигранти, чиято религиозна идентичност е накърнена от фриволното поведение на празнуващите жени в Кьолн. Ако изоставим инстинктите на глутницата и се обърнем към архитектите на похода към Европа, питането ще е съвсем простичко – как би се чувствала гостоприемната фрау Меркел на площада в Кьолн, сред симпатичните ловни дружини?  
Последиците от похода към Европа все повече показват, че политическата коректност лесно се превръща в политическа глупост. И някой трябва да плаща за глупостта. Фрау Меркел следва да разбере, че да бъдеш германец не е историческа вина, а крещящо актуална политическа огговорност.

- За провал на мултикултурализма говорят все повече философи, наблюдатели, общественици. Какво ни чака обаче след като познатата на едно-две поколения идеология претърпя крах? Страхувате ли се, че махалото може да се люшне в посоката на крайнодесните идеи?
- Благодарение на революцията в комуникациите, днешният свят е огромен преливник. Пътуват и се срещат хора, стоки, идеи, поведенчески модели... Пътят е познание, там се срещаме с различието.  Но пътят е и идентификационно изпитание, принуда да остояваш себе си. Когато културата на толерантността се срещне с атавистичните спазми на ненавистта следва сблъсък. Мултикултурализмът е признание на различията, но не е отказ от ценностите. Именно ценностите сплотяват хората, създават колективните идентичности и ни задължават да ги отстояваме. Отстояването на ценностите не минава непременно през омразата към другия и чуждия. То е структурна част от самоуважението ни, от способността ни да помним каква огромна цена е платена, за да изградим демократичния свят.

- Какво може да засили имунната система на Европа – здравословен национализъм, нов политически елит, ценности, различни от промотирането на Кончита-Вурст?
- Постмодерният свят се описва като фрагментарен, плуралистичен... Това е свят на слабите идентичности, а слабата идентичност се поддържа като замък на западнал аристократ, като имот на селски пияница. Европа трябва да престане да се държи като западнал аристократ или като селски пияница. Пак ще го повторя, ние сме заплатили с огромни страдания и с милиони жертви проекта на Просвещението и трябва да продължим да отстояваме неговия светъл потенциал. Уточнявам за светлината, защото Просвещението има тъмни страни и зловещи последици.
Европа не е просто континент, тя е проект, призив за конструктивни идеи и колективни усилия.  Новите елити следва да доизмислят Европа, да начертаят пътища за развитие, да подкрепят свободата, а не да я изоставят на произвола на глутниците и да обещават спасение зад нови стени и добре охранявани граници. Не можем отново да се сврем зад плетищата и да заничаме страхливо през тях – кой иде и какво ни носи!
След тоталната фрагментация, чийто знак е въпросната „Кончита”, е напълно възможно да се задейства обратната тенденция – към събиране на фрагментите, към нова силна ценностна сглобка.  Може да бъде националистична, може да е на някаква друга основа... В някакъв смисъл полиморфната „Кончита” е кòнчина на онази идентичност заради която Ричард Лъвското сърце е вдигал походи и е воювал.

- Има ли България достатъчно съпротивителни сили или споменатите вече либерални идеи (мултикултурализъм, политическа коректност) са проникнали дълбоко и в нашето общество? Заразили ли са младите, които са и ваши възпитаници?
- България е страна силно травмирана от горчивия си исторически опит през двадесети век. Един горд балкански лъв, който живее със спомена за болезнените си приключения като конформистично коте. Наричаме с драматичното название „национални катастрофи” историческите приключения на въпросното коте.
За съжаление българският Преход не се превърна в поход към свободата, смисъла и високите ценности. Той все повече се превръща в продължение на онези котешки злощастия. Истинският лъв не си търси господари, но котето се оглежда точно за тях, тревожно си ги подбира. Брюкселско коте, американско коте, руско коте – това са алтернативите на  цивилизационния ни избор.
Така по-лесно можем да разсъждаваме по въпроса за съпротивителните сили. Такива способности има силната държава, а България е слаба държава с много лошо управление. Сили има сплотената нация, а българската нация е идентификационно повредена. Тя е интелектуално отслабена и ценностно разглобена. Казано е, когато всеки е за себе си, Бог е срещу всички.
Българското общество не може да вдигне погледа си отвъд всекидневните брътвежи, то ясно вижда провала на настоящето, смътно осъзнава заплахите на бъдещето. Живеем замаяно като герои на Кафка или на Андрей Платонов. Отчаянието и страхът раждат омразата и това е емоцията, която ни сплотява.

- Ако под влияние на събитията се стигне до разпад на Европейския съюз, как виждате бъдещето на България? Кой ще е новият Голям брат, на който да разчитаме по стар навик?
- Нищо братско няма в образа на Големия брат, той е ревнив господар, политически опекун. Разпадът на Европейския съюз ще бъде тежък крах за Европа, за България ще бъде погром. Това ще означава, че елитите не са се справили за пореден път с градежа на общия ни дом. Не са възпитали човеците в умението да живеят заедно.

- Оформи се спор Русия или Турция. Интересен ли ви е? Бихте ли участвали в него и каква и вашата позиция?
- Този спор не се е оформил сега, това е геополитически спор от векове. Русия и Турция са мощни държави, които се опират на историческото си наследство, но се борят за утвърждаване на новата си идентичност. В същото време имат сериозни актуални проблеми от различен характер – политически, икономически. Конфликтът с външния враг е традиционна възможност да се решават вътрешни проблеми, но в случая не е само това. Става дума за опасна близост на всяка от двете държави до различни бурета с барут – Сирия, Иран, кюрдите, потисканата демокрация... Сваленият руски самолет е ефект от струпването на прекалено много бурета с барут на малко място. Можем само да си представим какво означава верижната реакция при положение, че честолюбието и яростта надделеят над мъдростта. Един свален самолет може да запали един свят, така както няколко изстрела са запалили Първата световна война, а неколцина маниакални глупаци са запалили Втората.