19528 | 3 май 2024 | 00:23

Разпъването на Христос играе централна роля в християнското богословие и е тясно свързано с християнските доктрини за спасението и изкуплението.

Разпети петък е денят, в който е разпнат Божият син Иисус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.

Мрак покрива света! Тълпата е произнесла присъдата си, потвърдена от Пилат. И тя е: „Разпни Го!”.

Христос трябва да извърви Пътя към своята Голгота! Най-тъжният, най-тежкият ден за Него. Изтърпял е всичко – поругания, мъки, страдания, болка. Въпросът му „Боже мой, защо си ме оставил?” сякаш няма отговор…

Но има промисъл! На Кръста е не просто Христос! На Кръста са разпнати нашите грехове. Гвоздеите са приковали списъците с нашите престъпления. Самотата му е нашият срам, нашите провали, нашите страхове, нашето неверие. „Отче, прости им, защото не знаят какво правят!“

Тихо е..! Слънцето притъмнява, земята и небето стават едно! И ето пелената се раздира и Божият син предава духа от тленното си тяло на своя отец! Това е краят! Смъртта затваря последната страница на живота и слага вечен печат върху гроба.

Велики петък е най-тъжният, най-тежкият ден за Божия син. Той бива разпитван, вина Му вменили, а римският управител Пилат Понтийски, пoдстрекаван от тълпата, която ревяла "Разпни Го", му издал тежка присъда.  

Осъден е на смърт с обвинението, че е подбуждал към бунт срещу римското управление, като обвинението е активно поддържано от водачите на местната еврейска общност.

 В този ден Иисус претърпял безброй поругания, мъки, неимоверни страдания. Това е денят, в който разпънали на кръст невинния Агнец - "изтезаван за нашите беззакония и мъчен за нашите грехове", принесен в жертва за греховете на цялото човечество. Раздрало се небето и земята, слънцето скрило лика си, тъмнина надвиснала над Голгота.

Разпъването на Христос играе централна роля в християнското богословие и е тясно свързано с християнските доктрини за спасението и изкуплението.

Във всичките четири Евангелия от Новия завет се говори за разпъването на Христос. Тези автори ни дават писмени записи на древната римска практика.

Ето няколко основни точки на времето на разпъването:

Исус беше арестуван в Гетсиманската градина (Марк 14:43-52).
Исус издържа шест съдебни процеса – три от еврейски лидери и три от римляните (Йоан 18:12-14, Марк 14:53-65, Марк 15:1а, Марк 15:1б-5, Лука 23:6-12, Марк 15:6-15)

Исус преживя болезнен побой, бичуване и подигравки (Марк 15:16-20)
Пилат се опита да постигне компромис с религиозните водачи, заповядвайки Исус да бъде бит, но това действие не ги удовлетвори. Пилат предаде Исус, за да бъде разпнат (Марк 15:6-15)
Исус беше подиграван от войниците, те Го облякоха в морава мантия и Му сложиха корона от тръни (Йоан 19:1-3)
Исус беше разпнат на Голгота, което означава Място за мъчение (Марк 15:22) 

 Към 3 часа следобед, около деветия час в края на това мъчение Исус извиква на висок глас (на арамейски език): „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил? “ В този момент Бог Го беше оставил, защото в Своята святост Той беше длъжен да отдели Себе Си от греха. Господ Исус беше отъждествил Себе Си с нашите грехове и изплащаше цялото наказание за тях. (Марко 15:34)

Небето стана тъмно в продължение на три часа (Марк 15:33).

Исус извика: „Отче! В Твоите ръце предавам духа си!” и умря (Лука 23:46).

Писателят Артър В. Пит го описва така: „С кървящ гръб, носещ кръста Си под топлината на вече почти обедното слънце, Той [Исус] пътуваше до грапавите височини на Голгота. Достигайки определеното място на екзекуция, ръцете и краката Му бяха приковани на дърво.

В продължение на три часа Той висеше там под безмилостните лъчи на слънцето, парещи Неговата глава с корона от тръни.

Това бе последвано от три часа на тъмнина, сега свършено.

Тази нощ и този ден бяха часове, в които беше концентрирана цялата вечност.”

Черен, мрачен, потресаващ е денят, в който Божият Син умрял, разпънат на кръст като най-позорен разбойник.

На Велики петък бил погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която властите оставили стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете е Неговото опело.

Народът казва, че на Велики петък и пиле не пее и гнездо не вие.

На този ден от Страстната седмица постът в Православната църква е особено строг – тогава нито се яде, нито се пие (дори вода).

В петък Вярата повелява да не се подхваща каквато и да е работа.

Богослужение
На Велики петък през деня не се служи Света литургия, защото в този ден сам Господ е принесъл себе си в жертва, а се извършват Царските Часове.

На вечерня в храма се припомнят и съпреживяват Христовите страдания, смъртта му и погребението му.

Преди началото на службата, на специално издигнато място в средата на храма се издига символичен гроб Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащеницата – платът, с който е било завито мъртвото тяло на Христос след свалянето му от кръста.

Плащаницата представлява платно, на което е запечатан образът на положения в гроба Спасител. Плащаницата се изнася по следния начин: певецът застава пред северната врата на св. олтар и започва бавно да пее първата стихира: Егда̀ от дрѐва, а след него върви свещеникът и други църковнослужители, които носят св. плащаница и така обикалят три пъти около разпятието и приготвената маса и слагат плащаницата на масата. След това свещеникът, а след него и богомолците, целуват Св. Кръст, Св. Евангелие и самата плащаница.

По време на вечерното богослужение се извършва опелото на Господа пред плащаницата. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта на Христос.

След като се изнесе Плащаницата на вечерното богослужение, с нея се обикаля около храма и символично се извършва погребението на Христос.

В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от центъра на храма и я внася вътре в олтара, като я полага на светия престол или на друго, определено за това място.