33938 | 19 юни 2015 | 12:28

Женските хормони естроген и прогестерон са сред основните причинители на заболяването

Почти всяка втора жена страда от разширени вени, а проблемът далеч не е само естетически. Всеизвестно е, че оплакванията винаги се увеличават в топлото време. Какво всъщност представлява тази широко разпространена болест? Какви рискове крие? Как да избегнем усложненията от нея? Кога е наложително хирургичното лечение? На тези въпроси търсим отговор от националния консултант по ангиология доц. д-р Милена Станева.

Тя обяснява, че за болестно разширение на повърхностните вени (познато с медицинското наименование варикоза) говорим, когато е нарушена главната функция на вените - да връщат наситената с въглероден двуокис кръв от долната част на тялото към сърцето. Изтласкването е възможно благодарение на разположените в съдовете клапи, които не позволяват движението в обратна посока под въздействие на тежестта. Когато тези клапи са увредени и не се затварят достатъчно плътно, кръвообращението се забавя, поради което фините венозни стени се разпъват и настъпва разширението.

Дългото стоене на крак увеличава рисковете

В самото начало на измененията признаците са незначителни. Разширените вени се виждат на повърхността на кожата и са по-изпъкнали в изправена позиция, а в легнало положение се прибират. Постепенно обаче застояването на кръвта в долните крайници може да предизвика появата на отоци, да породи усещане за тежест, мравучкане, нощни крампи. Лошото кръвообращение причинява кафеникаво оцветяване на кожата на глезените, а в напредналите стадии също и т.нар. варикозни рани, които се лекуват трудно и често водят до инфекции.

Главните рискови фактори за отключване на заболяването са принадлежността към слабия пол, фамилната предразположеност, наднорменото тегло, застоялият начин на живот, излагането на топлина, носенето на много високи или съвсем равни обувки, на прекалено тесни дрехи. Професиите, които налагат да се работи продължително на крак - примерно като продавачки, фризьорки или учителки, увеличават вероятността от появата на разширени вени.

Любопитно е обяснението за половата предопределеност на болестта. Да, от нея страдат и мъже, но много по-малко. Основната причина за голямото предразположение на дамите се крие в благоприятното за варикозата въздействие на женските хормони естроген и прогестерон и свързаните с техните циклични промени опасни периоди: дните, предшестващи месечния цикъл, времето, в което се приемат противозачатъчни средства, бременността. При това всяка следваща бременност повишава чувствително риска от разширени вени. Това е, защото естрогените предразполагат към появата на отоци, а прогестеронът разширява вените, чиито стени и без това са с по-слаб мускулен тонус спрямо тези на мъжете. Преживените травми на долните крайници също увеличават риска от венозна недостатъчност.

Най-добрата профилактика е движението

Възможно ли е да се предотвратят проблемите, създавани от варикозата? Да, до много голяма степен, като на първо място трябва да откроим спазването на правилен хигиенен режим. Тъй като венозната кръв се изтласква от т.нар. мускулна помпа, която се намира в крайниците, и действа предимно при движение на тялото, то именно движението е и най-добрата възможна профилактика. Препоръчва се повече ходене, изкачване на стълби, каране на колело или поне правене по няколко крачки за раздвижване на всеки час. Полезно е последователното повдигане на пръсти и на пети, обливането с хладка вода по вътрешната и задната част на краката в посока отдолу нагоре. Много помага плуването или ходенето в морска вода. Фитнесът също е сред фаворитите за добро здраве, но тук е важно да се правят не силови, а подходящи за тонизиране на сърцето упражнения.

Ясно е, че тези и други добри практики може да облекчат оплакванията на хората с разширени вени или да забавят появата на усложнения, но когато заболяването е навлязло в по-напреднал стадий, вече са неизбежни специалните лечебни средства, които се предписват от ангиолог или съдов хирург. А това, разбира се, се предшества от пълното изясняване на развитието на диагнозата. Много добра информация за него се получава чрез изследване с ултразвук. То е напълно безболезнено и безвредно, но показва вида на разширените вени, състоянието на дълбоките съдове, тяхната проводимост, степента на клапната недостатъчност.

Лекарският контрол предотвратява белодробна емболия

Класическите методи на консервативно лечение включват използването на медикаменти под формата на таблетки или мазила с див кестен, лозови листа, арника, които тонизират вените, като позволяват да се увеличи тяхната издръжливост и да се подобри кръвообращението. Същевременно те водят до редуциране на отоците и на неприятното усещане за тежест. Сред препоръчваните средства за намаляване на оплакванията са и широко популярните ластични чорапи. Те обаче са различни видове, с различна степен на компресия и трябва да се използват след консултация със специалист, твърди доц. Станева.

Най-тежките случаи налагат хирургично лечение. Универсален оперативен метод няма. Подходът може да е безкръвен, като се прилага склерозиращо вещество, с което вената се слепва и функцията й се поема от другите вени. Също безкръвно може да се направи лазерна или радиофренквентна аблация. При нужда по-големите болни вени се изваждат. Варикозата се лекува много успешно. Най-важното е медицинската намеса да е своевременна и адекватна. Това би предотвратило много усложнения, най-опасното сред които е настъпването на белодробна емболия - образуването на тромби, парче от които да се откъсне и по пътя на кръвта да навлезе в дълбоката венозна система, не е изключено.

Подобна опасност е рядка от гледна точка на статистиката. Но що се отнася въобще до отражението на заболяването върху качеството на живот на всички засегнати от него, то световната медицинска общност алармира, че дори в ранните си стадии варикозата чувствително го влошава заради дискомфорта, който поражда. Доц. Милена Станева изтъква, че становището на Българското дружество по съдова ендоваскуларна хирургия и ангиология е, че качеството на живот на пациентите с варикозни рани е същото като на хората с тежка сърдечна недостатъчност. Ето защо диагнозата не бива да се подценява и да се пренебрегва с лека ръка, настоява специалистът.