16304 | 16 окт. 2015 | 21:26

Борисов иска за съюзник нещо по-стабилно, а не нервни госпожици. Всеки момент политическата цена на ДПС рязко ще нарасне и ще постигне своя пик в навечерието, когато те ще вземат решение кого да подкрепят за президент.

- Г-н Райчев, остана седмица до края на предизборната кампания, как бихте я коментирали - има ли политика в нея, не изглежда ли малко скучна, какво е различното от предишни кампании?
- Кампанията досега е много интересна. Хората казват, че течала много вяло. Напротив – много бурно тече. Постепенно политиците се ориентираха, че кметските избори не минават през медиите. Борбата е изцяло организационна, както казват, хората се обработват по места – кварталът се разделя на квадратчета, обикалят се потенциалните гласоподаватели. Т.е., в 90% всичко е организационна работа.

- Значи работата кипи по места и по тази причина жителите на големите градове имат чувството, че кампанията не се вижда?
- Точно така, а кампанията си тече много бурно. Причината да е бурна е, че елитите на страната се ориентираха, че властта минава през общините. Навремето властта в общините беше подробност, нещо като втори въпрос. Сега не е така – да имаш кмет в определен град означава, че на парламентарните избори имаш и някаква позиция. Това е едното. Второ, реалният достъп до властовия ресурс е през общините. Затова е мътна и кървава.
Трето, на парламентарни избори само от време на време се появява някоя партия, зад която стои дадена корпорация или група от хора, която ги финансира. Това са единични случаи и всички ги знаем. На повечето места е типов случай и всички ги знаем. Ако в даден градски съвет има 20 общински съветника, ще означава, че при 4-5% ще имаш поне един депутат.

- Обяснете какво всъщност се случва на практика в общините.
- Случва се следното: образуват се много такива групи, излъчват по един-двама съветници, които би трябвало да са опозиционни към кмета след това. Но - нищо подобно не се забелязва. В момента, когато изборите приключат, както и да се разпределят местата между тези различни групи, всички стават „от кмета“, т.е., от неговата страна. Почти няма такива общински съвети, където да са разделени и да се опитват да свалят градоначалника. Дори там, където има кмет, който е враждебен на мнозинството, пак се разбират. В резултат на това се образува един феномен - вече нямаме „на власт са СДС, БСП, ГЕРБ или някой друг“. Защото всичките са на власт.

- Какво ви кара да мислите така?
- Това го наблюдавам в едно малко градче, близо до което често живея. И го виждам – там кметът, прокурорът, двама-трима големи бизнесмени и още хора от 3-4 институции – всички ходят заедно на лов, заедно си обсъждат всичко. Ефектът е много близък – както беше БКП. Само че в случая сега не са от една партия и ги избират на четири години.

Много често казват: ГЕРБ е новото БКП. Със сигурност това е вярно за ГЕРБ по места. Хората така го и схващат – това е властта в града, т.е., не се мисли алтернативно. Всъщност получи се това, което първи в България изобрети Софиянски – отпадна опозицията. Всички са вътре в кашата, всички играят. След изборите нямаме ясна власт и опозиция по места. Това е много лошо и неизгодно за хората обстоятелство.

- Това ли ще е проблемът, който ще възникне след самите избори?
- Това е проблем, който вече е възникнал и ще се потвърди на тези избори. Да, сега се карат, бият се и то много сериозно, за това кой ще стане първи, но в момента, в който изборите свършат, те престават да се бият и започват да се договарят. Това е най-порочният ефект на мажоритарността. Тези, които защитават мажоритарното начало, не разбират колко е вредно това.

- Колко е вредно, г-н Райчев?
- Ами много – ето резултатът е, че нямаме опозиция. Народът се явява на избори веднъж или два пъти на 4 години. Избира някого на власт, но избира и душманите му. Това е нашата опозиция. Народната сила. Да, народът е предпочел тези, но държи другите в резерва, и ако онези започнат да правят каквото си искат, пуска другите да ги изядат като бесни кучета. До липсата на този механизъм води мажоритарният избор – няма никаква опозиционност в общинските съвети. Защото се разправят за личности, а не за идеи. Опозиция има само, когато се разправят за идеи.

- Какви ще бъдат според вас резултатите от изборите и как ще се проектират те в бъдеще?
- Вече не се занимавам с цифри. Но чувам, че казват - едва ли не БСП ще бъде трета политическа сила. Това обаче не ми се вярва да стане.

- Защо?
- Защото ДПС никога на общински избори не е събирало 300 000 гласа. Такъв случай няма досега.

- Но в БСП нещата не изглеждат никак добре, остава чувството, че те се лутат, че не могат да намерят вярната посока, а част от гласовете им като че ли се отиват в посока към АБВ и „Атака“.
- Да, БСП наистина са в криза. И съм дълбоко убеден, че в това състояние те не могат да останат. Но въпросът е дали ще влязат във форма като една социалдемократическа партия, или ще започнат да губят характер на такива. Част от техните кадидати са склонни, за да оздравят партията, да тръгнат не по социалдемократически път, а към национализъм. Този път, разбира се, ще остави БСП на картата, но ще доведе до лошо място. Червено-кафявото е много лошо съчетание. Колкото и социалдемокрацията да им се вижда прекалено либерална, разглезена и неустойчива, тя е един от факторите, който прави България европейска страна.

- И ако кривнат от пътя, какво ще стане?
- Така ли иначе БСП е приела пазарната икономика. Ако те кривнат от това и тръгнат към мутация, нищо хубаво не чака нито тях, нито страната. Това е пътят на руската комунистическа партия (КПРФ) – тази партия не е социалдемократическа по същина и по име. И както гледаме, в Русия не текат европейските процеси „ляво-дясно“. Най-вероятно по тази начин ще се локализират, ще имат някакви 10-12%-подкрепа, но завинаги ще загубят възможност да бъдат лявата европейска партия. Ако това нещо стане, ще зейне огромна дупка вляво, както преди години това се случи вдясно.

- Защо сега, когато се провеждат местни избори, се постави акцент и върху президентския вот. Преди дни Радан Кънев едва ли не се самокандидатира за президент?
- Тук има две линии – г-н Плевнелиев се опитваше да превърне тези избори в разговор за него. И референдумът беше средството. Но тъй като загуби битката – допитването по същесто стана маловажен въпрос, който не вълнува много хората, по тази причина това не се състоя. Така исканата от него замяна на местния вот с референдум, не се случи.
Второ, г-н Радан Кънев мисли за след изборите и тази му реплика е насочена за тогава. На тези избори, в зависимост от резултата, най-вероятно ще протече процес на сближаване между ГЕРБ и ДПС.

- И в каква форма ще протече то?
- Много ми е трудно да гадая за формите, в които ще бъде – дали ще бъде друго правителство, дали ще е това, но с корекции. Флиртът, обаче, който наблюдаме от повече от 6 месеца, ще прерасне в нещо повече. Г-н Кънев се готви да застане в позата на проклятие – нещо като „Проклинам ви, излизам, аз съм истинската опозиция“ и т.н. Така че думите на Радан Кънев са подготвителна маневра за тази реч, която той вече си е намислил. А както се знае, той не може да остане с ДПС на една маса.

- В София отдавна не е имало случай, когато поне 6-7 кандидати да са били интересни. Как изглежда ситуацията в столицата, седмица преди вота?
- Ако не беше г-жа Фандъкова като г-жа Фандъкова, щях да кажа, че има сюжет. Но тя отговаря на дълбочинно подсъзнателната представа на българина как изглежда добрата власт. Това е любимата учителка, любимата директорка. Колкото и интересни хора да се явят, любимата директорка си е любима. Тук въпросът е предрешен не партийно, а личностно. Друг е въпросът, че действително прави добро впечатление колко интересни хора кандидатстват. Най-после в София има реален сюжет, а не се говорят глупости.

- Има ли шанс за втори тур в столицата или не?
- Не познавам цифрите, но по интуиция ви казвам – не.

- При националистите от Патриотичния фронт и от „Атака“ също има големи залози. Скандалът около Волен Сидеров как ще се отрази на резултатите за партията му?
- Всички, които не обичат г-н Сидеров, казват - ето го пак какво прави. А той не само ще остане жив, това му е оздравителното мероприятие. Преди избори той винаги прави и участва в един скандал. Това е техниката му - прави го грубо и брутално. Ако за всички това е минус, за неговите почитатели това е плюс. Той напомня за себе си, иска да влезе в най-жълтите медии. Всички си мислят, че това е негова грешка, а аз предполагам, че той им се надсмива. Това не само не е грешка, то е централно мероприятие. Другите партии харчат милиони, за да получат такова присъствие, той си го получава ей така - и всички се сещат за Волен. Волен Сидеров е сравним по „погребения“ с Европа. Откакто се роди, Европа все я погребват – ще умре, ще се разпадне и т.н. На Волен му пеят погребения от години. Той е котка с девет живота. Мисля, че 5-6 политически живота вече е изхабил и има поне още 3-4 пред себе си.

- ГЕРБ е предизвестеният победител, но какви са опасностите пред една такава мощна победа, каквито са очакванията да постигне навсякъде в страната?
- Опасността винаги е една – преяждането с власт, което води до серия последици и най-вече загубата й. Виждали сме го много пъти. Една от причините СДС да се разпадне бе точно това. Тогава те взеха еднолично цялата власт в държавата и умряха от това. Бих предвидил и за ГЕРБ това, ако не беше едно обстоятелство.

Българският народ казва, че за бития дава двама небити. През 2013-а Борисов бе бит и то много сериозно. Набит. Да си припомним ролите на Борисов – първо той беше отмъстител (щеше да възцари световната справедливост, ГЕРБ влизаха в заседателните зали с бутилка минерална вода, за да не напускат залата – бяха като пионерска бригада). После беше Борисов строителят - режеха се ленти, подчертаваше се неговата уникалност, че само той строи. Сега имаме вече третият Борисов - обединителят, който вече 6 години е министър-председател с огромен опит, който вече работи по друг начин.

- Но ГЕРБ наистина са на път да получат цялата власт?
- Не вярвам ГЕРБ да посегнат на цялата власт, дори да спечелят абсолютно мнозинство, което според мен няма да им се случи. Затова г-н Борисов бяга от преяждането. Той стана коалиционен – т.е., партньорски. При това потенциално коалиционен с всички без „Атака“, която и не би искала това. Помним – той води разговори с БСП, в момента е в разговори с ДПС, а с другите е в коалиция. Това е центристко поведение. Най-сетне Борисов използва силата на ГЕРБ – тя е в това, че е центристка партия. Тя не е партия крило – нито е СДС, нито е БСП. И не е новото СДС. Борисов осъзна две неща – първо, не му трябва никакво преяждане и уникалност, защото всички се съединяват срещу него. Спомнете си как той имаше най-много гласове в парламента, а всъщност беше бита опозиция, „най-голямата опозиция в Европа“. Не е уникален, а напротив - съюзяващ се. И второ, той може да се съюзи и това е предимството на центриста – и наляво и надясно. И може всеки момент да сменя партньорите без нищо да му стане. Точно тези две неща Борисов ги осъзна и опасността от преяждане е по-малка.

- А реформаторите на какво ще разчитат?
- При тях вътрешното състезание е по-силно от външното. Много по-важно от двете парчета, от които то се състои – СДС и Кунева срещу Радан Кънев. Това е по-скоро вътрешно състезание. След изборите кой ще може да каже – аз съм големият. Техният развод ми се вижда предстоящ. И ще е заради ДПС. Според мен Борисов е взел решение за някакъв вид партньорство с ДПС след изборите.

- И затова ли демонстрира тази ядосаност спрямо реформаторите?
- Да, защото готви развода с Реформаторския блок. Причината е, че той иска за съюзник нещо по-стабилно, а не нервни госпожици. Това е дребната причина. Главната обаче се казва президентски избори. Всеки момент политическата цена на ДПС рязко ще нарасне и ще постигне своя пик в навечерието, когато те ще вземат решение кого да подкрепят за президент. И съответно кой ще е следващият президент на България. Ако Борисов получи подкрепата, неговият кандидат (може би и самият той) автоматично ще бъде избран за държавен глава. Нещо, което трябва да му бъде тъжно на г-н Плевнелиев, като слуша тези работи. Но това е – животът, както казват, е радост и тъга.