72593 | 11 юли 2015 | 15:51

Аз вярвам в любовта, споделя актрисата

Илияна Лазарова е родена в семейството на балерина и треньор по плуване. Завършва финанси в Бъкингамския университет в Лондон. През 2005 г. е приета в известния театрален и филмов институт „Лий Страсбърг“, където са учили светила като Мерилин Монро, Ал Пачино, Марлон Брандо. През 2008 г. се завръща в България, снима се в много родни и чужди продукции, една от последните й роли е в сериала „Връзки“. Актрисата не бездейства, докато чака да започнат снимките на неговия втори сезон. В момента е в репетиции за нов спектакъл по Нийл Саймън, чиято премиера ще е на 4 септември в Пазарджик. Преди това заминава за Албена, там й предстоят снимки за руски сериал - семейна комедия, подобна на „Връзки“.

- Илияна, произхождаш от семейство на балерина и треньор по плуване. Как реши да се насочиш към актьорската професия?

- Винаги съм мечтала да бъда на сцена. Още като малкa се събирах с дечицата от блока и си правехме представления на гаражите отзад. Поставяхме всякакви щуротии, въпреки че аз приемах всичко много сериозно. Като тийнейджърка също бях запалена по театъра, киното и Холивуд. Събирах снимки на известни актьори, изрязвах ги от списания и ги лепях в една тетрадка. Но винаги съм била прекалено срамежлива и като върна лентата назад, дори не мога да проумея как съм се захванала с професия, която е свързана със сценична изява. Първоначално тръгнах в грешната посока и започнах да работя като модел. В това обаче не се чувствах щастлива.

- Как те откриха като модел?

- „Визаж“ тъкмо изгряваше и в един вестник попаднах на обява за кастинг за конкурса „Кралица на красотата“. Отидох с майка ми и се записах. От 100 момичета избраха 30 и така се запознах с Жени Калканджиева, която ми предложи договор. По-късно получих покана за участия и в Париж. Но тази професия изобщо не е лека, красивите момичета са много, навсякъде връзките и разкрепостеното държание помагат да стигнеш до определено ниво. Това ме отврати. Така че се прибрах в България и продължих да уча. Кандидатствах и завърших „Финанси и счетоводство“ в Бъкингамския университет, след което се прехвърлих магистратура в Лондон. А докато бях там, се запознах с една актриса. И покрай нея започнах да навлизам в актьорските среди, където за пръв път се почувствах в свои води. И когато тя ми каза, че има намерение да отиде в Щатите и да учи актьорско майсторство в „Лий Страсбърг“ и ме попита искам ли да отида с нея, веднага отговорих с „Да!“. Направих си снимки, изпратих есе и ме одобриха за тримесечен курс. Семейството ми беше шокирано, но заминах за Ню Йорк. Когато отидох за първи ден в школата пък, просто ме побиха тръпки. Бях като хипнотизирана, по 12 часа на ден прекарвах там. След трите месеца кандидатствах за диплома. Приеха ме, така че останах още две години и половина. Беше като магия. И животът ми тръгна в коренно различна посока.

- Ал Пачино е бил гост-лектор там. Запомни ли нещо от него?

- Това, че за да си направи ролята добре един артист, трябва да слуша. Че не трябва да се фокусира върху себе си, а върху този, който му партнира. Трябва винаги да си нащрек, защото една лека промяна в интонацията на нещо, което си чул около 500 пъти на репетиция, може да промени играта и трябва да си подготвен за това. Другото, което ме изненада, е, че той е много изморен. Във филмите сме го виждали като мачо, стабилен, силен мъж, но в действителност не е така. Дори се зачудих как играе ролите си, но колегите, работили с него, казаха, че на терен е уникален. Той е вял преди снимките, но в момента, в който режисьорът каже: „Начало!“, се изправя и като че ли в него се въплъщава някой друг, могъщ човек, прави кадъра и после пак отива, сяда си на столчето и се спихва. Много интересен човек, наистина!

- Ти до момента кое считаш за твой най-голям успех и с какво ще го запомниш?

- Преди няколко години в България снимахме американската продукция „Ледено чудовище“. Там играх с Дийн Кейн, който беше Супермен в сериала „Лоис и Кларк“. Впечатлих се от професионализма му. Холивудските актьори работят така, като че ли всяка нова роля за тях е първа в живота им. Филмът беше с доста екстремни сцени и в една от тях той си разряза много лошо ръката. Продуцентите щяха да отпишат деня, защото той реално не можеше да снима. Но Кейн каза: „Не, ще работим“, защото един снимачен ден струва много пари. Зашиха го, бинтоваха го и той въпреки болката продължи да играе. Бях изумена! Друго весело нещо, за което се сещам, е, че много искаше да го водим в БИАД и „Син Сити“. Той не беше за първи път у нас, тези заведения му бяха познати и вечер винаги питаше кога ще го заведем там. На чужденците много им харесва тази култура. Те са като хипнотизирани, като влязат на подобни места, и се забавляват изключително много.

Но ако трябва да се върна на въпроса - може би най-голямото ми постижение на български екран до момента е сериалът „Връзки“.

- Как попадна в него?

- Ваня Николова, която беше сценаристка, е търсила нови лица, които да допълнят идеята на сериала. Попитала режисьора Димитър Димитров, с когото работих в „Събирач на трупове“, за някого, и той се сетил за мен. Тя отишла да ме гледа в представлението „В съседната стая“, харесала ме, извикаха ме на кастинг и ме одобриха.

- Можеш ли да разкажеш някоя интересна случка иззад кулисите?

- Вълнуващи бяха снимките на моята секс сцена. Никога през живота си не бях снимала такава, гледала съм колеги и съм си мислила, че не е толкова трудно. Оказа се най-сложното нещо, което съм правила през живота си. Аз пристигнах на снимките в 7 сутринта, а режисьорът Виктор Божинов ме посрещна със: „Готова ли си за секс сцена?“ Бях много притеснена, с телесно бельо, нагоре с една блузка, умирах от студ. Влязох в стаята, където ще се снима, запознах се с колегата, който щеше да играе доставчикът на пица, но умирах от притеснение. Прекръстих се и почнахме. През цялото време се чувствах така, все едно за първи път съм с мъж, в главата ми беше тотално петно какво точно трябва да правя. Направихме няколко дубъла, успокоих се, че сме приключили, но режисьорът идва и ми вика: „Искаш ли да пробваме сцената без блуза, от косата нищо няма да се вижда, да имаме варианти, най-вероятно ще остане облеченият.“ Съгласих се - като сме почнали веднъж! Но после тръгва сериалът, почва въпросният епизод, идва тази сцена и аз виждам, че е голата! В такъв ужас изпаднах, 24 часа не исках да изляза от къщи. Продуцентът ми звъня, режисьорът звъня, Мишо Билалов, Лилия Маравиля - всички ме успокояваха. Лили каза, че тя на 20 години е излязла дибидюс на сцената. Всички бяха много мили, а когато и баща ми каза: „Е, какво толкова сега, то даже беше смешно“, вече се успокоих.

- А как всъщност стана така, че от Америка се върна в България?

- Забременях от българин, който живее в Испания. Запознахме се на едно мое връщане за Нова година у нас, влюбихме се, но след празниците всеки се прибра - аз в Ню Йорк, той в Мадрид. Поддържахме връзка, виждахме се периодично, но в един момент забременях. И тъй като нямах намерение да махам детето, компромисният вариант, ако искаме да останем заедно, беше да се приберем у нас. За съжаление с него от една година сме разделени, въпреки че поддържаме добри отношения. Случват се такива неща в живота, но не съм очаквала да се случи и с мен, тъй като моите родители от 38 години са заедно. Отраснала съм в здраво семейство и съм си мислила, че подобни истории съществуват само във филмите. Но имахме несъвместимост в характерите. Той например не разбираше моята професия. Всички знаем, че заплатите на артистите у нас са минимални и хората, които са по-практични, не могат да проумеят защо ти отделяш такава част от времето и енергията си за тези смешни пари. Мен ме болеше от това, защото работя с много любов и нямам намерение да се откажа. Дори и на българска сцена, дори и с тези хонорари. Носи ми удоволствие, чувствам се щастлива и мисля, че имам какво да дам от себе си на хората.

- Все пак помниш ли какво най-много хареса в него, след като се запознахте?

- Много обича деца. На повечето мъже няма да им направи впечатление, ако видят хлапе да играе на улицата. А той постоянно намираше повод да закача чужди деца и да си играе с тях. Може би с това ме спечели. Обича и животните, а такъв човек не може да е лош. Плюс това той е много красив, харизматичен мъж. Дъщеря ми цялата прилича на него. Но в живота няма черно и бяло. Може пък тази раздяла да се окаже полезна. Може да е за добро, може да останем много добри приятели и като такива да се подкрепяме повече, отколкото като мъж и жена. Времето ще покаже.

- Готова ли си да се влюбиш отново?

- В момента съм предпазлива. Някак си загубих доверието в хората като цяло. Не обичам да бъда възприемана само като обект на сексуално желание, а мъжете подхождат към мен предимно така. И това ме дразни. Засега съм се концентрирала върху работата и детето си.

- Разкажи ми за дъщеря си.

- Казва се Ема и е на осем години. Много е талантлива, но е и доста срамежлива. Често ме приземява, понякога имам чувството, че тя е по-умна и по-интелигентна от мен. Тя ме научи да изразявам обичта си. На мен винаги ми е било много трудно да кажа „Обичам те“, непрекъснато съм си слагала прегради - било от страх да не бъда наранена, било от комплекси. Но откакто тя се появи на бял свят, не само аз, но и цялото ми семейство се научихме да показваме любовта си. А тя го прави безусловно и постоянно. Преди нея бях по-суров и по-студен човек.

- Имаш много татуировки. Написала ли си и нейното име?

- Да. На китката на дясната ръка заедно с рождената й дата. Понеже имам буквите на майка ми, сестра ми и баща ми на другата, тя един ден ме попита защо никъде нямам нейното име. Така че още в същия ден си записах час и го направих. Имам фетиш към татуировките, но професията ми не ги позволява. Харесвам си и този надпис на санскрит, означава „дарма, карма, ом“. Кармата е нещо, което правим сами. Нашите добри и лоши постъпки остават записани във Вселената и в един момент си плащаме или получаваме награда за тях. А дармата е начинът на живот, който трябва да водим, за да имаме хубава карма. Затова понякога, когато съм сприхава, си припомням, че някъде съществува нещо, което пише точки за добро и за лошо поведение. И трябва да внимаваме как се държим. Имам татуирана и феята Тинкърбел от „Питър Пан“, доста е детинско, като се замисля. На пръста, на който се носи халката, пък ми пише майка, но на английски. Аз нямам брак, никога не съм била булка, въпреки че много съм искала. Затова реших да си татуирам тази думичка, това е моята обвързаност с дъщеря ми. Татуирала съм си и Млечния път, защото много се интересувам от астрономия и астрология, изпитвам голямо влечение към звездите.

- Правила ли си си хороскоп?

- Да и много неща в него се оказват верни. Може да звучи налудничаво, но човек, като изпадне в дупка, търси всякакви начини, за да отговори на въпросите си. Хороскопът ми е хубав. Имам доста интересни прогнози за работата, но това, което ми беше по-интересно, е, че ще имам второ дете. Аз никога не съм вярвала, че ще остана с едно, винаги съм искала поне две. А според неговите предсказания през 2016 ме очаква предложение за брак и бебе! Дъщеря ми ще е изключително щастлива от този факт, тя много иска да има братче или сестриче.

- Как си представяш сватбата си?

- Лятна, морска. Искам да поканя всичките си приятели и колеги от чужбина. Мечтая си да събера на едно място хората, които обичам и които са попаднали по един или друг начин в живота ми. Да споделя едно такова събитие с тях, би било вълнуващо. Аз вярвам в любовта. Няма как да се живее без обич.

Лексикон

Хоби

Правя сладкиши и торти. „Ред велвет кейк“ ми се получава страхотен.

Спорт

Плуване

Дамски аксесоар

Слънчеви очила

Аромат

На пролетни цветя, особено люляк и зюмбюл

Талисман

Иконка, киоято нося винаги в себе си.