16321 | 23 апр. 2015 | 12:28

Интервю на Наделина Анева за опасността да плащаме двойно за здраве

- Г-н Чакъров, новината, че ДПС може да поиска вот на недоверие към кабинета заради здравната реформа, отекна силно в обществото. Даже от БСП обявиха, че ще помислят дали да ви подкрепят. Това нормален ход на опозицията ли е, или опит да предотвратите опасен експеримент на министър Петър Москов?
- Темата за вота въобще не беше на дневен ред пред ДПС преди ваканцията. Държа да бъда откровен, че такъв въпрос не е обсъждан. Не това беше целта на нашата пресконференция в парламента. Вотът на недоверие е демократична процедура и тя винаги може да бъде обмислена. Ако решим да предложим вот, във всички случаи бихме направили сондажи с другите опозиционни политически сили. А такива не са правени. Искахме да кажем, че подходът с промените в закона за здравното осигуряване, внесени от д-р Москов, не е правилен. Напротив, тотално погрешен е. Видяхме, че заради въведените бюджетни лимити за болниците вече има негативни реакции и от лекарите, и от пациентите. Заформят се листи на чакащи, затруднено е функционирането на болничните заведения. Има отложени пациенти за лятото, дори някои са записани за декември. Докторите са притеснени, защото и те са поставени в трудна ситуация - да избират кой болен да върнат и кого да хоспитализират.
- Как си обяснявате факта, че толкова чувствително се възприе новината за атака в НС срещу министър Москов? Дали има сериозна съпротива срещу неговата реформа, или това по-скоро е страх от новото и неизвестното?
- Няма реформа, има деформация на системата. Предлагат ни командно-административни и рестриктивни мерки, които се представят като реформа. Реформа означава подобрение, модернизация, въвеждане на нещо по-добро. Категоричен съм, че предлаганите от управ­ляващите мерки в здравеопазването нямат такова съдържание.
- Кои текстове в проекта за промяна на закона пораждат най-сериозните ви опасения? ДПС е предложило да отпаднат 30 параграфа от проекта на Москов...
- Предложенията ни основно касаят намерението за разделяне на пакета медицински услуги на основен и допълнителен. Сега всички, които плащаме 8% здравна вноска, имаме равен достъп до целия пакет медицински услуги. След като се разделят на две, редовно осигурените пациенти с диагнози, попадащи в първия пакет, ще получат веднага лечение и пълно покритие за него от НЗОК. А редовно осигурените пациенти, чиято диагноза не попада в основния, а в допълнителния пакет, ще трябва или да бъдат записани в листа на чакащите, или да платят кеш, или чрез допълнително здравно осигуряване. Така се нарушава принципът за солидарност и равнопоставеност на пациентите. Това е дискриминационен подход от наша гледна точка. Може ли това да е реформа? На какво основание ще кажем на редовно осигурения пациент или на пенсионерите да си плащат или да се осигуряват допълнително?
- Проблемът е, че не е ясно кои заболявания ще бъдат в основния пакет и кои - в допълнителния. А министърът сам ще ги размества всяка година, така ли?
- Точно така е, няма идея за това. Но дори да е ясно в кой пакет какви заболявания ще бъдат включени, принципът и подходът не са правилни. Въпросът е какъв ще е ефектът от тази мярка върху системата на здравеопазването? Трябва да започнем оттам. Направена ли е оценка за въздействието на тази мярка като цяло? Не, не е направена. Оценките на водещи експерти и лекари са, че по-скоро резултатите ще са негативни. И няма да реформират, а ще деформират системата.
- Министър Москов разкривал ли е пред депутатите какви заболявания ще бъдат включени в основния и в допълнителния пакет? Засега е ясно само, че за редките болести НЗОК няма да дава и лев.
- Не сме чули, все още няма яснота. С разделянето на пакета здравни услуги на основен и допълнителен, както и с бюджетните лимите за болниците се отваря вратата и за корупция. Вижда се, че ще има дефицити. А тогава, когато има дефицити, ще има и пациенти, които ще предлагат пари под масата, за да не стоят в листата на чакащите. Притеснява ни и че разделянето на пакета най-вероятно ще доведе до демотивиране на хората да плащат здравноосигурителните си вноски. Очакваме широк кръг хора да се разколебаят. Освен това се залага доплащане, но още не е ясен моделът, по който ще става това. Така се слага каруцата пред коня. Този подход не може да се приложи, без да се направи реорганизация на клиничните пътеки и без да се въведе допълнително здравно осигуряване, а не застраховане. Това трябва да предшества разделянето на пакетите. Няма я основата, а ние правим къщата. Защо не вземем най-добрите практики в Европа? Защо няма дискусия в обществото?
- Лобистки ли е този закон?
- Има определено лобистки текстове, които за нас са неприемливи и ние ще представим аргументите си от трибуната на Народното събрание. Създава се впечатление, че се търсят начини да бъдат насочени хората към допълнително здравно осигуряване в частните фондове. Редно е и тук да се заимстват най-добрите европейски практики.
- Петър Москов предлага навсякъде в закона „заплащане на медицинска помощ“ да се замени със „закупуване“. Какво ще си закупуваме?
- Не сме съгласни с тази терминология. Това противоречи на принципите за задължително здравно осигуряване. Тук става въпрос за основна подмяна. Здравноосигурителната система би трябвало да плаща за нещо, ако е настъпило събитие, а не да си закупуваме здравна помощ.
- На практика от ДПС разбивате на пух и прах реформата на Петър Москов. Смятате ли, че ГЕРБ, които го подкрепиха на първо четене, ще се вслушат във вашите предложения?
- Ще ви отговоря на въпроса с въпрос. Къде е реформата? Всичко, което се предлага от страна на министър Москов и от Реформаторския блок, е с водещ аргумент недостига на пари в НЗОК и в държавата. И всичките им мерки са подчинени на този принцип. С основния пакет предлагат да се осигури някакъв минимум здравна помощ. Вместо да се оптимизират разходите и да се засили ефективността на контрола, се подхожда рестриктивно. И ето резултататите от бюджетните лимити: само от декември до края на февруари има 113 млн. лв. дефицит, като за декември 2014 г. недостигът е бил 35 млн. лв., за януари - 38 млн. лв., и за февруари - 40 млн. лв. И на мен като лекар ми се иска средствата в здравеопазването да бъдат повече. Но нека се съобразим със състоянието на държавата. Ще ви дам пример с кабинета „Станишев“, в който бях министър на околната среда и водите. На изнесено заседание в „Евксиноград“ обсъждахме бюджета. Тогава имаше дефицит от малко над 300 млн. лв. в системата на здравеопазването. Проф. Радослав Гайдарски, който беше здравен министър, каза, че иска тези средства да бъдат дадени от излишъците. Аз се възпротивих с мотив, че гледаме следствието, резултата, а не търсим причините за тях и как да се подобри ефективността. Защото тези пари може да бъдат дадени за образование и социални дейности или да се подобри инфраструктурата. Преди това имахме дискусия в МС в рамките на така наречената Тройна коалиция, където се постави идеята за здравна реформа. Една от политическите сили тогава се опита да се дистанцира, не искам да я назовавам днес. Тогава казах, че за да има здравна реформа, е нужен надпартиен консенсус.
- Откъде се появяват тези дефицити?
- В момента средствата за здравеопазване, които се разходват в нашата страна, са близо 4,3% от БВП. Средно за европейските страни този процент е около 7 на сто. Но има много важен нюанс. Частните разходи за здравеопазване, за доплащане на лечението у нас са сред най-високите в ЕС - 47%. Тази година разходният таван за здравеопазване е 3,07 млрд. лв. Като добавим частното доплащане, сметката става приблизително 4,5 млрд. лв. Къде е качеството, къде е ефективността при такъв огромен ресурс? Нужно е всички контролни органи да следят за това. Но в момента нямаме административен капацитет, който да следи за всички нередности в системата. Не бива да има фиктивни хоспитализации, отчитане на дейност, без тя да е реализирана. Изписването на лекарства трябва да става при много строг контрол. Имаме и неправилно и нерационално разпределение на бюджетите между болнична и извънболнична помощ и лекарствена политика. В ЕС средно 30% от общите разходи са за болнична помощ, в България - 54 на сто. За извънболнична помощ в съюза заделят 31%, у нас - 18%. За лекарства в ЕС средно дават 20%, у нас надминаваме 30%. Тези вътрешни дисбаланси съдържат огромен потенциал и най-напред той трябва да бъде оползотворен, преди да се ощетяват пациентите.
- По време на дебатите на второ четене на закона веднага ще ви атакуват с контравъпрос - а вие от ДПС какъв модел на здравна реформа предлагате. Защото е лесно само да се критикува.
- Нашият модел предвижда много по-ефективен контрол. На първо място трябва да има информационна система и електронно здравеопазване. Това е заложено като цел в програмата на ДПС. Трябва да имаме и обективна и коректна национална здравна карта, както и адекватна ценова политика за лекарствата. В момента се казва - ще бъдат изведени дейности в доболничната част, но не са направени никакви финансови разчети. Не е ясно какъв е капацитетът там и как това би се отразило на функционирането на системата. Ние сме за прозрачна приватизация и на болници, и на дейности, но като се отчетат потребностите на всяко населено място. Ние сме за дерегулация, а не за лимитиране. Трябва да има свободна конкуренция и монополът на НЗОК подобно на други европейски страни да бъде премахнат. Защо в момента забравихме профилактиката? Не трябва да има пропуски заради недостиг на ваксини. Детското здравеопазване трябва да бъде подобрено. Всички имаме вина за това, че не се направи успешна здравна реформа досега. И като опозиция не сме с нагласата да гледаме как министърът греши, напротив, ще се радваме, ако той предложи нещо работещо. Готови сме да подкрепим добрите идеи.