10927 | 7 ян. 2015 | 13:35
Партиите от Реформаторския блок се отказват от превръщането си в единна партия и от избор на общ лидер - с тази новина бе открит политическият сезон в новата година. Печеливш ход за коалицията?
Заложеният на първите демократични избори през 1990 година парламентарен модел на две големи формации - БСП и СДС, се оказа нетраен. Разцепления, разделения, преливания и събирания на формации станаха запазена марка за българския политически живот. Толкова много коалиции се създаваха и разделяха, че всеки средностатистически наблюдател би си казал, че българските политици са придобили висока коалиционна култура и опит. Историческите факти обаче опровергават подобен извод.
Огромното мнозинство коалиции (управляващи и опозиционни) се превърнаха в живото доказателство на българската поговорка, че орташката кобила и кучетата не я ядат. Толкова много и жестоки раздели видяхме, че някак си загубихме вяра в друга нашенска поговорка: сговорна дружина планина повдига. Политическото повдигане изглежда се оказаха онези 4%, които делят едни субекти от влизането в Народното събрание. Планината от проблеми, които са неизменен спътник на обществото ни през годините, сякаш остана назад в коалиционните пресмятания и цели. Повечето коалиции станаха известни с вътрешните си
разправии,
скандали и цупения
а не толкова с някакво задружно усилие, което да остави траен социален резултат от полза за държавата. Днешното Народното събрание е шампион по коалиции и многобройни политически формирования. Освен ГЕРБ, ДПС и „Атака“ всички останали субекти са впримчени в неизбежната сложност на своите коалиционни отношения. Почти всяка формация пък има свой двойник, с който на живот и смърт се бори за общ електорат. Това допълнително насича и без това тежко пресечения терен на закъсалата българска политика.
Една от най-шарените формации, попаднали в 43-тото Народно събрание, се оказа Реформаторският блок. Освен няколко партии коалицията притежава и Граждански съвет, който процентно успя да вкара завидно количество депутати в парламентарната им група. Всичко това направи още по-трудно решаването на уравнението за оперативно, общовалидно и окончателно вземане на решения от всякакво естество. Сред реформаторите освен
карикатурни политически образи
има и мислещи хора, които си дават ясна сметка за ситуацията. Нормалният политик не мисли с категориите на днешния ден, а винаги гледа поне един изборен цикъл напред. Псевдополитиците пък разширяват зеници и се запленяват единствено от тленността на креслото в някое държавно ведомство, без да виждат, чуват или усещат други трептения. Звучи доста грубо, но в общи линии това е първото разделение, на което обществото стана свидетел веднага след изборите. Разделенията продължиха със завидна скорост. Реформаторският блок и Патриотичният фронт направиха кордон около ГЕРБ и АБВ, за които почти не се чуваше нищо сред пелената от кризисни коалиционно-институционални мъгли. Сякаш станахме свидетели на две нива на управленската коалиция - спектакъл на две сцени.
Нестабилните коалиции в управлението имат двойствена природа. От една страна, са удобни, защото са по-лесно управляеми. От друга, могат да станат непредвидими и безконтролни. И в двата случая единственото сигурно е, че губят избирателите.
Голяма част от произведения реформаторски хаос очевидно се корени в липсата на опит и единен властови център. Председателят на ДСБ Радан Кънев пръв заговори за общ форум, на който да се избере един лидер - говорител на коалицията. Предложението изкара на бял свят още едно разделение - ДСБ, НПСД и БЗНС се обявиха „за“, а ДБГ и СДС - „против“. От ДБГ обаче бягат като дявол от тамян от идеята за единно ръководство. Те отложиха провеждането на общ форум за след изборите и очевидно ще се продължи с отлаганията. Кунева може да се окаже права за едно - общ говорител, точно както председател, не означава лидер. Технически излъчен, но непризнат за водач говорител само
би изпаднал
в ролята на манекен
който може да отговаря витиевато на неизбежните журналистически въпроси и да модерира махленски скандали. Както обичаха да казват старите седесари - лидерът трябва сам да изкристализира. Впрочем въпросът за бъдещето на Реформаторския блок вися повече от година. Отказът на формациите да се разпуснат и да се слеят в една обща партия разсърди Надежда Нейнски и доведе до напускането й.
Насипното реформаторско лидерство позволи на някои отделни фигури да се откроят и да заработят свой собствен политически актив. Разбира се, това не означава автоматично полза за формациите им. За краткия управленски живот на правителството на първо място това беше операция „Гета“ на министъра на здравеопазването Москов. Рязкото му влизане в тема, която малко или много беше табу за либералните реформатори, го открои и му спечели нови симпатизанти. Кунева в ролята на силов вицепремиер тепърва ще избухва като скандал. Държава, която взема милиардни заеми, за да оцелее, отделя средства и се подготвя за настаняване на нелегални емигранти, които дори още не са си платили на трафикантите, за да ги докарат до границата. Още по-фрапантни са приказките й за интеграцията им вместо за недопускането им на наша територия. В Западна Европа интеграцията тотално се провали.
Европейската
комисия не е българската държава
и ако някой има договорки с тях, ще си е за негова сметка. Ще се носи тежка отговорност, защото нещата тук са много сериозни.
В Реформаторския блок би трябвало прекрасно да знаят едно нещо - не могат да станат голям и силен политически субект без ясен, категоричен и силен лидер. Почти всеки от изявените реформатори е бил в кариерата си близък до подобен човек и проект. Злите езици говорят, че сред тях има хора, които и днес бъркат лидерите на сестрински партии със собствените си партийни водачи. Състоянието на подобни герои може да се определи като изпадане в политическа илюзия. Тези заблудени души обикновено изхвърчат от каросерията на следващата политическа обиколка.
От друга страна, единното лидерство може да реши куп горещи въпроси, свързани с Реформаторския блок и отсъстващата му политическа физиономия. Каква е идейната основа на тази коалиция? Какво ново може да предложи? Накъде ще върви оттук насетне? Какво точно прокарва и върши в управлението отвъд чиновничеството?
Шепата
преходни клишета
едва ли ще вършат работа за електорално разширяване. Вкарването още един път на 10-20 депутати едва ли е значима политическа цел. Хорът от разнопосочни гласове една ли ще роди песен, която да гали ухото на масовия избирател. Софийските квартали от центъра едва ли ще задържат вечно демографските си характеристики. Стоенето в сянката на ГЕРБ (дори като коалиционни партньори) може да им докара съдбата на някогашната коалиция „Народен съюз“ (Мозер-Савов), която отиде в политическото небитие, след като се разпиля из околните партии. Примерите са много.
Излъчването на един лидер ще персонифицира отговорността. Ще направи по-оперативна работата. Ще улесни преговорите. И не на последно място, може да има оздравителен ефект за изхвърлянето на некадърните, спорни, безпринципни, безидейни и не на мястото си лица сред реформаторите. А властта като безпощаден лакмус винаги ги разкрива в неподражаема светлина.
Очевидно е, че реформаторите не могат да оцелеят поединично. Краткият им престой във властта и търканията им показват, че
не могат да останат
и в този си вид
Поне не и ако искат да растат и да се развиват. Де факто вече сме в кампания за местни избори, а догодина са президентските. Предсрочните парламентарни са по-вероятни от редовните, а смяната на министри вече чука на вратата. Няма българска партия, която да е излязла от властта с увеличенo електорално влияние и резултати. Още повече в ситуация на тежки финансови, икономически и социални реалности. Пътищата пред Реформаторския блок са само два - рязка промяна на коалиционното представителство, кадрови смени и нов имидж или политическа мимикрия и смърт. Парадоксът е, че точно реформаторите отчаяно се нуждаят от реформа, за да продължат напред.
Мобилна верси
RSS
