28635 | 4 ян. 2025 | 08:25

Съобщава се, че идеята за мироопазващи сили в Украйна е била обсъждана няколко пъти между екипа на Тръмп и европейски служители през последните месеци

Ставрула Пабст, Responsible Statecraft

Новоизбраният президент Доналд Тръмп превърна мирните преговори за Украйна във фокус на външната си политика, като преди това каза, че ще получи сделка за Украйна "в рамките на 24 часа" и подготви своя пратеник Кийт Келог за обиколка за изслушване на факти първо в Украйна и европейските столици нещо след встъпването си в длъжност.

Но руските официални лица не изглеждат като цяло убедени от идеите, които Тръмп и екипът му пускат в обращение по отношение на преговорите за Украйна.

Руският външен министър Сергей Лавров бе категоричен, че някои от тези предложения, ако бъдат приложени, просто ще прехвърлят военните усилия върху европейците, без да успеят да се справят с първопричините за конфликта.

"Съдейки по многобройните изтичания на информация и интервюто на Доналд Тръмп за списание Time на 12 декември, идеята [на екипа на Тръмп] е да се прекратят военните действия по линията на съприкосновение и да се прехвърли отговорността за конфронтацията с Русия на европейците", каза Лавров в интервю за ТАСС.

"Не сме доволни, разбира се, от предложенията, направени от членовете на екипа на Тръмп, за отлагане на приемането на Украйна в НАТО с 20 години и разполагане на британски и европейски мироопазващи сили в Украйна", добави Лавров.

Съобщава се, че идеята за мироопазващи сили в Украйна е била обсъждана няколко пъти между екипа на Тръмп и европейски служители през последните месеци.

"Докато Украйна не влезе в НАТО, този аспект може да бъде разгледан", каза украинският президент Володимир Зеленски, като същевременно подчерта, че членството в НАТО е единственият начин да се гарантира сигурността на Украйна срещу бъдещи атаки от Русия.

Според Лавров Русия вместо това иска споразумения, "които биха премахнали първопричините за конфликта и биха запечатали механизъм, изключващ възможността за тяхното нарушаване."

Лавров също така каза, че Русия е отворена за възстановяване на отношенията, но САЩ трябва да направят първия ход, след като ги прекратиха в началото на войната.

Междувременно администрацията на Байдън отделя повече помощ за Украйна на тръгване, обявявайки 5,9 милиарда долара военна помощ и бюджетна подкрепа на 30 декември. Това включва боеприпаси за противовъздушна отбрана HAWK, боеприпаси за усъвършенствани ракетни системи земя-въздух (NASAMS), ракети Stinger и различни пакети боеприпаси.

"Наредих на моята администрация да продължи да предоставя възможно най-голяма помощ на Украйна възможно най-бързо", каза президентът Джо Байдън в изявление. "По мое указание Съединените щати ще продължат да работят неуморно за укрепване на позицията на Украйна в тази война през остатъка от времето ми на поста."

Други новини около воъйната в Украйна от седмицата:

От 1 януари руската държавна енергийна компания "Газпром" спря доставките на газ за Молдова на фона на дългов спор между двете страни. Русия казва, че Молдова дължи 709 милиона долара; Молдова твърди, че дължи 8,6 милиона долара, като бившият министър на енергетиката Виктор Парликов обвини, че "истинската цел на Кремъл е да дестабилизира Молдова и да я потопи в хаос". Според АП, молдовците се подготвят за евентуален недостиг на енергия; страната е обявила извънредно положение.

По-общо казано, Украйна спря износа на руски газ за Европа, като отказа да поднови съответните споразумения за транзит, според New York Times. Слагайки край на ерата на руското господство на европейския газов пазар, Зеленски приветства спирането като "едно от най-големите поражения на Москва".

Европейската комисия казва, че ЕС е подготвен за очакваната промяна, но европейските цени на газа вече скочат в светлината на спирането. Унгария и Словакия, които разчитаха на вече затворения маршрут за почти две трети от нуждите си през 2023 г., вероятно ще бъдат сред най-засегнатите от промяната.

Азербайджански пътнически самолет се разби в Казахстан на Коледа, след като пренасочи маршрута си от първоначалната си дестинация Грозни в Чечня, Русия, където очевидно е бил обстрелван от земята. В катастрофата загина по-голямата част от пътниците. Дни след това въпросът самолетът е бил свален, се превърна в източник на спорове.

Източници казаха на Ройтерс, че руската противовъздушна отбрана е свалила самолета, а американски служители казаха на NBC, че отбранителните системи може да са идентифицирали погрешно самолета на фона на продължаващата тогава украинска атака с дрон срещу летището в Грозни.

Впоследствие Русия се извини за инцидента, станал в руското въздушно пространство, но не пое отговорност за него, което разгневи азербайджанските власти. Продължават разследвания от множество държави.

Превод и редакция: Епицентър.БГ