11173 | 25 юли 2015 | 13:08

Голямото кино все още се прави предимно от мъже, но има и дами, които влизат в играта

Професията кинорежисьор все още е доминирана от мъже, но има и изключения - макар и може би само за да потвърдят правилото - когато дами командват на снимачните площадки. В 87-годишната история на Американската филмова академия има само четири жени, номинирани за „Оскар“ за режисура, и едва една носителка на статуетката. Причините за това сигурно са далеч отвъд чисто естетическите принципи на академиците. Почти всяка високобюджетна продукция се поверява на мъж.

През последните години единствено Катрин Хардуик разполагаше с относително голяма сума ($ 37 млн.) за първата част на „Здрач“. Впоследствие обаче беше отстранена от продълженията на успешната сага. Дженифър Лий се нареди в списъка с режисьори на най-печеливши филми основно заради съвместната си работа с Крис Бък по „Замръзналото кралство“ (бюджет - $150 млн; приходи - $1,279 млрд.).

В телевизията десантът на дамите е по-сериозен. Мишел Макларън например стои зад някои епизоди на „Игра на тронове“ и „В обувките на сатаната“. Тя щеше да прави и „Жената чудо“, който се очаква през 2017 г., но беше заменена с Пати Дженкинс, също

направила име
в продукции

за малкия екран. Зад някои от последните епизоди на друг успешен сериал - „Момчетата от Медисън авеню“, също стои дама - Дженифър Гетзингер.

Един от многообещаващите мултиталанти в Холивуд е Лина Дънам. Макар да няма още 30 години, тя вече е сценарист, режисьор и актриса в сериала на HBO „Момичета“, представян като наследник на „Сексът и градът“. За поредицата получава осем номинации „Еми“ и печели „Златен глобус“. Дънам е единствената жена, носител на приз от американската гилдия на режисьорите в категорията комедийни сериали. „Момичета“ е базиран върху живота на Лина, която се изявява и като писател - има сборник с есета, за който е получила от издателството 3,5 млн. долара. Тя черпи идеи от действителността и от миналото си, а като дете страда от обсесивно-компулсивно разстройство - болестта на детектив Монк от едноименния сериал.

Към дамската тв рота наскоро се присъедини и Кейт Бланшет. Носителката на два актьорски „Оскара“ ще режисира австралийска драма за малкия екран. Stateless („Без гражданство“) е по действителен случай и разказва историята на Корнелия Рау, германка, която се спасява от ужасяваща религиозна секта, за да попадне в лабиринта на австралийската съдебна система и психиатрична помощ, като най-накрая е затворена в имиграционен център. Бланшет има известен опит в режисирането - с кратък епизод за филмовия омнибус „Превръщането“ (2013) по разкази на Тим Уинтън, а и нееднократно е заявявала намеренията си да застане зад камерата. Тя беше спрягана за режисьор на „Вечерята“ по нашумелия роман на Херман Кох, но така и не успя да се пребори за стола.

Единствената носителка на „Оскар“ Катрин Бигълоу е бив­ша съпруга на режисьора, който държи първите две места за най-успешни филми в историята на киното.

„Аватар“ и „Титаник“

спечелили съответно 2,788 млрд. и 2,186 млрд. долара, превърнаха създателя си Джеймс Камерън в най-касовия режисьор в света. Но особено забавна за мнозина и не толкова за самия него беше церемонията на „Оскарите“ през 2010 г., когато бившата му съпруга измъкна ценната златна статуетка изпод носа му. Двамата бяха номинирани в категорията за режисура и за най-добър филм - тя за „Войната е опиат“, той - за „Аватар“. „Всъщност няма никаква разлика между това, което правя аз, и което прави един мъж. От друга страна обаче, мисля, че пътят на жените, без значение в коя сфера - политика, икономика или кино, - е по-дълъг“, бе коментарът на Катрин от сцената със статует­ка в ръка. Преди този звезден момент обаче в творческата биография на Бигълоу има никак нелоши филми като „Точка на пречупване“ от 1991 г. с Киану Рийвс и Патрик Суейзи и „Странни дни“ с Ралф Файнс, чийто сценарий е на Камерън. Но амбициозната дама има и горчив опит - като проекта за филм за Жана д’Арк, към който се включва Люк Бесон, който впоследствие й отнема филма.

Останалите четири дами, попадали в списъка на номинираните в тежката категория, са София Копола за „Изгубени в превода“ (2003), Джейн Кемпиън за „Пианото“ (1993) и Лина Вертмюлер за „Седем красавици“ (1975) и носителката на два „Оскара“ (един актьорски и един за песен) Барбра Стрейзанд за „Принцът на приливите“ (1991)
Джейн Кемпиън има траен успех. Тя е режисирала седем игрални филма, като още дебютният й Sweetie от 1989 г. печели симпатиите на критиците. Новозеландката е единствената жена, печелила „Златна палма“ от Кан с „Пианото“ през 1993 г., и макар „Оскарът“ за режисура да й се изплъзва, филмът печели статуетките за най-добра актриса, поддържаща женска роля и оригинален сценарий за Кемпиън. Тя

държи още един рекорд

в Кан - единствената жена, носителка на „Златна палма“ за късометражен филм от 1986 година. Следващите й филми доказват, че тя не е мимолетен режисьор - „Портрет на една дама“ (1996) с Никол Кидман, „Свещен дим“ от 1999 с Кейт Уинслет и Харви Кайтел, „Нож в раната“ (2003) с Мег Райън... Bright Star за поета Джон Кийтс също беше в конкурсната програма на Лазурния бряг през 2009 г., а последната й работа в телевизията - минисериалът Top of the Lake, спечели 7 номинации за „Еми“, една награда за операторско майсторство (на Адам Аркапау) и „Златен глобус“ за Елизабет Мос.

Лин Разми също е сред обичаните режисьори в поли на Ривиерата. Тя печели през 1996 г. наградата на журито в Кан за дипломния си късометражен филм Small Deaths. Шотландката има само три игрални филма - „Ловецът на плъхове“ (1999), с който се открива фестивалът в Кан и печели много награди; вторият - „Морвърн Калар“ (2002), носи на Саманта Нортън отличие за най-добра актриса от Британските независими филмови награди, а Катлийн Макдермът е обявена за най-добра актриса от БАФТА. „Трябва да говорим за Кевин“ (2011) е истински шедьовър. За съжаление оттогава Рамзи няма нов проект. Шотландката отпадна от Jane Got a Gun, който ще излезе през септември, а за дълго коментирана адаптация на „Моби Дик“, която ще е в научнофантастична стилистика, напоследък не се чува нищо.

Женското присъствие в документалното кино като че ли е по-силно. Като се започне с прочутата Лени Рифенщал, майсторка в жанра, любимка на Хитлер и една от забележителните творци на XX век. По времето на Третия райх тя снима два документални шедьовъра - „Триумфът на волята“ за възхода на националистическата партия в Германия и „Олимпия“, посветен на олимпийските игри в Берлин през 1936 г.. След войната е низвергната и обявена за

„кучката
на Хитлер“

Нейна достойна наследничка е Лора Пойтрас, жената, пред която Едуард Сноудън избра да разкаже за своите разкрития. Тя е авторка на „Гражданин Четири“, спечелил „Оскар“ за документален филм. В продължение на месеци тя общува със служителя на Агенцията за национална сигурност на САЩ чрез криптирани имейли под псевдоним Гражданин Четири. През цялото това време той я подготвя да получи класифицираните документи, като я моли да ги извади на бял свят.