21582 | 18 март 2015 | 12:59
За почитателите, критиците и самите музиканти истината е вън от всякакво съмнение. Всички те вече 45 години неизменно избират Джими начело на всички класации за китаристи в рока. Величието му обаче се разгръща в пълния си блясък през последните три години от краткия му живот.
В началото на 1966-а Джими Хендрикс е на 23 г. и от 2 си изкарва хляба като
акомпаниращ китарист
в различни ритъм енд блус групи. Вече е свирил с Айк и Тина Търнър, Сам Кук, „Айсли брадърс“, Литъл Ричард и Къртис Найт. Време му е да опита дали няма да успее и като самостоятелен артист. Тогавашната приятелка на Кийт Ричардс вижда Джими и разказва за него на китариста на „Ролинг Стоунс“. Той предлага на менажера на групата Андрю Олдъм и продуцента Сиймор Стейн да отидат да го чуят в Гринич Вилидж, където Хендрикс свири в популярния клуб „Уа?“ с току-що сформирана своя група „Джими Джеймс енд дъ Блу флеймс“. Те отиват, обаче не успяват да забележат потенциала му и губят интерес.
Тогава приятелката на Кийт се обръща към Чаз Чандлър - доскорошния басист на „Анималс“, който иска да продуцира млади артисти. Чандлър е толкова впечатлен, че веднага предлага на Джими договор и го убеждава да замине с него за Лондон за записа на първия сингъл, „Хей, Джо“. С това краткият живот на Джими Джеймс приключва, а през септември 1966-а Джими Хендрикс пристига на Острова.
По това време Лондон е световна столица на рока.
Градът ври и кипи
от изключителната концентрация на музикални таланти, гениални интерпретатори, новатори и експериментатори. Някои от тях вече са звезди, на други им предстои да изгреят съвсем скоро, а повечето ще са основните герои в бъдещите десетилетия на шоубизнеса. Джими пристига в този Олимп на рока на 27 септември неизвестен, а 3 дни по-късно богът на китарата Ерик Клептън му се покланя. На 30 септември Чандлър води Хендрикс в „Лондон Политекник“ на „Реджент стрийт“, където същата вечер свирят „Крийм“, и представя Джими на Клептън. „Джими попита дали може да посвири с нас - спомня си Клептън. - Качи се на сцената по средата на концерта и изсвири абсолютно френетична версия на Killing Floor на Хоулин Улф. Бяха ми казали, че е добър, но той беше АДСКИ добър.“
Още същата седмица Чандлър успява да намери за новата група „Джими Хендрикс експириънс“ музиканти, които не само имат общи интереси с Джими и свирят добре, но и са съгласни да поддържат фризури като неговата. Басът попада в ръцете на Ноел Рединг, китарист, впечатлил Джими с познанията си в блусовите хармонии, а на барабаните сяда Мич Мичъл, дотогава свирил с Джорджи Фейм. В края на октомври новото трио се явява на прослушване пред звукозаписната компания „Дека рекърдс“ и о, чудо - е отхвърлено. Всъщност не е чак такова чудо, очевидно по онова време в „Дека“ са работили крайно тъпи и упорити хора, защото 5 години по-рано същата компания отхвърля „Бийтълс“. „Експириънс“ обаче бързо сключват договор с новия лейбъл „Трак“, създаден от менажерите на „Ху“.
След няколко репетиции в средата на ноември те свирят в известен лондонски клуб, като в публиката са Клептън, Джон Ленън, Пол Маккартни, Джеф Бек, Пит Таузънт, Мик Джагър и Кевин Айърс. Последният описва реакцията на тълпата от знаменитости като
втрещена и невярваща
на ушите си: „Чувах само кратки коментари като „Господи!“, „Мамка му!“, „Исусе!“ и някои по-мръсни изрази.“
Веднага след шоуто излиза и първото интервю с Джими. Отпечатано е в списание „Рекърд мирър“ и е озаглавено „Г-н Феномен“. „…предричам, че Хендрикс ще връхлети музикалния бизнес като торнадо“, пише Бил Хари и задава реторичния въпрос: „Възможно ли е този богат, мощен, суингиращ звук да бъде създаден само от трима души?“ В същото интервю Хендрикс коментира: „Не желаем да бъдем поставяни в никакви категории ... Ако непременно трябва да имаме етикет, нека на него да пише „свободно чувстващи“. Ние правим смес от рок, халюцинации, бяс и блус.“
Хендрикс започва да получава славата, която му се полага - но няма много време да Ӝ се наслаждава. От този момент през есента на 1966-а до края на живота му остават по-малко от четири години.
За това време Джими Хендрикс създава и записва огромно количество музика. Преди смъртта му излизат 3 студийни албума, 3 концертни и 2 компилации. Плюс още 14 малки плочи, както и 9 албума, в които участва като акомпаниращ китарист. След смъртта му са издадени още 12 студийни, 24 концертни, 23 сборни и 23 официално признати пиратски албума. Засега. Разбира се, някои от песните се повтарят - както в записите на живо, така и в някои от студийните. Но никога не звучат еднакво. Все пак най-важни си остават имената на първите три издадени приживе дългосвирещи плочи Are You Experienced, Axis Bold as love, Electric Ladyland и записаният на живо Band Of Gypsys.
Джими умира през септември 1970 г. след една много дълга алкохолна нощ, завършила призори с 9 сънотворни таблетки - комбинация, която тялото му не успява да преживее. Сърцето му спира около 11 ч. на 18 септември. За шеметно преминалите последни 4 звездни години той обогатява речника на китарата с толкова нововъведения и усъвършенствания, колкото предшествениците му не са и сънували - и последователите му също.
Хендрикс няма равен в умението си да извлича от инструмента си невероятна палитра от звуци, често пъти съвсем неочаквани и нечувани преди него. Неговите ураганни звукови атаки са организирани с виртуозен блясък. Изключителните му възможности на изпълнител в широка гама от стилове - блус, рок, ритъм енд блус, соул, фънк - правят по-трудно забележим и големия му композиторски талант. Огромното му наследство ще бъде преоткривано от всяко следващо поколение.
Жените и наркотиците
Джими Хендрикс е добър познат с наркотиците – през 60-те години сред рок музикантите, особено в Лондон, това било толкова обичайно, колкото примерно диуретиците сред щангистите. През май 1969-а на летището в Торонто в багажа на Джими е открит хероин. Пуснат е под гаранция ($10 000), а по-късно е оправдан – намира се свидетел, забелязал как непознат слага пакетче в чантата на Джими. Пред съда Хендрикс не отрича, че е вземал различни наркотици, но хероин - никога!
А жени в живота му е имало винаги и те често се застъпвали в желанието си да вдъхновяват музикалното му творчество. Музите били многобройни - някои от тях намирали сили да вдъхновяват и други велики музиканти (например Майлс Дейвис, Кийт Ричардс, Мик Джагър). Но само две се задържали по-дълго - Кати Ечингъм и Моника Данеман, която го открива бездиханен на 18 септември 1970 г. Кати - предпоследната му приятелка, вини Моника за смъртта му – била се забавила с повикването на линейката, за да изчисти следите от наркотици. Обвинение, което остава недоказано.
Нов албум
Сред най-новите попълнения в обилната посмъртна дискография на артиста е предстоящо издание в две части на записите от 1965-1967 година, които представят Джими Хендрикс в началото на кариерата му. Албумът се нарича You Can’t Use My Name и е на „Къртис Найт енд дъ скуайърс“ със специалното участие на китариста. Това е първата част от поредицата, която представя тези уникални записи в оригиналния им вариант. Тя включва 14 парчета, записани в периода 1965-1966 г., и ще бъде налична на физически носител (СD и винил) в онлайн магазина www.musicmall.bg от 24 март.
Мобилна верси
RSS
