31738 | 2 септ. 2016 | 10:54
-Г-н Петров, събитията в Турция през последните месеци в епицентъра на външната политика не само на съседите й, но и на Европейския съюз, Русия и САЩ. Какви са основните рискове през България?
-След опита за държавен преврат в Турция има консолидиране на властта около президента Реджеп Ердоган. Той бе подкрепен не само от привържениците на неговата управляваща партия, но и опозицията. Пред южната ни съседка стоят два огромни проблема. Първият е свързан с кюрдите, тъй като в от години в югоизточната част на страната на практика се води война. Другият е свързан с военната операция на Анкара срещу сирийските кюрди. Военните действия в Сирия са огромно предизвикателство към властта на Реджеп Ердоган и същевременно представляват опасност за България и Европейския съюз. Пълна илюзия е, че мигрантският поток към Европа скоро ще спре. Случващото се в Ирак и Сирия е катализатор на „великото преселение на народите“. Милиони хора имат желанието да се насочат към Европа.
България и Европейският съюз трябва да отправят ясно послание към бежанците, които се насочват към нашия континент - който иска да живее у нас трябва да спазва нашите порядки, така както аз, когато съм ходил в Ирак или Йордания, съм спазвал техните закони. Много бих желал и те да се съобразяват с начина ни на живот. Не може България, която е най-бедната държава в Европейския съюз да се превръща в изкупителна жертва на недалновидната политика, която НАТО и ЕС водеше в Близкия изток.
Именно Западът е в основата на разрушаването на светските режими в арабския свят. В исторически аспект, голяма част от сегашните европейски държави са били колониални империи. Те са експоатирали жестоко Африка, Близкия изток, Индия, Пакистан. Така че западните демокрации имат историческа отговорност към тези хора, а ние не. Докато Франция, Британия, Белгия са трупали своите богатства, докато са строели дворците „Версай“ и „Бъкингам“, ние сме пасли овце в условията на т. нар. „османско присъствие“. България няма никаква вина за случващото с бежанците. И затова аз не бих искал да ни превърнат в мръсно гето в покрайнините на Европа - ние не го заслужаваме. И тук е много важна активната българска позиция по мигрантската криза. Аз смятам, че действията на премиера Бойко Борисов - посещението му в Турция и срещата му с канцлера на Германия Ангела Меркел, са изключително положителен акт. България трябва да бъде активна, защото случващото се в Близкия изток пряко касае националната ни сигурност.
Ние не можем да бъдем „слушатели“ в този процес, да седим на скамейката и да гледаме как „великите“ сили се договарят вместо нас. Не - ние трябва да бъдем част от този процес. Защото ако утре на южната ни граница се изсипят 100 000 бежанци, ние ще бъдем изправени пред дилемата или да си спрем, или да ги пуснем. Аз съм убеден, че 100 000 бежанци могат да разрушат страната ни, тъй като обществото ни не е достатъчно сплотено, а социалната тъкан е разядена.
-Уместно ли беше решението на премиера Бойко Борисов доброволно да се нагърби с посредническа роля в спора между Турция и Европейския съюз?
-Решението му не е „посредничество“, а активна, държавническа позиция. Не трябва да бъдем в позицията на т. нар. „ейсмени“ - на политиците, които винаги казват „да“. В политиката понякога трябва да бъдеш и „ноумен“ - да казваш „не“ и да поставяш условия. Безспорен е фактът, че покрай бежанската криза, опита за преврат в Турция и последвалите го събития в геополитически план, „ножът опря до кокала“ и който не го осъзнава означава, че разбира от нищо. България е пред огромно предизвикателство, което е без прецедент през последните десетилетия; предизвикателство, което може да доведе до пагубни последици. По принцип сега се изисква обединение на всички политически сили около една кауза. Тук политиците трябва да загърбим всякакво високомерие, егоцентризъм и малки партийни игрички. Те трябва да останат на заден план, когато една държава е в състояние на война.
-От БСП наричат иронично премиера „пощенски гълъб“. Забелязва ли се някаква промяна във външната ни политика през последните месеци и няма ли това да ни създаде проблеми с ЕС и НАТО?
- Европейският съюз в сегашния си вид показва огромни проблеми. Практически Европа в момента се люшка между две взаимно изключващи се състояния. Едното е дали да не се върне към т. нар. „стара Европа“, която се подчиняваше на само на икономически принципи - общ пазар и независими суверенни държави. Европейският съюз обаче тръгна към федерализация и някъде по средата на трудния процес процесите замряха. Излизането на Великобритания от Евросъюза поставя този въпрос с острота - дали Европа да се върне пак да стане икономическа общност или да премине към следващия етап на консолидация, който означава превръщането й в единна държава, по подобие на Съединените американски щати.
Кризата в Европейския съюз се задълбочи, тъй като гражданите вече не вярват на брюкселската бюрокрация. Редно е хората, които ни управляват да бъдат избирани на преки избори. Аз не съм гласувал за Европейската комисия, дал съм вота си единствено за Европейския парламент. На какво основание бюрократите ни управляват? Правителството на Европейския съюз трябва да бъде представително - тоест да бъде избрано от гражданите. Смятам, че сегашната практика на избиране както на председателя на Еврокомисията, така и на еврокомисарите, трябва да се промени. Да, комисарите са министри, но властта им е несъизмеримо по-голяма от тази на законно избрания от европейците парламент.
Споделям мнението на гръцкия премиер Алексис Ципрос, който преди няколко дни заяви, че „Европейският съюз прилича на сомнанбул, който върви към пропастта“. Всички ще загубим, ако това предупреждение не бъде осъзнато в Брюксел. Аз съм за членството на България в Европейския съюз. Убеден съм, че присъединяването ни към ЕС през 2007 г. е най-доброто, което се е случвало на България в най-новата ни история, тъй като станахме членове на клуба на най-цивилизованите държави в света. Добре е да сме част от Европа, макар и да сме най-бедните. Европейската комисия обаче не реагира на сигналите в резултат на динамичните събития през 2016-та г. Примерно по отношение на мигрантите – ръководителите на ЕС приличат на хора, които по време на земетресение, вместо да излязат бързо от къщата сядат вътре и размишляват – колко време ще продължи бедствието, ще издържи ли сградата, кой ще плати за ремонта и прочие. В момента Европа е по средата на бедствието – нужни са бързи и конкретни мерки, а не да чакаме някакви постоянни комисии да заседават и умуват до безкрай. Време е за действия от Брюксел!
-Представата у нас за Турция е, че тя е стабилна, но полицейска държава. В същото време държавата е етнически разнородна, дори самият Ердоган не е етнически турчин. Възможен ли е разпад на държавата?
-Да, доколкото съм запознат, той е родителите му са от грузинската област Аджария, където живее етническата общност „лази“. Самият Ердоган е потомък на ислямизирани мингрелци (Сталиновият палач Лаврентий Берия също мингрелец, б.р. ). Не бих направил аналог, че турският президент е новият Сталин на 21-ви век. Ако някъде по света има такъв сталиниски режим то той се намира в Северна Корея. Не бива да забравяме, че Реджеп Ердоган е избран за президент на демократични избори.
-Турция рекетира Европа, а като че ли България доброволно зае ролята да бъде активен участник в изнудването. Какви негативи може да ни донесе това?
-В кръга на шегата, тук може би трябва да търсим историческата вина. А тя е още в хан Аспарух, който е създал държавата ни на това ветровито място. Всъщност през 7-ми век той е искал да бъде най-близо до световния център Константинопол. Това е все едно в днешно време да владеете територия, близо до Ню Йорк. Но ако хан Аспарух ни бе отвел в Италия, както е направил Алцек, може би България щеше да има различна исторически съдба. А нашата орис е такава – да бъдем на място, което е притегателно за много народи, което е причината и за постоянните войни на Балканите.
По стечение на обстоятелствата, векове наред наш съсед е Турция, независимо дали я наричаме Османска империя или Република Турция. Тоест – ние не можем да не се съобразяваме със съседите си. От днешна гледна точка е безспорно, че най-добре би било ако Аспарух бе създал държавата ни в Бенелюкс - тогава може би щяхме да имаме благородници. За съжаление по време на индустриалната революция в Европа, нашето най-голямото постижение е било да шием аби. Нека не забравяме, че когато е прокопан тунелът за метрото под Лондон, ние сме още сме били под османска власт. Когато се сравняваме с Европа трябва да видим какво е историческото ни развитие, какво е било миналото ни като народ. Османското робство е забавило изключително много просперитета ни. Петте века са наложили у нас източните порядки и ориенталския ни манталитет. И това не е мое мнение, а на народопсихолога Иван Хаджийски. Наистина 500-те години са променили драматично психологическия портрет на българина – ние мразим държавата си, тъй като 5 века тя не е била наша и българинът е живял в условията на съпротивление. А то продължава и до днес. Едва ли има друг народ по света, който да има поговорка: „Мразя държавата, но обичам страната си“.
-Вие сте работил дълго време със Слави Трифонов. Шоуто му инициира референдум, преди лятната ваканция той обяви, че ще става политик, както и че предаването му спира. В края на август неочаквано от Btv съобщиха, че „Шоуто на Слави“ остава на екран. Защо Трифонов се отказа с политиката?
-Той направи правилни избор, а той е да остане там, където е най-силен. За мен Слави Трифонов е най-успелият български тв водещ и шоумен. Неговото място е в телевизията, където е най-силен. Поради тази причина смятам, че решението му е правилно. Много хора гледат „политически“ на неговите проекти. Не бива да забравяме, че референдумът и политическите изказвания на Слави и сценаристите му могат да се определят и като телевизионен проект.
Подготовката за едно всекидневно шоу е много трудно - когато на 15 пъти ти гостува дадена фолк певица или известна личност, след това няма какво да си говориш с тях. Едно шоу трябва да има съдържание. Подобен проект като референдума дава такова съдържание, вдига рейтинга – личния и на предаването, прави те значим, медиите пишат за теб, превръщат те във фактор и събираш друг тип популярност...Така че на всенародното допитване на „Шоуто на Слави“ не трябва да се гледа като на политически проект, а по-скоро като на телевизионен.
Като човек, който дълго време е работил в телевизия мога да „погледна“ на референдума и по „телевизионен начин“. Да си представим следната ситуация, в която са изпадали доста водещи - искам да имам през седмицата няколко дни, в които да обсъждам актуални политически теми, а водещи ще бъдат сценаристите. Това носи и облекчение на основния водещ. Изключително трудно се прави всекидневно шоу дълги години. Темата за референдума на „Шоуто на Слави“ просто дава съдържание на предаването, което е изключително интересно за зрителите . Кой няма да гледа шоуто довечера, когато знае, че пак ще „нахранят“ политиците? А това е сред любимите забавления на българина. Дълго време съм бил част от екипа, а голяма част от съзнателния ми живот е преминал на тв екрана и затова съм убеден, че политическата сатира и критиката към политиците носят рейтинг.
Да не забравяме и нещо друго - страшно много хора се подписаха под искането на референдум. Над 600 000 човека са харесали инициативата на предаването.
-Какви ще бъдат приоритетите на партия „Български демократичен център“ през есенната сесия на парламента?
-На първо място това ще бъдат законите в сферата на сигурността. До края на септември предстои да се приемат промените в Закона за МВР, антитерористичния закон, а в края на годината предстоят дебатите по държавния бюджет за 2017 г. Ние ще настояваме за повече пари за сигурност , тъй като България се намира в опасна външна среда. Няма как службите, МВР и Министерство на отбраната да изпълняват достатъчно адекватно своите ангажименти с толкова малко средства. Факт е, че службите ни са в тежко финансово състояние. Няма как да искаме адекватна информация, без да инвестираме в спецслужбите.
Наш приоритет ще бъде здравеопазването. Визирам една тема, която повдигна председателят на партията д-р Красимира Ковачка, на която като че ли медиите не обърнаха достатъчно внимание. Визирам общественото здраве. Превенцията е много важна в здравеопазването. В доста държави в Европа има закони за общественото здраве, а у нас, за съжаление, все още не.
Но за мен основата на каквато и да било дейност в държавата е икономиката. Това е въпросът на въпросите, защото без икономически ръст как да има пари за здравеопазване, за специалните служби, за образование. Без силна икономика няма как да има силна държава.
Росен Петров е роден на 24 юли 1970 г. в София. Завършил е Националната гимназия за древни езици и култури и Академията на МВР със специалности “Право” и “Сигурност и борба с престъпността”. Осем години бе главен сценарист на “Шоуто на Слави” и негов съдружник. Преди това бе сценарист на “Ку-ку” и “Хъшове”, а след като напусна Трифонов - водещ на рейтинговото публицистично предаване „Нека говорят“. От февруари 2014 г. е политик. През лятото на същата година е избран за народен представител. Говорител е на партия „Български демократичен център“.
Мобилна верси
RSS
