13607 | 30 окт. 2017 | 16:14

Президентът (2012 - 2017 г.) може би може да обедини разпокъсаното дясно, но трябва веднага да започне работа на терен. Само с медийни изяви не става

Какво означава засилената медийна активност на президента (2012 – 2017 г.) Росен Плевнелиев? Този въпрос не може да не си зададе всеки, който се интересува от политика в страната и който си спомня пътя, който извървя бившият държавен глава през последните десет години.

Плевнелиев влезе в полезрението на медиите и обществото с възхода на ГЕРБ през 2009 г., дойде от бизнеса, стана строителен министър и дълго време повтаряше - „не съм политик, бизнесмен съм“.

Може би тази отдалеченост от политическото е причина присъствието му на „Дондуков“ 2 да бъде запомнено не със собствени инициативи, а с включването му в хора на антируските ястреби в Източна Европа. Когато нямаш собствени политически идеи, а си се оказал на висок политически пост, винаги се намира някой, който да ти ги подскаже (това важи за всеки, не само за Плевнелиев).

Но това е минало.

Днес президентът (2012 – 2017 г.) все по-често влиза в злободневния политически дебат. Все повече става ясно, че Росен Плевнелиев не смята да става политически пенсионер, който се радва на пожизнен офис и издръжка от държавата. Че търси нова политическа роля.

Медийните му стрели вече удрят в една цел – президента Румен Радев. И то по двете основни прерогативи на държавния глава – националната сигурност и армията и външната политика.

В поредното си неделно интервю Росен Плевнелиев заяви, че действията на летците са противоконституционни. Става дума за отказа по-рано през седмицата на военните пилоти от базата в Граф Игнатиево да летят тренировъчно, защото се чувствали психологически непригодни за полет. Президентът Румен Радев ги защити - може би в него проговори летецът, като каза, че политиците искат летците да станат камикадзета. Но според Плевнелиев така държавният глава всъщност подкрепил противоконституционни действия.

Бившият стопанин на „Дондуков“ 2 укори наследника си и за позицията му по избора на нов боен изтребител. „Отгоре е Румъния, отдолу е Турция, Гърция, по-нагоре над Румъния е Полша, всички те са с F-16, всичките те са наши приятели, партньори и съюзници“, изрече многократно през лятото "ястребът" срещу Русия.

Плевнелиев не спести на Радев и критики за визитата при папапа, където в българската делегация не бяха включени представители на църквата. От президентската институция обясниха това с изискване на протокола на Ватикана, но на следващия ден бяха опровергани. От Ватикана.

И изводът на Плевнелиев от тези случаи бе, че „президентската институция губи тежест при Радев“.

Росен Плевнелиев атакува и най-важния форум, който може да свиква един президент – Консултативния съвет по национална сигурност. Нарече провал двете му последни сбирки по темата за корупцията. И направи извода, че в борбата с корупцията е налице тотален провал на целия политически елит.

В атаките на Плевнелиев срещу Радев няма хъс, няма агресия, но има постоянство. Той звучи спокойно, наставнически, насажда усещането, че е задължен да коментира нещо, което познава добре. С това Плевнелиев е различен от тона на другите критици на Радев и защитници на харт атлантическата линия от десния спектър. Повечето от тях не могат да излязат от дрехата на антикомунизма и простото отрицание по линията ляво/дясно, често с аргументи-заклинания от началото на 90-те. Но тези им изказвания също така събуждат рефлекси от началото на 90-те и следователно не докосват младото поколение, не му говорят нищо. Нещо повече, дори може да предизвикат досада, някое „Уффф!“ Следователно – това вече не работи. Трябва да се презареди.

Запитан с какво се занимава в момента, Росен Плевнелиев отговаря все по един и същи начин: „Вря и кипя в международните дела. Това е начинът, по който продължавам да бъда полезен на България, да представлявам България!“

Но с какво допринася за благото на държавата, факти няма.

Това, което се вижда е, че откакто е напуснал "Дондуков" 2, Плевнелив редовно се появява в медиите. И защитава едни и същи тези - критика към Радев, "бой" по Русия.

Изводът, който се натрапва е, че бившият държавен глава не смята да напуска българската политика. Той си търси ново място в нея. И е видимо коя ще бъде нишата, която си е харесал - в дясно, харт атлантически. Вижда се и знамето, което ще развее – на борбата с корупцията и срещу всички политици, които са на сцената сега. Неслучайно говори за провал на целия елит по тази тема (друг е въпросът, че и той е част от същия елит, след като от 2009 е министър, а после – президент). Тази политическа ниша в момента се „стопанисва“ от разпокъсаната десница, която има нужда от обединител. А и от презареждане.

Начело на политически субекти обикновено застават известни в политиката хора, които привличат около себе си „нови, свежи, неизхабени“ лица. Като нищо някои инженери на политически проекти са решили, че Плевнелиев може да бъде това „ядро“, около което да кондензира новата десница. Името на Плевнелиев никога не е забърквано в големи корупционни афери. Открит е, например, той сам съобщи за провала на брака си. Дори позволява това да се превърне в обществена дъвка. Имаме подобни примери и от Европа, и от САЩ. Има среди, в които такова поведение се харесва.

Друг е въпросът колко Плевнелиев се харесва в България и на българския избирател. Защото Плевнелиев финишира мандата си с най-ниския рейтинг сред българските президенти. И в момента не се радва на широко одобрение и всенародна подкрепа. Дори ГЕРБ, партията, която го издигна за президент, не даде политическа оценка на мандата му. Просто не го подкрепи за втори мандат, въпреки призивите от средите на традиционната десница. Симпатизантите на бившия държавен глава са точно в тези среди.

Слабото място на евентуалния политически проект с център Росен Плевнелиев е работата на терен, сред хората. Политикът по дифиниция трябва да може да говори с народа. Да стиска ръце, да се усмихва искрено, образно казано - "да гази в калта".

Това Плевнелиев не е доказал, че го може. Избирателят го е виждал само как слиза от мерцедес.

Затова задача с много неизвестни е дали Плевнелиев може да сглоби едно ново дясно, което да влезе в парламента и да се коалира с ГЕРБ. И да замени Обединени патриоти, например. Позициите на някои от тях по теми като Крим със сигурност дразнят "ястребите". А точно те, темите като Крим, са превърнати в "марка" за определени среди, с която се отбелязва принадлежност към "истинския" евроатлантизъм и западност.

Вярно, че евентуален нов десен субект, начело с Плевнелиев не е задача за утре. Но дори да е за един следващ момент, когато Бойко Борисов най-сетне изпълни заканата си да се кандидатира за президент, Плевнелиев вече трябва активно да работи на терен. Да обикаля страната, да търси привърженици сред хората, които са недоволни от сегашното положение в дясно. Които имат политическа позиция, но се чувстват непредставени в парламента.

С други думи - президентът (2012 - 2017 г.)  Росен Плевнелиев може би може да обедини разпокъсаната десница, но трябва незабавно "да обуе ботушите и да нагази в калта". Само с медийни изяви не става.