32434 | 12 дек. 2025 | 13:21

„Жалката“, но истинска истина е, че ППДБ не могат да извадят Пеевски от политиката, защото той има електорат и е политически лидер, колкото и да не ни харесва

Когато говорим за протестите, първо да спомена основната и ключова есенция за случващото се. Бих го нарекъл просто самопрострелване в крака, това е кратката версия. Първо, като казвам „самопрострелване в крака“, имам предвид, че беше предложен бюджет, чиято философия е по същество социалистическа, т.е. държавните служители получават по-високи доходи от хората в частния сектор - нещо абсолютно недопустимо. Това разгневи изключително много хора. Второ, това беше бюджет, който категорично не отговаряше на профила на водещата партия в коалицията - ГЕРБ–СДС, включително и на ИТН. Той беше много угоден на БСП и за крайно популистки настроения Делян Пеевски…

Това казва в интервю за БГНЕС социалният психолог Росен Йорданов, който коментира актуални въпроси от политически и обществен живот през последните седмици.

По думите му причините за протестите са много по-дълбоки, те са многопластови.

„Първо - събраха се на едно място привидно несъвместими неща – леви, десни, русофили и русофоби, млади и стари, столичани и провинция. Второ, разбира се, не бива да пропускаме и подмолните сили, за да стигнем до тази кулминация... Видяхме, че напрежението се подгрява цяла година. Не спираха негативните внушения, искаха се непрекъснато вотове, създаваше се впечатление, че правителството не работи... Всеки случай се надуваше и хиперболизираше драматично, за да се създава чувство за криза.

И на трето място не бива да пропускаме: поведението в последните 5-6 месеца на лидерите на партиите от управляващата коалиция. То беше твърде манифестирано, на моменти демонстративно и суетно“, изтъква психологът.

По неговите думи Борисов не е можал да се примири с една по-деликатна и търпелива роля, въпреки че правителството стоеше много спокойно, стабилно, мълчаливо и успяваше да стабилизира нещата. Като родител, който няма доверие на синовете си, Борисов в един момент реши, че трябва да поеме нещата в свои ръце, къде от суета, къде като наставник, но буквално се превърнал в мишена…При Пеевски - той не можал да удържи апетита и амбицията си да попива като гъба „народната любов“ и да афишира всячески влияние и мощ. Още повече ПП-ДБ и присъдружните им „анализатори“ и „медийни партньори“ му бяха най-добрите пиари - от сутрин до вечер те говореха за него… А „капката, която преля чашата“, който подразни много хора чисто естетически - дори тези, които не се интересуват от политика - поведението на неговите депутати в последните две-три седмици, които бяха умишлено провокирани от маниакалния стил на Асен Василев…И накрая, не трябва да забравяме фуражкаджиите, които надничат зад всичко това и техните олигархични спонсори, които умело подгряваха хибридно обществото през цялото време и се опитваха да направляват събитията финансово и медийно. Разбера се, с активното участие и непрестанните провокации на „резидента“ Радев- както го наричам - защото никога не се е държал като президент.
Всички тези фактори „напук“ на логиката доведоха до това да се съберат на едно място хора, които като цяло никога не бихме видели заедно, разчете цялата картина на случилото се Росен Йорданов.

Що се отнася до това каква е връзката Gen Z с Василев, Мирчев и Атанасов и имали изобщо такава, той обясни:

Тук всъщност е черната ирония и тя е в това, че гледайки поведенческите изяви на Ивайло Мирчев напоследък, изглежда, че се държи като победител, а в същото време, слушайки изказванията и особено мета-посланията в думите му забелязвам отчетливо противоречие. А то звучи долу-горе така: „ Абе вижте сега победихме Пеевски, но пак ще се борим с Пеевски след изборите!“. Това наистина е дъвка за най-големите наивници.

Връзката между Gen Z и посочените по-горе политици от ПП и ДБ е, че тези нови политически групи имат по-добър контакт със социалните мрежи и новите технологии. Държат се като TikTok партия. Имат претенции, които няма как да постигнат, и обещания, които не могат да спазят, което няма значение в свят, в който истината е валидна 10-15 секунди и трябва да е Cool. „Жалката“, но истинска истина е, че те не могат да извадят Пеевски от политиката, защото той има електорат и е политически лидер, колкото и да не ни харесва. Аз самият съм протестирал срещу Пеевски.

Ако искаме демокрация, трябва да се съобразяваме с реалността и да залагаме на институциите. Промените трябва да се случват еволюционно, а не революционно, защото нито една революция не е донесла нещо добро в историята на човечеството.

Между тези хора Василев, Мирчев, Атанасов и Gen Z няма реална връзка. Младите няма да ги подкрепят дълго, защото ги видяха колко могат.

Според Йорданов в България е бил приложен моделът на Джордеску - протест за сваляне на кабинет предсрочно. Персонажът обаче липсва, ако някой би го припознал в президента. Защото Румен Радев се държи като болшевик размирник, а не като президент. И той не е сигурен, че има куража или влиянието, каквото се опитват да му приписват.

Не вярвам Радев да стане „българският Джорджеску“. Той редовно погазва конституцията. Това го казват уважавани конституционалисти като проф. Георги Близнашки. От гледна точка на криминалната психология - той е „сериен изнасилвач“ на конституцията. Така че се съмнявам да има изненада.

Категорично част от политолозите и немалко социолози участват в изграждането на образа на българския Джорджеску. Има, разбира се, професионалисти и не се притеснявам да ги назова поименно - Боряна Димитрова, доц. Стойчо Стойчев, Христо Панчугов и малцина други. Те поне опитват да са обективни. Други - няма да ги изброявам - са чисто и просто пропагандисти. В последната година са омръзнали до смърт на зрителите и затова от опит знам, че някои „прогресивни“ медии, предавания и журналисти се чудят как да аранжират предаванията си, за да привлекат гости, които да са смокиновият лист в опитите им за бутафорен плурализъм. Дори, когато видя определени персонажи в студиата, веднага разбирам че ситуацията е „революционна“.

Истината е, че нищо ново и особено не се е случило. Просто отново ще се влачим по корем, вместо да влезем в еврозоната изправени, горди и със самочувствие. Моето поколение да каже на децата си, че е извървяло труден, но успешен път и да ги подготви за надграждане. Да може да разкаже за грешките и успехите си и т.н. Демокрацията е в края на краищата семейна ценност. Но не, вместо да подредим държавата, която буквално 5 години беше на трупчета, пак ще правим избори, ще харчим излишни пари, младите ще снимат клипчета и животът ще продължи сякаш сега започва. А поколението G няма да разбере най-важния урок, а имено, че революциите раждат чудовища, аргументира позицията си Росен Йорданов.