23003 | 9 окт. 2025 | 17:05

Премиерът реагира на проблемите, конфликтите, обидите, дори заяжданията на дребно с овладяна емоционалност. Напред излиза мениджърското, а не партийното.

На премиера Росен Желязков не му липсват две неща – хладнокръвие и професионализъм. 

Ето защо. 
Август и септември бяха тежки за изпълнителната власт. 
През ваканционния месец се натрупа напрежение, което рязко се насочи срещу властта, институциите, политическата класа. То бе отключено от проблеми, които засягат живота, здравето и бита на българските граждани и към тях се натрупа много висока чувствителност. 
През август, да припомним, 21-годишен с мощен автомобил се заби със 170 километра в час в автобус на градския транспорт и уби човек. Дете падна от парасейлинг и загина пред очите на майка си. 18-годишен помете с АТВ в Слънчев бряг пешеходци, като предизвика огромна семейна трагедия! 

При липсата на респект към правилата и законите, при занижен контрол и бездействащи институции тези инциденти не изглеждат случайност, а закономерност. 
Както и безводието, което няма как да отиде в сметката на климатичните промени, след като от десетки години не е инвестирано във водната инфраструктура. 

През септември Народното събрание стартира с високо напрежение и искане за пети вот на недоверие към правителството на Желязков. Вотът не успя, но за първи път „за“ гласува цялата опозиция. Бяха подновени и протестите – едни за върховенство на правото и срещу „завладяната държава“, други – срещу еврото и неолиберален Брюксел. 

Желязков е под силен огън и на либералите, и на националистите. 

Но и това не бе всичко. В посока към „Дондуков“ 1 (вербални) стрели изпрати лидерът на партията мандатоносител Бойко Борисов: 
- „Ако бях премиер, сега щеше да има трима министри в Плевен и вече да е свършен проблемът.“ 
- „Аз дадох под наем на това управление партията си, за да има стабилност.“

Възможната интерпретация на тези реплики изглежда една – упражняване на настойничество над премиера, но и опит за дистанциране от правителството в момент, когато то очевидно е под силен натиск. 

На фона на всичко изброено Росен Желязков запази спокойствие, действията му останаха хладнокръвни, премерени, практични. За миг дори не оспори лидерската роля на Борисов, дори я подчерта с пълното съзнание, че здравата спойка между тях е моторът за стабилността на правителството. С уважение залага и на третия фактор  - Пеевски -  щитът, който пази мнозинството. Без неговите гласове кабинетът "Желязков" е немислим. Неговата твърда позиция срещу вотовете на недоверие е гаранцията за политическото оцеляване на това управление, а подкрепата за кабинета създава атмосферата, в която трябва да работи управленският властови екип. 

И той работи. Желязков наложи антикризисните мерки – сериозни и твърди. В резултат министрите засилиха темпото, а премиерът отиде в силно засегнатия от воден режим Плевен и оттам отправи първото си ясно послание, различно от познатите ни. Желязков обеща, че догодина в града няма да има воден режим и каза: „Това е нашата отговорност, залагаме нашия авторитет“. 

На 8 октомври пък, преди заседание на Министерски съвет, на фона на случилото се в Елените, на кризата с боклука в София и предстоящото влизане на еврото Желязков направи още по-категорични послания за посоката и за начина на работа на кабинета: 

„Наследените проблеми вече не могат да бъдат оправдание, защото кабинетът е в своята политическа зрялост."

„От вас (б.а. - към министрите) искам не оправдания, а решения.“

„В новия есенен политически сезон се наблюдават целенасочени въздействия върху политическата среда, които очевидно целят нестабилност. (...)  Моят призив е да не се поддавате на колективни и личностни провокации, да вършите своята работа професионално и отговорно.“
Желязков обеща също така резултатност и висока степен на отчетност. 

Какви са заявките и политическите анонси, които направи премиерът?

Първо, за изцяло нов подход в решаването на проблемите като напред излиза професионализмът за сметка на партийните/политическите интереси.

Второ, за политика, чието развитие не започва с атака срещу предшествениците и това е разграничението от мандатите на Борисов. 

Трето, за елегантно дистанциране от политическите провокации и атаки, независимо от техния автор. 

Четвърто, за стегната работа по ресори и министерства, в екип и независимо дали линията на политическото напрежение скача рязко нагоре или се движи равномерно, макар и на високи нива. 

Пето, издигане на проблема за сигурността – лична, здравна, гражданска, до приоритет на приоритетите. 

Шесто, заявка за пълен мандат, независимо от трудностите и предизвикателствата. 

Какво следва от амбициозните цели?

Може да се прогнозира, че усилията за стабилизиране на властта през бързи и прагматични решения ще бъдат в центъра на правителствената политика при разгръщащи се политически атаки от различни посоки. 
И с различно естество, като пример за това е атаката, която се разгърна по линия на хотел "Хайши" или както стана известен "хотела с водопада" на съпругата на премиера. Желязков и тук реагира с факти и без изблици на емоции, било то гняв или възмущение. Стана ясно, че инициативата за проекта започва през 2016 година, вложените от 2017 до 2023 година средства са лични спестявания, фирмени и семейни пари, като те са с ясен произход и платени данъци. Всичко е декларирано и в регистъра на Комисията за противодействие на корупцията. 

Въпреки това атаките от страна на опозиционни партии продължават, което не е изненада. Към тях трябва да прибавим и атаките на президента, които често пъти минават границата на допустимия институционален диалог. 

Правителството на Росен Желязков се записа в най-новата ни история почти на старта си. То бе първото, към което бе внесен вот на недоверие, преди да се изминали 100-те дни на толеранс. 
През април кабинетът оцеля при два вота, през юли – също. Петият през септември предизвика остра парламентарна дискусия, която направи видими и разликите в самата опозиция - „Желязков“ е атакуван от националисти и от глобалисти, от русофили и от русофоби, от консерватори и от либерали, от опитни политици, но и от антисистемни и ситуационни играчи, движени от неясни интереси. 

Самото правителство също има сложна политическа конструкция, но изглеждат ясни три неща: 
Интерес от предсрочни избори няма нито една от политическите сили, които го подкрепят.
Опозицията не може да изгради алтернатива поради своя разнороден характер. 
Сложната политическа конструкция оперира в турбулентни времена. 

Основният външен риск пред премиера и правителството е променящият се глобален ред, в който влиянието на Европа отслабва.
Основният вътрешен риск – невидимото, стаеното напрежение в обществото, което може да промени посоката на развитие, ако намери повод и причина да избухне. 

С новия тип на политика и комуникация, които предлага, премиерът прави опит да овладее точно това напрежение. Той реагира на проблемите, конфликтите, обидите, дори заяжданията на дребно с овладяна емоционалност. Помага му юридическото образование и дългото пребиваване по коридорите на властта като висш администратор. Напред при него излиза мениджърското, а не партийното. Експертизата на премиера се проектира и върху министрите, които, дотук поне, загърбиха идеологическите си различия. 

Стилът му е сдържан и обран.

Желязков не провокира шум и скандали, които отчуждават гражданите от политиката, разделят обществото, провокират разочарования и песимизъм.

Никога към никого не отправи непремерена дума, жест или действие. Действията му са точни и овладяни, с достойнството, което изисква постът му, независимо дали отговаря на президента или на опозицията. Знакова остава речта му след петия вот на недоверие, когато бръкна в обществената рана: "Ние като народ не можем да поемем повече омраза".  И за първи път публично сякаш даде воля на емоцията си, която преля и в залата: "Моят скромен призив е да се опитаме да пазим поне малко по-мъдро българската демокрация, трудно извоювана, преминала през много изпитания. И най-вече трябва да я опазим от нашата собствена прегръдка, която може да я задуши, от нашата ревност, нашето его и нашата криворазбрана гордост".

Изпратиха го с аплодисменти. Но не чуха.

Българската политика все повече се задушава в собствената си прегръдка на его, гордост, омраза и противопоставяне.

В тази атмосфера Желязков трябва да има железни нерви, за да удържа на атаките и да лавира между страстите.

И да налага мениджърския стил на управление на държавата.