17551 | 24 дек. 2015 | 22:01

Вместо в люлка, положили Младенеца в яслите със слама, където се хранели животните. Оттогава християните вярват, че Синът Божий е роден в пещера

Пастири нощуват със стадата си край едно юдейско градче. Внезапно силна светлина прогонва съня им. После усещат как благодатта на Бога осенява душите им и ги подготвя за една необикновена среща. Първата среща на творението и Твореца от Сътворението насам.

Днес ни е трудно да си представим сцената на Рождество без тези пастири и умилението, което събуждат дори у възрастните. Всъщност при раждането на Спасителя пастирите съвсем не се радвали на симпатии сред околните. Тогавашната юдейска традиция буквално ги отхвърляла от обществото - презирали ги като нечисти заради съжителството им с животните. Смятали ги и за нечестни, защото със стадата си нарушавали границите на землищата. Не можели да бъдат свидетели в съдебен процес.

Но в онази необикновена нощ единствено те - отритнатите и бедни витлеемски пастири, се оказали способни да видят с духовните си сетива, че в яслите пред тях лежи не обикновено бебе, а Божият син. Те нямали подаръци за Него. Поднесли Му онова, което било истински тяхно - чистите си, смирени души и вярата си.
Бедни, но щедри в любовта и добротата си...

***

Евангелието започва с разказа за пътуването на двама съпрузи... до Витлеем. Юдейското градче било така препълнено с народ, че Йосиф и бременната му годеница Мария не намерили място в гостилницата, за да се приютят. Настанили се в един обор край Витлеем - в Светите земи добитъка често подслонявали в скални ниши или малки пещери.

Не се намерил нито един човешки дом, който да подслони двамата и детето, което ще се роди. Сетне вместо в люлка положили Младенеца в яслите със слама където се хранели животните. Оттогава християните вярват, че Синът Божий е роден в пещера. Витлеемската пещера. В старобългарския вариант на Евангелието тя се превежда с думата „вертеп“ - дупка, овраг, усамотено място, но също място нечисто, мръсно, презряно, синоним на среда, обитавана от престъпници и развратници.

Божията майка и нейният годеник сигурно са можели да бъдат придирчиви към мястото за нощуване, да възроптаят срещу негостоприемството на витлеемските жители и да се окайват за лошия си късмет. Евангелието не описва подобно нещо. То изобщо мълчи за настроението на Мария и Йосиф в часовете преди Рождество. Но из текста се носи едва доловимият аромат на покоя, който изпълвал душите им. Двамата приели със смирение това, което Бог им отредил...

Светът, а и християните често се заблуждават, като наричат смирението „овчедушие“ и „примирение“ - пасивно и безволево състояние.

Смирението е активно действие и не е усещане за победеност“ - казва митрополит Антоний Сурожки, един от най-харизматичните православни богослови на ХХ в. Смирението е състояние, при което независимо от ситуацията, в която попада, човек я възприема като Божия воля. Той осъзнава мястото си в нея като Божий сътрудник, комуто е дадена възможност да съучаства в Неговото дело - да превърне нечия ненавист в любов, да изпълни мрака със светлина, да победи неправдата с почтеност, да внесе хармония в хаоса, да бъде щедър дори когато няма...

Христос като Син на Бога също е можел да възроптае срещу Небесния си Отец - че вместо в луксозна люлка и скъпи пелени Го изпраща да се роди на земята в мизерия и бедност. Църквата нарича раждането на Спасителя Великото смирение на Бога. Разкрива го най-пълно чрез гръцката дума „кеносис“ - умаляване, изпразване от съдържание, изтощаване, обедняване. Бог смалява, изтощава своята безкрайност и вечност, за да приеме образа на човек - смъртен и тленен. За да страда като човек, но да възкръсне като Бог и да помири отново творението и Твореца.

Иисус Христос изживява своят „кеносис“ и се ражда в най-презряното място, за да обори човешката заблуда, че бедността е наказание и принуда. Да донесе утеха на света, че радостта от вярата в Бог не е привилегия за едни и лишение за други, защото Неговото богатството не се измерва в злато или валута. Затова първите, на които е възвестено раждането на Младенеца, не са били някои от заможните жители на Витлеем, а неколцината пастири, нощували със стадата си край градчето - бедните, изтощените, лишените от признанието и почитта на околните.

Евангелието не е записало имената на витлеемските пастири. Кроткият и смиреният по душа често остава анонимен, защото живее единствено с името на Спасителя.

Колко такива хора историята не помни?! Което съвсем не означава, че не са съществували. В латинския език думата, която се използва за смирение, произлиза от „хумус“ - „плодородна почва“. Човекът, който живее смирено заради вярата си в Бога, е като плодородната почва - орат я, копаят я, браздят я и разравят, но тя безмълвно търпи и винаги дава плод.