31158 | 10 ян. 2025 | 18:41

БСП подготви закона за валутния борд. Лидерите на десницата трябваше да направят обрат на 180 градуса. Никой не пита тези визионери защо нямат нито едно интервю, нито една подкрепяща борда позиция до 10 януари 1997 година?

На 10 януари 1997 година България преживя драматични събития. Протестът пред парламента с искане за провеждане на предсрочни парламентарни избори прерасна с щурм на Народното събрание, насилие и агресия.

Въпреки изчиналите близо три десетилетия оттогава прочитът на случилото се остава различен.

Епицентър.бг. публикува интервю със Стефан Софиянски, тогава кмет на столицата, който на 12 февруари 1997 година пое държавното управление като служебен премиер. Софиянски определи събитията като българската „цветна революция“.

Сега ви предлагаме друга оценка – на Румен Гечев, тогава вицепремиер и министър в подалото вече оставка правителство на Жан Виденов.

- Господин Гечев, минаха 28 години от 10 януари 1997 година – ден, в който се случиха серия от драматични събития с дългосрочни последици за България. Тогава Вие бяхте вицепремиер и министър на икономическото развитие в оставка. Защо след близо три десетилетия прочитът на случилото се е толкова различен? Едни казват това беше нежна/цветна революция, други – държавен преврат.

- Твърденията за “нежна революция“ при вандалски сринат парламент и насилствена смяна на властта са доста неадекватни. Друг е въпросът, че хората имаха всички основания да са недоволни от изключително тежките социални последици от срива на банковата система, а оттам и на цялата икономика.

Нека да припомня, че премиерът Виденов подаде оставката на правителството дни преди Коледа на 1996 г. Метежът от януари 1997 г. беше с цел да не се допусне въвеждането на Паричен съвет и да се формира второ правителство на левицата. Защото тогавашната дясна опозиция и нейните сценаристи знаеха, че Паричният съвет щеше да укроти инфлацията и да бетонира управлението. И са били прави за себе си.
Отделен въпрос е, че забавянето с още 7 месеца донесе допълнителни, огромни загуби за цялото общество и осигури над 300 милиона долара чиста печалба за валутните спекуланти. Те станаха значима част от вече награбеното, с което изкупиха после на безценица държавните активи.

- Как Вие ще отговорите на въпроса какво доведе до кризата, фалита на половината банки и жестоката бих казала, хиперинфлация тогава?

- През 1994 година България бе отбелязала лек растеж от 1.5%, инфлацията бе около 130%, но от 1990-а до 1994-а включително страната ни не обслужваше, тоест не правеше плащания по външния ни дълг. Той беше към 12 милиарда долара и след опрощаването на 30% от него през 1994 г., остана “зестра“ на правителството Виденов. И тъй като през 1994-а правителството “Беров“ бе подписало дългово споразумение със западните банки, от 1 януари 1995 г., тоест от встъпването си във власт, започнахме да изплащаме този дълг. А това означава по един милиард долара за всяка от двете години 1995-96 г. Много ли е това? Ами дълговата тежест икономистите измерват като процент от Брутния вътрешен продукт. За 1995 г. този дял надхвърля 5%. Представете си, че сега от БВП 200 милиарда лева извадите 5% или 10 милиарда лева от бюджета на държавата. Те сега общите бюджетни разходи са около 80 милиарда лева. Много ми е любопитно след колко часа би се сринал Бюджет 2025, ако от него извадим 10 милиарда лева?

Но огромната тежест на настъпилите плащания по дълга, само влошиха положението. Има две основни причини за кризата, започнала от пролетта на 1996 г. Първо, в периода 1990-1994 г. банковата система беше разграбена, нагло и безцеремонно. Нека да припомня, че издаването на банкови лицензи, регулация, надзор и контрол на банките – независимо от тяхната собственост, по Конституция се осъществява от БНБ. На правителствата е забранено да се наместват, да влияят, да одобряват или не действията в независимата от изпълнителната власт банкова система. Та БНБ от 1990 до 1995 г беше издала над 80 банкови лиценза, в това число на прелюбопитни лица с нескрити криминални наклонности. И забележете, едва в края на пролетта на 1995 г. предупреди правителството, че банковата ни система е затънала в проблеми и предстои криза. Втората причина, която пряко и косвено е свързана с първата, е, че правителствата от 1990 г. до първата половина на 1995 г. не бяха направили почти нищо за реалната икономика. Ще се изненадате, но по данни на НСИ до януари 1995-а са приватизирани под 1% от държавните активи! За сравнение, в началото на 1997 г. Чехия си закри министерството на приватизация, защото.....вече я бяха приключили. А у нас повече от 5 години никакви реформи, агонизиращ държавен сектор, разпад на Източните пазари след закриване на СИВ през 1991 г., преминаване към валутни разплащания и т.н. Може би едно от най-важните неща: повечето ни стопански ръководители на държавни предприятия не бяха чували за пазарна икономика, за пазарно управление, за маркетинг и т.н. Агонизиращият държавен сектор не можеше да обслужва банковите си задължения. И като комбинирате окрадените банки, липсата на реформи в реалната икономика и тежестта на външния дълг получавате отговор на въпроса.

- Какво бе състоянието на държавния резерв и одобрявахте ли от БСП предложението за въвеждане на валутен борд?

- Как да одобряваме? БСП подготви Закона за паричния съвет. Висшият съвет на БСП в средата на 1996 г, макар и с минимално мнозинство, одобри тази стъпка на правителството “Виденов“. Предложението дойде в края на пролетта на 1996 г. от МВФ и по-точно то бе ни представено от Директора на МВФ за Източна Европа г-н Майкъл Деплер. Това предполагаше осигуряване от страна на МВФ на около 700 милиона щ.д. валутна котва, за да може да обявим фиксиран валутен курс. Нашето правителство обсъди и прие този механизъм, беше възложено на мен и министъра на финансите Димитър Костов, като и на представителя на БНБ г-н Бальозов да подготвим законодателно прехода към този Валутен борд. Дал съм десетки интервюта през този период в медиите, където убеждавах, че нашето съвместно решение с МВФ е адекватно и то ще донесе резултатите, в които всички се убедихме, че са реални и възможни. Между впрочем, цялата тогавашна дясна опозиция, а и много от представителите на БСП, бяха против. Г-н Иван Костов ни заплашваше в интервюта в медиите, че ще ни пратят в затвора, ако дръзнем да въвеждаме Паричен съвет. Много интересно, после неговият екип намазаха ските и станаха бащи и майки на Борда.

- Фалитът на банките бе факт и това бе част от най-дивия капитализъм, в който българите живяха през 90-те години. Защо правителството на Демократичната левица не успя да се справи? Хората гласуваха за БСП, защото очакваха силна социална политика, а получиха обезценяване на парите си, лишения и бяха много разочаровани.

- Вече отговорих на първата част на въпроса Ви. Не само Левица, ами всякакви десни или центристи нямаше как да се справят с ограбената банкова система и банкрутиралата държавна икономика. Затова срещу нашето управление се сипе огън и жупел, но никой не обясни той какво би направил при опразнени банкови трезори, държавни предприятия, трупащи загуби, и липса на пазари. Те какво правиха от 1990 до 1995 г.? Защо нищо не бяха приватизирали, защо не изградиха нито една пазарна институция или пазарни регулатори, защо позволиха финансовите пирамиди, защо беснееха мутрите с години? Господин Иван Костов, лидер на десницата по това време, защо като финансов министър не подготви Паричен съвет, ами реформата им беше “ За Бога, братя, не купувайте” (б.а . фразата е произнесена от премиера Димитър Попов, в чийто програмен кабинет (22 декеври 1990 – 8 ноември 1991) Иван Костов е финансов министър). Или колко сладкарници приватизира правителството на г-н Ф.Димитров?

Обезценяването на парите беше неизбежно. Първо, при сриваща се държавна икономика стоковото покритие на парите ерозираше бързо. Второ, фалитът на банките предполагаше две възможни решения. Едното бе да оставим хората и фирмите да загубят парите си, вложени във фалиращите банки. Другото: да използваме бюджетни пари, за да компенсираме хората и фирмите. И днес съм убеден, че правилно избрахме втората алтернатива. Всички физически лица получиха 100% компенсация в съответната валута – левове, долари, марки, включително натрупаните лихви. А фирмите получиха 50% компенсация, тъй като те все пак са пазарни субекти, които трябва да поемат отговорност и за собствения си избор на банка. Естествено, парите дойдоха от вътрешни държавни заеми, тоест за сметка на значимо увеличение на бюджетните разходи. А това винаги ускорява инфлацията. И, да, тежестта падна върху най-бедните, които нямаха и банкови депозити. Техните текущи доходи загубиха значителна част от покупателната си способност поради галопирането на цените на стоките и услугите. Обществото имаше всички основания да недоволства и да търси отговорност от властта. Защото обикновените хора не са виновни и не са длъжни да знаят какви са отговорностите на БНБ, на правителството или на парламента. И трите институции в една или друга степен са отговорни за това, което стана през целия този период.

- Какво пропусна правителството на Виденов, кои бяха основните му грешки?

- Не бих поел отговорност да правя оценки на собственото си правителство. По същество, ние сме били обречени още при избора ни. Сигурно много неща сме можели да направим и по-добре, но Ви уверявам, че кризата е била неизбежна. И все пак, можехме да отменим забранителния списък за големите държавни фирми още през 1995 г. В средата на декември 1996 г. подписах договора за продажба на 60% от акциите на Соди-Девня на белгийската “Солвей“ (55%) и турската Шишеджам (5%) за 160 милиона долара. Ако бяхме започнали по-рано приватизацията на няколко други големи фирми като БТК, Химко, авикомпания Балкан, Булбанк или Кремиковци, щяхме да осигурим свежи бюджетни приходи и да смекчим последиците от кризата. Можеше по-смело и по-бързо да се подготви Закона и да се въведе Паричен съвет преди последното тримесечие на 1996 г. Трябваше поне 3-4 месеца по-рано да се закрият безвъзвратно някои от губещите големи държавни предприятия. Да, лесно е да се каже сега, но тези стъпки винаги срещаха съпротива, както от опозицията, така и от нашите собствени редици.

- Протестите на 10 януари 1997-а ескалираха до брутални сцени – защо, според Вас? Имаше ли провокатори, кой ги активира? Макар и в оставка правителството получаваше ли информация за случващото се? Вие сте споделял, че събитията са били подготвяни. От кого, откога и какви интереси стояха зад тях – на външни фактори или?

- Държавният преврат на 10 януари 1997 г. бе внимателно и добре организиран. Ние имахме информация от първа ръка, без да сме знаели за някои детайли и тяхното изпълнение. Но съдете сами. Нашето правителство беше категорично против използването на българската територия за военни действия срещу тогавашна Югославия. Ние бяхме и против харизването на газопровода на руската “Газпром”. Нашето правителство спря бюджетните субсидии по програмите на г-н Сорос, които не само според нас не бяха в посока на укрепване на българската държава. Във вътрешен план: битката на клановете в самата БСП. Всъщност, те спомогнаха за свалянето на собственото им правителство. Новоизлюпените капиталисти искаха сриване и обезценяване на държавните активи, за да ги купят на безценица с откраднатите от банките пари...А по данни на службите тогава, целият метеж, в това число линейки, доставящи павета за протестиращите пред парламента, е бил грижливо подготвен. Така изпълнителите на външни и вътрешни поръчки заграбиха България, и беше инсталиран мнооого “демократичен политически елит”, който и досега усърдно слугува на чужди интереси.

- В какво състояние служебното правителство на Стефан Софиянски пое държавното управление?

- В тежко състояние. Но ние им оставихме готовия Закон за паричен съвет и подготвени съвместни действия с МВФ, договорени с тях стъпки, начин на финансиране на валутния резерв и т.н. Най-важното, а именно Паричният съвет, беше в завършваща фаза. И именно този механизъм доведе до сталбилизация на цените и на валутния пазар, както и на цялата икономика. Получи се така, че г-н Софиянски и другите лидери на десницата трябваше да направят обрат на 180 градуса. Защо сега никой не пита тези визионери защо нямат нито едно интервю, нито една подкрепяща позиция за Паричния съвет до 10 януари 1997 г.? Защо никой не пуска техни аудио и видео записи оттогава, когато клеймяха същия този спасителен механизъм?

- Факт е, че след 10 януари 1997 година промяната стана необратима, правителството на Иван Костов изкара пълен мандат, страната стана член първо на НАТО, после на ЕС. Връщайки се назад, съжалявате ли за нещо и ако отговорът е положителен, какво е то?

- Нека да уточним за ЕС. Правителството на БСП подаде официалната молба за членство в ЕС в края на 1995 година, а през 2007 година при премиер от БСП (б.а. – Сергей Станишев) станахме пълноправен член на Европейския съюз. Разбира се, и други управляващи са работили за този резултат през посочения период. Но това е най-малкото монопол на правителството на г-н Костов.

Що се касае до НАТО, и БСП има подкрепящо решение от свой конгрес. Но аз изпитвам противоречиви чувства като гледам резултатите от досегашното ни членство в НАТО: съсипан военно-промишлен комплекс, ликвидирани ВВС и ракетни войски, рехава армия - два пъти по-малка от полицейския корпус, заграбени милиарди на народа за доставки на бойна техника, която така и не идва, принуждаване към безвъзмездни дарения на други страни на бойна техника и муниции и т.н. След като влязохме в НАТО от продавачи станахме купувачи и дарители на оръжие.

Сега сме една от най-слабите армии на Балканите. Тъжно, но факт, който може да има твърде тежки геополитически последици за страната ни.