10730 | 3 авг. 2024 | 10:46
Румен Христов, Фейсбук
Връщам се на темата за ордена на Георги Йорданов, защото тя поражда много по-важни въпроси от акта на почит към едно комунистическо величие. Струва ми се, че това беше една провокация и опит за разделение, защото този орден можеше да му бъде връчен на друг юбилей, по време на управлението на социалистите и техния президент Първанов. Защо тогава не се сетиха за него, а сега заемат героични пози?! Яростта, с която наследниците на БКП в парламента защитаваха това решение, окупираха трибуната и бяха готови за физическа разправа с несъгласните, не е ли продължаване на тоталитарната политика, че всеки, който не е с нас е против нас?!
Дали, 34 години, след падането на комунизма, сме се отървали от него?!
Кое е по-мило за нашенските социалисти - българският лъв или кремълската звезда?! Отговорите на тези въпроси са очевадни. Да погледнем всички обществени сфери и културни институции. Навсякъде мимикрират проксита или наследници на бившите комунисти. Така е и в творческите съюзи, които са предложили за орден Георги Йорданов. Така е и в бизнеса и политиката. Не можем да се правим, че не го забелязваме, защото техният идол Путин вече насочи поглед и към Молдова!! И в някой черен сценарий същите тези биха го посрещнали с хляб и сол на Орлов мост.
Но за радост, преди 24 години, благодарение на СДС, България тръгна по пътя на свободата и колективната сигурност, като член на НАТО и ЕС, и те са нашият гарант, че няма отново да станем Задунайската губерния на Русия!
Мобилна верси
RSS
