36172 | 27 апр. 2026 | 12:36

Според него преди изборите "някои си бяха повярвали, че вече са влезли в парламента, че ние ще направим коалиция с Радев. Някои се виждаха и министри!"

Изборите показаха - избирателят на БСП е жив, но не гласува за нас, заяви пред Националния съвет на БСП Румен Овчаров, бивш лидер на БСП-София и бивш министър на енергетиката и икономиката.

В изключително остро изказване той призовава персонално бившия зам.-председател на парламентарната група на левицата Кирил Добрев и сегашния председател на БСП-София Иван Таков: "Дръпнете си клиентелата, дръпнете я, малко я дръпнете настрани".

Пред членовете на пленума Овчаров направи анализ на изминалите предсрочни парламентарни избори, на които БСП получи 3,017% и за пръв път от 85 години левицата остана извън Народното събрание. Лидерът на БСП Крум Зарков поиска доверие от членовете на Националния съвет заради този резултат. На пленума в събота (25 април), той го получи.

В изказването си Овчаров заявява още:

"И миналия път говорих – добре, как стана така, че ние влязохме в това правителство?
Това природно явление ли беше?
Тунгуски метеорит ли падна тук и ние сме изненадани? Кой ни вкара там? Кой предлагаше решенията? Кой ги гласуваше? Не очаквам някой да си къса ризата. Но направете крачка назад, дръпнете се. Вашите физиономии около новия председател доведоха до този резултат. Хората приеха това като двуличие, като лицемерие. И той е прав. Дайте му възможност да спаси и себе си, и партията!"

Според него преди изборите "някои си бяха повярвали, че вече са влезли в парламента, че ние ще направим коалиция с Радев. Някои се виждаха и министри!"

В анализа на резултатите Овчаров очертава положителните и отрицателните страни.

Според него "свърши времето на синьо соросоидно евроатлантическата псевдомъгла, с която 30 процента управляваха България, уж ориентирани в Европа, а всъщност ориентирани към собственото си забогатяване."

Овчаров обаче подчертава: "Лошата новина е, че БСП беше еднозначно разчетена на тези избори като част от тази мъгла и част от тази корупция и от това управление. Хората така гласуваха за нас."

Ето и пълния текст на изказването на Румен Овчаров пред пленума:

Председателят е прав, че при БСП проблемът не е от вчера, че постъпателното движение надолу си продължава десетилетия. Но ми се струва, че решенията, които предлага, и начинът, по който ги предлага, не съвсем съответстват на истинското положение на нещата.

Ние сме, ако трябва, да го кажа, в квантово ново равнище на състояние на БСП или цифрово – знаете двоичния код, нула и единица, новото квантово ниво е нула. И тук движенията изискват нагоре и изискват доста по-сериозни и доста по-истински мерки, и поне по-ясно очертаване на причините, които са ни довели дотук.

Няма да коментирам това, което каза председателят, искам обаче да коментирам резултатите от изборите.

Аз съм изключително доволен от този резултат. За пръв път от 10 години насам болшинството от българските граждани имат своето представителство във властта. Свърши времето на синьо соросоидно евроатлантическата псевдомъгла, с която 30 процента управляваха България, уж ориентирани в Европа, а всъщност ориентирани към собственото си забогатяване и, как да кажа, добре прикритата и гарантирана от съдебната система корупция. Много се надявам, че на този етап с тези неща сме свършили. И дотук с добрата новина.

Лошата новина е, че БСП беше еднозначно разчетена на тези избори като част от тази мъгла и част от тази корупция и от това управление. Хората така гласуваха за нас.

Втората ми констатация, по отношение вече на самата партия. Пак ще започна с доброто. БСП се оказа или България се оказа единствената посткомунистическа или социалистическа страна, в която тогава, когато си тръгна бившата комунистическа партия, на нейно място се явява някаква партия, която е свързана с лявото. Защото на Румен Радев партията, каквото и да си говорим, половината там са наши членове, пък и останалите, ако не половината, то може би около 60-70% са бивши наши. Тоест това е добър знак, тоест резервът на БСП е жив, избирателят е здрав и гласува, но не гласува за нас.

И тук е лошата новина – българският избирател, левият избирател, не прие модела на функциониране на Българската социалистическа партия като клиентелистка партия, като партия, обслужваща чужди интереси или интереси на част от собственото си ръководство. И този знак го даде изключително категорично – 90 000 гласа.

Не злорадствам, но само преди един месец и половина ви казах, че точно така ще се случи по начина, по който го правим. И Ви говорих тук за това, че листи, водени от определени фигури, няма да ги казвам сега, за да не им правя реклама, са неизбираеми. Че щабове, водени от определени фигури, са обречени. Че партия с лидер по публични политики, които виждаме всеки ден в Столичния общински съвет, са обречени.

Е, сега го видяхме. И тук има отговорност вече и нашият нов председател, защото и него го предупредих: пропаст на троен скок не се прескача. Той се опита да го направи, носейки на гърба си целия този товар на клиентелата. Е, сега сме вече на дъното и ни предстои дълъг и тежък процес на изкачване. Не знам дали въобще ще можем да го направим.

Проблемът ни не са клубовете или сградата на "Позитано". И „Прогресивна България“, и "Продължаваме промяната", и Симеон Сакскобургготски, и Бойко Борисов дойдоха на власт и спечелиха изборите без клубове.

Не са ни проблем и исканията на оставки от Борислав Гуцанов и Атанас Зафиров. Точно техните искания са доказателство за наглостта, безочието, всепозволеността, които си позволяваха онези управляващи от онова правителство.

Проблемът е друг. Проблемът стои в тази зала. Той се крие в тези хора, които днес мълчаливо ще гласуват доверие на този председател.

Ще гласуват това доверие, защото си мислят, че по този начин ще запазят себе си и партията за себе си. Ето този е въпросът, който ние трябва да решим. Когато го казвам, не казвам, че трябва да се разделяме с тях, тоест ние трябва да се разделяме, но че не трябва да изключваме никого.

И миналия път говорих – добре, как стана така, че ние влязохме в това правителство?

Това природно явление ли беше?

Тунгуски метеорит ли падна тук и ние сме изненадани? Кой ни вкара там? Кой предлагаше решенията? Кой ги гласуваше? Не очаквам някой да си къса ризата. Но направете крачка назад, дръпнете се. Вашите физиономии около новия председател доведоха до този резултат. Хората приеха това като двуличие, като лицемерие. И той е прав. Дайте му възможност да спаси и себе си, и партията!

Знам, че няма да го направите, но се обръщам към Киро и към Иван Таков – дръпнете си малко клиентелата, дръпнете я, малко я дръпнете настрани. Защото някои от тях си бяха повярвали, че вече са влезли в парламента, че ние ще направим коалиция с Радев. Някои се виждаха и министри!

Вижте, уважаеми другарки и другари, една политическа сила може да има успех само при две условия. Първото е идеята, която обединява хората. Неслучайно Виктор Юго е казал: „Няма армия, която да победи идея, на която й е дошло времето.“ И втората – хората, които водят тази идея и привличат хората към нея. Деветдесетте хиляди гласа за БСП показаха, че не са тези хората, които трябва да поведат БСП оттук нататък, не са тези физиономии. Не помогнаха нито отричанията на Драго Стойнев и на Кирил Добрев, нито думите на Наско и на Габриел „никога повече с този, никога повече с онзи“. Не помогна между другото и ентусиазмът на Крум. Хората го приеха като лицемерие.

Не знам още какво да Ви кажа.

Затова, другарю Председател, ти имаш три варианта.
Първият е най-простият – хвърляй кърпата, слагай кепенците на "Позитано" и който иска - да се оправят.

Вторият, по-унизителен – отиваш в президентството или в офиса на „Прогресивна България“: „Ние сме заедно, дайте да се обединим и заедно ще управляваме нататък.“ Ще сложите едно „социалисти“, примерно „Прогресивна България – социалисти“.

Третият вариант е: борѝ се, борѝ се за партията, борѝ се за себе си! За да се бориш за партията и за себе си, има едно важно условие – избери хората, които са около теб.

Ти добре лансираш идеята за обединението, за всичките крилца, всичките перца, всички да имат представители, както беше казал Мао Дзе Дун ”да разцъфнат хиляди цветя”! Хиляди цветя.

Сред тези цветя ги няма имената и ги няма хората, точно тези, които цяла година ей тук, в таза зала, и в Народното събрание отстояваха тезите, които ти сега лансираш.

Няма го Иван Петков. Че него Кирил Добрев и Драго Стойнев го глобиха 7000 лева за това, че гласува не както му заповядва Делян! А Вие го изхвърлихте от листите.

Сега, не му знам случая на Раличков точно какъв е, но и той беше един от малкото хора, които тук, в тази зала бяха против тази сглобка. Ние го изхвърлихме и него. И искаме хората да повярват, че ние се борим със задкулисието, паралелната държава и т. н.!

Ти си френски възпитаник и знаеш кой е Балзак, и знаеш какво е това шагренова кожа и по какъв повод. За твое съжаление историческото, политическото време се движи с друга скорост, различна от тази на астрономическото. Твоята шагренова кожа през този месец и половина намаля, при това намаля значително.

Когато ти казвам борѝ се, го казвам с пълното съзнание, че в момента няма кой друг тук, в тази зала, да го направи. И затова разчитам на теб. Но се страхувам, че този проект, за който ти говориш, който обсъждахме с теб в понеделник, ще бъде по същия начин компрометиран и неприет от левите избиратели, както не бе приет, така да се каже, и опита за възстановяване на БСП на тези избори. Ще компрометираме и него, ако го правиш отново със същите хора. Те са вече компрометирани, дръпни ги настрани!

Казваме, че трябва да се обединяваме. Имаше един класик на социалистическата революция, който беше казал: „Преди да се обединим, трябва да се поразделим.“ Като казвам да се разделим, не казвам да се изключваме. Знаете много добре, аз съм бил винаги против изключванията. Не съм гласувал нито за изключването на Кирил Добрев, нито на Георги Гергов, нито на Георги Първанов и групата от АБВ. Но някой трябва все пак да направят крачките назад. Малко от време на време трябва да имаме чувство за отговорност, за вина, докъде сте докарали не само себе си, партията ни и въобще левицата.

Страхувамсе, че иначе ще влезем в песимистичен вариант на развитие.

Имаше едно време един шведски мелодраматичен филм „Тя танцува само едно лято“. Това за председателя.

А пък за нас ще се отнася онази приказка от Евангелието на Матей, която Благовест Сендов на едно от последните заседания на последното, социалистическо, Народно събрание, каза: „Съгрешихме всички, вкупом непотребни станахме.“

И за да не завършваме в толкова песимистична вълна, ще ви кажа още една мъдрост на Свети Франциск от Асизи, там е погребана и българската царица. Той казва така: „Днес да направим възможното, утре необходимото и изведнъж ще се окаже, че сме постигнали невъзможното.“

Ние сме в тази ситуация и от теб, другарю председател, зависи кой път и накъде ще избереш.

Благодаря ви за вниманието. Успех!