11730 | 16 февр. 2020 | 19:13

Предлагам да се направи обсъждане в институциите и да се прецени при всички случаи, не само да подаваме технически информация, а и да съдействаме по част от задачите, и по места. Има останали живи хора, които са били в ръководствата на дружествата

Руси Статков e един от създателите на Агенцията за следприватизационен контрол през 2002 г. Вече 18 години работи в институции, свързани с управление на държавната собственост, приватизацията и концесиите.

От 1995 до 2001 година Статков е народен представител от левицата. Икономистът, специализирал бюджет и финанси във Франция, настоява за въвеждане на конституционното право "обществен интерес" в приватизационното законодателство. Статков открито и неведнъж заявява, че раздържавяването на "Булгартабак" е целяло източването на холдинга.

Бандитска, грабителска и дори противоконституционна - така експертът определя приватизацията, съпътствала българския преход. Факти, сделки - на тъмно и на светло, загуби с много нули - възможна ли е справедливостта след ревизията на прехода?

Приватизацията има много бащи – с чуждестранен произход и местни бащи. Като започнем от създателите на Вашингтонския консенсус, продължим с "Ран–Ът" с техните препоръки и стигнем до един автор на книга, свидетел, очевидецът, който беше и министър-председател, много други, свързани с него и кабинета му и последващите ги, каза в "120 минути" Руси Статков.

"Имаме информация за 11 000 сделки с държавно имущество по време на приватизацията и акции – обособени части, за които получихме информация в началото за 6700 сделки. После се оказа, че за 2000 въобще не можем да намерим". Той даде за пример месокомбинатите, които са били големи предприятия.

"В началото Агенцията за следприватизационен контрол имаше 150 – 160 човека, те си носеха буквално в чували онова, което има като информация. Благодаря на хората, които работят в Агенцията за публични предприятия и контрол. Ние разполагаме с архив, който е в 19 000 кутии за близо 7000 сделки, това са 1 млн. и 500 000 страници, или 1,5 км наредени листа един до друг.

ДАНС официално ни е искала много пъти информация. Последният път – 2016 г. сме му направили специален доклад на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол, в който казваме основни изводи от това, което, на базата на една извадка, нашите експерти са направили като проблеми. Подавали сме и подаваме, не само на ДАНС, но и на прокуратурата, на всички органи информация от архива.

През 2010 г. поисках среща с министър-председателя Бойко Борисов със специална паметна записка, разговор с него, в който министър-председателят тогава ми каза, това беше първото му правителство - това изисква намеса на прокуратурата и съда, не е за мен. 

В последствие имаше публично негово оповестяване, това беше 2014 или 2015 г., че ще се възлага 2016 г., ние получихме искане от ДАНС за

определени материали. Сега разбирам, че главният прокурор е възложил отново на ДАНС.

Аз считам, че ДАНС не е в състояние да се справи с тази работа без нас и не само без нас. Предлагам да се направи обсъждане в институциите и да се прецени при всички случаи, не само да подаваме технически информация, а и да съдействаме по част от задачите, и по места. Има останали живи хора, които са били в ръководствата на дружествата, да се потърсят и да се създаде действително огромен потенциал от държавно-обществено организиране, защото това не е само въпрос на институции".