Анализаторите се чудят как да интерпретират визитите в Русия на българските Президент и Премиер-министър. Радев беше там на 21 май, а Борисов отива на 30 май.

Ди Велт написа, че България се обръща към Русия в знак на недоволство от препятствията, които ЕС поставя пред нейното приемане в Еврозоната и Шенген. Руският Независимая газета отива още по-далеч, той вижда про-руски уклон, след като Борисов каза не на румънската инициатива за създаване на Черноморски флот под егидата на НАТО (историята е от юни 2016).

Официално България остава лоялен член на ЕС и НАТО. И разбира се, че е. Още повече, че България е наред в ротационното председателство на ЕС. Освен това България не е единствената страна от ЕС, която изпраща в Русия най-високопоставените си лица тези дни – Ангела Меркел беше там, също и Еманюел Макрон. И двамата опитват да придвижат амбициозните си икономически планове, същото се опитва да направи и България, на по-скромно ниво.

Тогава, какво не е наред?

Проблемът е, че Русия третира Германия и Франция с респект, а България – с презрение. От 1989 г. насам Русия неизменно третира България като невярна бивша съпруга, която трябва да страда вечно за своята измяна. Тази мачистка политика може и да се харесва на някои в Кремъл, но е глупава. Както каза бившият външен министър Соломон Паси, ако това продължи, Русия ще отблъсне и последния останал български русофил.

Българската преса, която като цяло се подчинява на различни поляризирани издателски линии, описва визитата на Президента Радев като опит да се съботира Премиера Бойко Борисов. Вторият човек в управляващата партия ГЕРБ Цветан Цветанов, обвини Радев, че подкопава ЕС и НАТО, отивайки в Русия „посред евро-председателството на България“. Очевидно не е имал представа, че и Борисов отива в Русия.

Нито Борисов е имал представа, че отива. Той е поискал такава визита в телефонен разговор с Путин на 3 март (Националния празник на България), но е получил отговора на 21 май, по време на разговорите на Радев в Русия.

По правило, доминираните от Пеевски издания търсят да очернят Радев и да възхвалят Борисов. Това, което те обаче отказват да признаят, е че по отношение на външната политика разликите между двамата са почти нищожни. (Това не беше така с бившия Президент Росен Плевнелиев, който беше винаги готов да излезе на война с Русия).

Борисов и Радев са идеологически близки, не защото говорят помежду си (всъщност те не говорят). Това е така, понеже четат еднакви дипломатически и разузнавателни доклади, и ги интерпретират по еднакъв начин. И двамата идват от системата – Радев от армията, Борисов от вътрешните сили. За Радев, както и за Борисов, случаят Скрипал, химическите атаки в Сирия или натискът за MH17 звучат подобно на обвиненията срещу България за атентата срещу папа Йоан Павел II. Между другото, България никога не получи извинения от ЦРУ за тези фалшиви обвинения.

В действителност, има разлика между Радев и Борисов. Радев е подкрепен от истинските русофили в България, а те са измежду най-бедните, докато Борисов разчита на платените русофили, изключително влиятелни в българския бизнес и определено най-богатите.

Защо Русия покани и Радев, и Борисов? Една от причините е, че напоследък Кремъл се опитва да създаде впечатление за трескава дипломатическа дейност, а втората е, че руските дипломати знаят как да експлоатират българските разногласия, за да подготвят брифовете си преди Путин и Борисов да седнат заедно.

Какво ще излезе от визитата, ще бъде нашият следващ коментар.

Превод от английски език и заглавие: "Гласове"

Източник: bulgarianpresidency.eu