11559 | 6 март 2026 | 14:16

Старите съветски С-300 все още са ключови за защитата на София и стратегическите обекти като АЕЦ "Козлодуй"

След „паркирането“ на американски самолети на гражданското летище в София в обществото възникна въпросът може ли Иран да удари цели в България. Той стана особено остър, когато премиерът Андрей Гюров призна пред депутатите, че се търси нов „паркинг“ за самолетите-цистерни. Въпреки че към момента Иран не разглежда България като директна мишена.

Иран разполага с най-големия и разнообразен ракетен арсенал в Близкия изток. Към началото на 2026 г. запасите му се оценяват на около 2500 – 3000 балистични ракети, без да се броят крилатите ракети и хилядите дронове камикадзе.

Арсеналът е разделен на няколко основни категории според обсега и предназначението:

- Балистични ракети с малък обсег (SRBM) – до 1000 км

Това са най-масово произвежданите ракети, предназначени за удари по съседни държави и регионални военни бази.

- Хиперзвукови ракети

Иран твърди, че е разработил технология за пробив на най-съвременните системи за ПВО

- Крилати ракети и дронове

Иран поддържа официален таван на обсега от 2000 км за своите ракети, но западни експерти смятат, че програмата им за сателитни ракети-носители (като Simorgh и Ghaem-100) лесно може да бъде адаптирана за създаване на междуконтинентални балистични ракети (ICBM) с обсег над 5000 км.

Разстоянието от Западен Иран до българската граница е приблизително 1400 – 1600 км, което поставя страната ни в обсега на няколко специфични модела.

Ето кои ракети от иранския арсенал могат да изминат това разстояние:

1. Балистични ракети със среден обсег (MRBM)

Това са основните системи, които биха могли да достигнат Източна Европа и Балканите:

Khorramshahr-4: С обсег от 2000 км (и потенциално до 3000 км с по-лек боен заряд), тя покрива цялата територия на България.

Sejjil: Тази ракета с твърдо гориво има обсег от около 2000 км и е една от най-надеждните им системи за големи дистанции.

Shahab-3 (варианти Ghadr и Emad): Тези модификации имат обсег между 1700 и 2000 км, което е напълно достатъчно, за да достигнат София и други големи градове.

Kheibar Shekan: С обсег от 1450 км, тя би могла да достигне Югоизточна България, ако бъде изстреляна от най-западните точки на Иран.

2. Крилати ракети и дронове

Paveh: Новата крилата ракета с обсег 1650 км теоретично може да достигне България, като лети на малка височина, за да избягва радари.

Soumar / Hoveyzeh: Крилати ракети с обсег над 2000 км, които са проектирани за удари по отдалечени стратегически цели.

Shahed-136: Дроновете камикадзе имат обявено разстояние на полета до 2500 км, което им позволява да прекосят няколко държави и да достигнат Балканите.

Рискове и защита

Въпреки техническата възможност, експертите по сигурност подчертават, че България е защитена от интегрираната система за противовъздушна и противоракетна отбрана на НАТО. Ключов елемент от нея са специалният радар в Турция и системата Aegis Ashore в Румъния (Девеселу), която е проектирана точно за прехващане на балистични ракети от Близкия изток.

Американската база в Девеселу разполага с противоракети SM-3, проектирани да унищожават балистични ракети (като иранските, за които говорихме) още в космоса.

Трябва да се има предвид, че не всички страшни оръжия на Техеран се славят с висока точност.

Докато по-новите модели (като Emad и Fattah) са високоточни, по-старите версии на Shahab имат голямо отклонение и са по-скоро психологическо оръжие.

Конкретно небето над България се защитава от ешелонирана система за противовъздушна отбрана (ПВО), която в момента (началото на 2026 г.) се намира в период на мащабна технологична трансформация. Страната постепенно заменя старите съветски системи с модерни западни образци, интегрирани в общата мрежа на НАТО.

Ето основните компоненти, които изграждат защитния щит на страната:

1. Наземни зенитно-ракетни комплекси (ЗРК)

Българската армия разполага със системи за различни обсеги, като акцентът е преходът към цифрови технологии:

С-300 (SA-10 Grumble): Най-мощната ни система за далечен обсег (до 75–100 км). Въпреки че е съветска разработка, тя остава ключова за защитата на София и стратегическите обекти като АЕЦ "Козлодуй".

IRIS-T (SLM и SLX): Най-новата придобивка. България започна интеграцията на германските системи IRIS-T.

SLM (среден обсег): поразява цели до 40 км.

SLX (дълъг обсег): поразява цели до 80 км. Тези системи са изключително ефективни срещу модерни крилати ракети и дронове.

С-125 "Нева" и С-200: По-стари системи, които все още са на въоръжение за средни и големи дистанции.

2К12 "Куб" и "Оса-АКМ": Мобилни системи за защита на войските на бойното поле (малък до среден обсег).

Не бива да се забравя, че България е част от интегрираната система на НАТО за ранно предупреждение, която засича обекти още при излитането им от далечни региони.

А новите системи IRIS-T са с толкова висока точност, че използват инфрачервено самонасочване, което ги прави практически неуязвими за електронни смущения от страна на противника.

Как работи системата Aegis Ashore, разположена в Румъния

Румънската база Девеселу е на около 150 км северно от Плевен. Това е „дългата ръка“ на защитата срещу балистични ракети в нашия регион. Базата в Девеселу е стратегически разположена така, че нейният „чадър“ покрива голяма част от Югоизточна Европа. Засичането и унищожаването на ракети, насочени към нашия регион става така:

Ранно засичане (Очите на системата)

Системата в Румъния не работи сама. Тя е свързана с мощен радар AN/TPY-2, разположен в Кюреджик, Турция.

Когато иранска ракета бъде изстреляна, радарът в Турция я засича още в първите минути на полета. Данните се предават мигновено към командния център в Германия (Рамщайн) и към базата в Девеселу. Радарът в Румъния (SPY-1) поема проследяването, изчислявайки точната траектория и точката на среща.

За разлика от обикновените ПВО системи (като С-300 или IRIS-T), които удрят целта в атмосферата, румънската система използва ракети SM-3 (Standard Missile-3), проектирана да удари балистичната ракета, докато тя е в най-високата точка на своята парабола – извън земната атмосфера (в космоса). Ракетата SM-3 няма взривно вещество в бойната си глава. Тя използва кинетичната енергия, като просто се блъсва в противниковата ракета със скорост над 10 000 км/ч. Ефектът е като „куршум, удрящ куршум“ – огромната енергия на сблъсъка напълно изпарява целта.

Понеже прехващането става в космоса, отломките се разпръскват в орбита или изгарят при навлизане в атмосферата, вместо да паднат цели върху населени места.

Тази система е напълно автоматизирана. Времето за реакция от засичането до изстрелването е броени секунди, тъй като балистичните ракети се движат изключително бързо.

Ако този космически щит пропусне нещо, нашите ПВО системи се активират за защита в атмосферата.