Започва обсъждането на бюджета за 2026 г. в комисиите в парламента. Днес план-сметката се разглежда на извънредно заседание на бюджетната комисия, както и от депутатите в Комисията по отбраната.
Заседанието може да гледате ТУК
Преди дни финансовата рамка, която ще влезе в сила от 1 август, беше приета от Министерския съвет и внесена в деловодството на Народното събрание.
Проектобюджетът е със заложен дефицит от 5,7% от БВП и рекордни приходи и разходи.
Бюджетът на Здравната каса за тази година възлиза на 5,25 милиарда евро.
Бюджетът на Държавното обществено осигуряване е рекорден – 15,2 милиарда евро.
Сред основните промени са увеличаването на максималния осигурителен доход на 2300 евро, поскъпването на винетките с 30% и въвеждането на частично плащане на осигуровките от държавните служители.
Проекто-бюджетът на ПБ е остро критикуван от опозицията , бизнеса и синдикатите.
Това е третият вариант за бюджет за текущата година. Първо беше ноемврийският вариант, който се лансираше като „единствения възможен вариант“, както го нарече тогавашният финансов министър Теменужка Петкова. След обществено недоволство и масови протести дойде и декемврийският вариант, който почти нямаше разлика с предишните разписи. Накрая всички планове отпаднаха, България започна новата година със стар бюджет, а сегашният вицепремиер и министър на финансите Гълъб Донев предложи нова план-сметка с дефицит, почти двойно над допустимите рамки – 5.7% от БВП при 3% лимит.
В този бюджет е разписано, че приходите ще са 49.6 млрд. евро, а разходите – 56.8 млрд. евро.
Същевременно капиталовата програма ще набъбне до 9.3 млрд. евро, а издръжката на администрацията – до 5.7 млрд. евро. Разписано е лимитът на новопоетия дълг да е 10.1 млрд. евро.
Сегашният финансов план, определен като „бюджет на реалността“ от премиера Румен Радев, също е обект на критики и от Фискалния съвет и от Българска народна банка (БНБ).
Докато някои икономисти видяха „стъпка в правилната посока“ в заложените параметри, други видяха липса на структурни реформи и консолидиращи мерки, с които да се свие преразходът, докарал България до процедура по свръхдефицит.
Очаква се тази седмица проектобюджетът да мине на първо четене в зала и всъщност да бъде приет до края на месеца, за да може да започне да действа, считано от 1 август 2026 г.
От 1 август минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ще бъде 620,20 евро, а максималният осигурителен доход за всички осигурени ще се повиши до 2300 евро. Предвижда се и увеличаване на минималните осигурителни прагове за определени икономически дейности.
Според законопроекта от 1 август тази година държавните служители и служителите по Закона за съдебната власт трябва да започнат да заплащат лични осигурителни вноски. От тази дата осигурителната тежест ще се разпределя между работодателя и служителя в съотношение 80:20, а от 1 януари 2027 г. - 60:40, както е при останалите работещи.
Проектът на Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. предвижда приходи и трансфери в размер на 5,25 млрд. евро. От тях 5,138 млрд. евро са здравноосигурителни приходи, включително 3,187 млрд. евро от здравноосигурителни вноски и 1,95 млрд. евро трансфери за здравно осигуряване.
При планиран дефицит от 5,7% от БВП, в условията на устойчив икономически растеж, ниска безработица и липса на извънредни сътресения, България изпраща сигнал за отлагане на необходимите реформи, за слаба бюджетна дисциплина и за липса на инвестиционна политика и на инвестиции в технологии с висока добавена стойност, каквито се очакват от икономика в еврозоната. Това се посочва в становище на Българската работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) относно проектобюджета за 2026 г. Организацията обединява 2300 компании в технологичния сектор, които формират близо една пета от българската икономика.
Според тях Бюджет 2026 е първият реален тест за способността на държавата да съчетае фискална дисциплина, устойчив растеж и дългосрочна конкурентоспособност.
8439 | 7 юли 2026 | 07:22




Мобилна верси
RSS
