Основното, с което този американски отбор ще бъде запомнен…

Основното, с което американското домакинство на турнира ще бъде запомнено…

… е скандалът около мошеничеството с намесата на Тръмп.

Джани Инфантино и ФИФА клекнаха, но Белгия, подкрепяна от целия свят, отговори по най-добрия възможен начин. С четири гола.

Съжалявам за отбора на САЩ, не заслужаваха цялата тази негативна енергия да се изсипе на главите им. Както и не всички американци заслужават това през останалото време от годината, когато Оранжевия клоун в Белия дом започва войни, тресе НАТО или се умилква на убиеца Путин.

Но такава е реалността. Той е техен президент и те носят негативите от това 24/7.

Футболистите положиха много труд и постижението им не беше малко, но се изправиха пред два противника, които ги размазаха; единият размаза имиджа им и затри постиженията им, другият просто ги победи на терена. Единият е Тръмп, другият е отборът на Белгия.

1:4 е солиден резултат, но унижението от този разгром не може да се сравнява с белега на срама, който ще носят завинаги (или поне за много дълго време), оставен им от намесата на Тръмп, който се показа в цялата си „прелест“: изтъкан от болно его, горделива неграмотност и корупция.

Но намесата му беше и отличен лакмус за ФИФА, която пък лъсна също в цялата си „прелест“. Нейната е по-простичка и се състои само от корупция.

Историята започна с Фоларин Балогун. Нападателят на САЩ получи директен червен картон срещу Босна и Херцеговина след намеса на VAR. При нормалното прилагане на правилата това означава автоматично наказание за следващия мач. А следващият мач беше осминафинал срещу Белгия. Тоест САЩ трябваше да играят без водещия си голмайстор на турнира.

Само че ФИФА реши друго и червеният картон не беше отменен, но изпълнението на наказанието беше спряно за пробационен срок от една година, с позоваване на член 27 от Дисциплинарния кодекс на ФИФА. Балогун получи и глоба от 40 000 долара, но му беше позволено да играе срещу Белгия. С други думи: картонът остана, но наказанието изчезва точно когато бе най-удобно да изчезне. За други играчи, получили такова наказания, нямаше подобни мерки.

УЕФА нарече решението „безпрецедентно, неразбираемо и неоправдано“ и предупреди, че ФИФА е прекрачила червена линия. Белгийската федерация поиска обяснение, оспори допустимостта на Балогун, но ФИФА отхвърли възражението като недопустимо, защото Белгия не била страна по дисциплинарното производство. Тоест белгийците трябваше да играят срещу футболист, чието наказание е отложено по извънреден начин, но според ФИФА нямаха достатъчно процесуално право дори да питат защо.

Бюрократична акробатика на тема „ние сме независими, но случайно направихме точно това, което искаше Тръмп“.

Тръмп (понеже е „гений“) САМ ПОТВЪРДИ, че е говорил с Инфантино и е поискал „преглед“ на случая. Три пъти се обаждал, ама обясни, че не бил казвал на ФИФА какво да прави. Само бил поискал преразглеждане.

Но и след това не спря да показва на света истинското си лице. Преди мача каза на шега, че ако Белгия бие САЩ, щял да каже, че мачът е бил нагласен, „както изборите през 2020 г.“.

Много смешно.

Години наред твърдеше БЕЗ ДОКАЗАТЕЛСТВА, че изборите са били откраднати. А сега старческият му мозък започна да се издава: всичко е само игра за него. Пуска шегички на тема как ще лъже пак по същия сценарий, но по друг повод.

Нагласата му е, че никой нищо не може да му направи и просто си играе с всичко и всички и взима каквото си иска когато си иска.

Тук има и още една колосална ирония, която замалко да пропуснем. Щяхме, ако бяхме МАГА мозъци, но не сме.

Фоларин Балогун (ябълката на раздора, заради когото Тръмп сложи ФИФА на колене) е американски национал, само защото е роден в САЩ. Роден е в Бруклин, Ню Йорк, в семейство на нигерийски родители, преместил се е в Лондон като бебе. А е израснал в Англия.

Имал е право да избира между националите на САЩ, Англия и Нигерия. Избрал е САЩ.

С други думи: футболистът, за когото Тръмп лично се намеси пред ФИФА, е човек, чиято връзка с американския национален отбор минава само през принципа на гражданството по рождение.

Казах „абсолютно безсмислените противоречия, от които е изтъкан…“, защото има личности, изпълнени с противоречия, като например Чърчил, който се е отнесъл ужасно с индийците, но е движеща сила за победата над Хитлер. За Айнщайн се казва, че е бил прекалено „голям почитател“ на жените. И т.н.

Тръмп е изтъкан от абсолютно безсмислени противоречия. Да врякаш срещу имигрантите и да си женен за имигрантка. Да вземеш цялото ѝ семейство при себе си и после да се оплакваш, че имигрантите влачат семействата си с тях в Америка. Да врякаш срещу „гражданство по рождение“ и после да се пънеш толкова много да защитиш човек, който е американец само по рождено право.

… безсмислени противоречия. Също както постоянно създава безсмислени проблеми около себе си.

Да се върнем на темата…

Тръмп се опитва да ограничи именно гражданството по рождение. Още на 20 януари 2025 г. подписа изпълнителна заповед, която целеше да откаже автоматично американско гражданство на деца, родени в САЩ от родители без законен статут или с временен статут. На 30 юни 2026 г. Върховният съд на САЩ отхвърли този опит и потвърди, че Четиринадесетата поправка защитава гражданството по рождение.

Около седмица по-късно Тръмп се оказа политически защитник на футболист, чиято американска национална принадлежност съществува благодарение на същия принцип, срещу който Тръмп се бори…

Какво е това? Когато гражданството по рождение помага на „правилния“ човек да играе за САЩ, то е полезно? Когато помага на бедно дете на имигранти, е „проблем“?

Или му отдавам прекалено много, като предполагам, че той изобщо се е замислил за това? Започнах да се чудя дали понякога не му придавам качества, които той няма, като си въобразявам, че е толкова добре подреден в абсолютната си зловредност, а не е просто алтав, на когото са дали прекалено много власт. Дали не е просто обикновена тъпотия в по-голям процент, отколкото преднамерено зло?

Вижте и това обаче…

… същото важи за Марко Рубио. Държавният секретар на САЩ. Човекът е роден в Маями през 1971 г. в семейство на кубински имигранти, които НЕ СА БИЛИ АМЕРИКАНСКИ ГРАЖДАНИ ПРИ РАЖДАНЕТО МУ и се натурализират по-късно, през 1975 г.

И какво?... същата администрация, която атакува гражданството по рождение, се управлява от хора, чиито биографии са възможни именно благодарение на имиграцията и американската идея за гражданство. За жена му на Тръмп да не отваряме дума – тя и английски говори като злодей от филм за Джеймс Бонд.

Както и да е… да резюмираме събитията: САЩ отпаднаха от Световното, а ФИФА остана без гръбнак и гащи. 

Чудно…