10103 | 30 дек. 2014 | 14:22

Обзор 2014: Годината на Реформаторския блок

За старата десница 2014-а беше успешна. Нещо повече - тя сякаш удари политическия джакпот. След 13 опозиционни години - време на непрекъснато роене, лидерски междуособици и загуба на обществено доверие, партиите от наричаната още традиционна десница отново са на власт.

Вярно, че не са водещата сила на промяната, както бяха през 90-те. Не са победителите на извънредните парламентарни избори. Те влязоха във властта като малкия коалиционен партньор. Но присъствието им в парламента и в управляващата коалиция с петима министри гарантира на Реформаторския блок публичност и обществено внимание. Връща старите десни на голямата сцена.

Как този път ще изиграят картите?

От страна на ГЕРБ наскоро се чу критика. „Реформаторският блок се държи сякаш е в опозиция. Решенията там се вземат трудно“, обобщи двумесечното съвместно управление вицепремиерът Румяна Бъчварова.

И наистина реформаторите са импулсивни, тъй като не носят основната тежест на мандата, и многолики, тъй като нямат един водач. Петима са лидерите им, от ноември насам трима от тях са в изпълнителната власт. Извън министерския формат останаха председателят на ДСБ Радан Кънев и водачът на НПСД Корман Исмаилов. При Исмаилов причината е ясна - от Патриотичния фронт биха подскочили, както направиха при назначението на Орхан Исмаилов за заместник военен министър.

При Кънев причините са по-сложни. Той е таралежът не само в коалицията „Две плюс две“, но и в самия блок. Големия политически гаф ДСБ допусна на европейските избори. Първото място на Меглена Кунева в евролистата на РБ бе по заслуги, които трудно може да бъдат отречени - тя е първият министър по европейските въпроси (в правителството на царя), първият наш еврокомисар, Европеец на годината според изданието за европейска политика „Юропиън войс“ (2008), през 2009-а като водач на листата на НДСВ донесе бонус на замиращата жълта партия - две места в ЕП, а като кандидат-президент през 2011 г. спечели 470 808 гласа. Следвайки партийните си интереси обаче, ДСБ изигра Кунева през май. Симпатизантите на партията гласуваха с преференции за втория в листата Светослав Малинов и я изместиха от първото място, тъй като привържениците на Движение „България на гражданите“ (ДБГ) не бяха използвали преференцията по обяснима причина -

не очакваха коварния номер

РБ спечели едно място в ЕП, тоест класира се Малинов.

Случилото се потвърди правотата на молитвата: „Боже, пази ме от приятелите, от враговете сам ще се пазя.“ Въпреки спорната от етична гледна точка маневра на ДСБ Реформаторският блок не се разцепи. Очевидно обаче всеки от лидерите запази едно наум в главата си. През август, два месеца преди извънредните избори, Радан Кънев се сопна на партньорите и хвърли оставка като говорител на блока. Обясни постъпката си с това, че „волята на РБ се формира чрез контакти между част от партийните ръководства и ГЕРБ, а лидерството на блока се осъществява от г-н Бойко Борисов“. Казано с други думи, Кънев обвини Кунева и Божидар Лукарски, че са се договорили с Борисов за участие във властта след вота. Зад гърба на Кънев! Изглежда това е бил непростимият грях на двамата лидери…

Сюжетът имаше щастлив край за всички участници и споменати лица. Кънев прибра обратно оставката в джоба, РБ се яви на изборите с пукнатини, но все още цял, Борисов запази възможността да намери партньори в случай на липсващо мнозинство. Постепенно хард­реформаторите от ДСБ се отказаха и от ултиматума си Борисов да не е премиер, ако иска да разчита на подкрепата им в едно бъдещо правителство. „Не е възможно Европа да внушава на Реформаторския блок, че аз не трябва да съм премиер, ако ГЕРБ спечели изборите. Като гледате какви са отношенията ми с Дол, с Юнкер и с Меркел, смятате ли, че това е възможно? Това са измишльотини!“, изобличи ги Борисов в интервю за „Преса“.

Под въпрос в тази предизборна история е единствено щастливият край за всички поддръжници на реформаторите, които повярваха на Кънев, че „РБ е единна и смела алтернатива на грешния път, поет от неговото (на Борисов - б.р.) и следващото управление“. Както и за всички, които не са гласували с бюлетината на реформаторите, но продължават (наивно) да се надяват, че политиката се върши по убеждения, а не по сметки; че коалициите се създават заради споделени идеи, а не заради сбор от гласове, които ще осигурят парламентарно влияние. Остана впечатлението, че единството на РБ е закърпено единствено

в името на политическото оцеляване

Още повече че търканията в блока продължиха. Кънев скри оставката, а Гражданският съвет на РБ го номинира за лидер на блока. Но изборът през септември не се състоя - ДБГ и СДС бойкотираха конгреса, извинявайки се с кампанията за парламентарния вот. Нов опит се очаква да бъде направен в началото на 2015-а. Фаворит отново е Кънев. Този път с още един аргумент в ръкава си: за разлика от Кунева и Лукарски не участва в изпълнителната власт.

На партиите от РБ безспорно им е трудно. Те хем трябва да работят за новата марка „Реформаторски блок“, хем да запазят собственото си лице, тъй като коалицията им е с шансове 50 на 50 - 50 на сто са шансовете Ӝ да се разпадне, 50 на сто да върви към необратимо сближаване.

На старите десни кавгата изглежда им е в гените. Със създаването си СДС изигра историческа роля за развитието на България. Съюзяването на партии и организации като алтернатива на БКП (БСП) бе онази мощна опозиция, която доби сили да спори за властта. Твърде бързо обаче избуяха крамоли, непреодолими различия, лидеромания, кариеризъм, претенции за морално превъзходство. Стигна се до отлюспвания, разделения, разцепления. Превръщането на съюза в партия (1997 г.) стегна редиците за четири години. След 2001 г. разпадът продължи, от СДС се родиха редица партии, включително ДСБ (2004 г.). Едва след катастрофалната загуба през 2013 г., когато нито една отломка не влезе в парламента, идеята за единство покълна сред тях. По неволя?

Ще не ще, Реформаторският блок има общи черти с първообраза си. Приликата ще се затвърди, ако се стигне до избор на общ лидер. Но ако Радан Кънев не бъде избран за лидер, дали ДСБ ще остане в блока? СДС (до 1997 г.) имаше един председател и Координационен съвет, в който влизаха представители на всички организации от съюза. Там се спореше за влияние и надмощие. Моделът на РБ едва ли ще бъде по-различен. Всяка съставна част от блока ще се грижи за своите кадри и своя имидж. Както вече се случва. Ревността помежду им пролича при назначението на областните управители, когато Меглена Кунева се оплака, че ДБГ е лишено от свой губернатор. При цялото търпение, което напоследък проявява, тук Борисов реагира гневно: „15 дни ви бяха достатъчни да се оправите с тази работа.“ С което подсказа, че проблемът е сред самите реформатори, които бавно стигат до съгласие.

Голямата разлика между РБ и първото СДС е, че сега реформаторите не хващат вълната. Те продължават

да се сражават с призрака на комунизма

докато предизвикателствата пред съвременния свят са други: последиците от глобализацията и неолиберализма; отстъплението на държавата в полза на алчния капитал; обедняването; възникването на нови разделителни линии и напрежения и т.н. Бъдещето на реформаторите ще зависи от две неща. Първото е дали ще излязат от ролята на „сините арийци от градския център“ (според сполучливия израз на публициста Иво Христов). Второто, дали ще оправдаят името си - реформатори.

Докато бяха един от моторите на протестите срещу правителството на Орешарски, десните се обявиха за радикални реформи чак до идеята за нова конституция. Сега имат прекрасната възможност да се докажат в две проблемни облас­ти, където промени от години липсват - здравеопазването и просветата. Но министрите им дотук не се прочуха по най-добрия начин. Петър Москов - с изказването си за спешната помощ в гетата, проф. Тодор Танев - с нетрадиционната си лекция пред ученици от Враца.

Продължават да се сипят и ултиматумите на Радан Кънев. Най-новото и най-острото бе по повод на пенсионната реформа. „Ако не оттегли предложението, управлението на втория кабинет на Бойко Борисов ще бъде обречено на недоверие и неуспех“, предупреди съпредседателят на РБ. Кънев може и да е прав за промените в осигуряването. Но реформаторите, които след дълги преговори приеха да влязат във властта, трябва да осмислят една привичка в поведението си - не бива да се вади черешовото топче срещу правителството при всяко препятствие, което срещнат на пътя. Омръзва.

Във Фейсбук го нарекоха

Министър Пълна нула

За него големият руски поет Александър Пушкин казва: „Той не само е създал първия университет в Русия, той самият е бил цял университет!“ Докато за българския министър на образованието Тодор Танев той не бил нищо особено като учен...

Скандалът с урока на министъра във Враца толкова нашумя, че вероятно читателите се досещат за кого става дума: за първия руски енциклопедист Михаил Ломоносов, по чиято инициатива е основан Московският университет; професор по химия в редица академии на науките - в Петербург, Швеция, Болония; учен с широки интереси; автор на редица научни открития, едно от които е предположението за съществуването на атмосфера на Венера.

Има факти, които могат да кажат истината за някого повече от званията. Такъв факт е, че от интерес към знанието Ломоносов напуска семейството си срещу бащината воля и изминава 1000 километра пеша от родното си място до Москва, за да следва в Духовната академия. Хиляда километра!

Нищо особено като учен не бил и проф. Асен Златаров (1885-1936) според нашия министър. Златаров, създател на биохимията в България, има любопитна биография. Завършва химия в Женева, слуша и лекции по литература, философия, политическа икономия. Баща му е бил сърат­ник на Васил Левски. Синът приема социалистическите идеи. От студентските му години в Женева френският философ Жан Жорес е негов кумир. През 30-те години на XX век участва в създаването на Комитет за защита на евреите. Заради левите му убеждения (бил член на БСДП) го наричали Червения професор. Това ли дразни проф. Танев?

А Фредерик Жолио-Кюри според министъра бил „пълна нула“. Нобеловият лауреат по химия бил обикновен тарикат, който взел прочутата фамилия на жена си (дъщеря на Мария Кюри), за да се фука. И още една черна точка му слага Танев: получил бил Сталинска награда за мир. Това, което премълчава, е, че наградата идва, след като Жолио-Кюри е освободен от работа в Комисариата по атомна енергия, тъй като отказва да участва в създаването на френска атомна бомба.

Свръхалергичността на нашите десни политици към всичко ляво надхвърля разумната мярка. Лекцията на Танев се превърна не в разбиване на клишета (както се оправда във Фейсбук), а в затвърждаване на едностранното мислене и клишета. Дес­ни клишета. С урока си Танев е кандидат за приза „Гаф на годината“.

От БСП му поискаха оставката. Но десните самоотвержено го бранят. „Дръж се твърдо, професоре. Тепърва те започват...“, даде му кураж Радан Кънев.
Да, но мнозина в социалните мрежи вече наричат самия проф. Танев Министър Пълна нула.

Публичността е нож с две остриета - може да те направи известен, а може да е лупата, която вижда твоите иначе прикрити дефекти.
Урокът, който Танев изнесе, може да бъде обобщен и така: „Не признавайте хората, които се учат и трудят!“ За подобен урок трябва да се напише оценка слаб 2.