4135 | 29 авг. 2024 | 14:31

Ставаме свидетели на абсурди като това енергийна напитка да рекламира, че се приема, чрез смъркане - нещо, което на мен ми се струва обезпокоително, посочи Соня Момчилова

Има 22 сигнала до Съвета за електронни медии (СЕМ) от вчера по повод клип, рекламиращ енергийна напитка в прахообразен вид. Това съобщи на заседание на регулатора днес изпълняващата длъжността председател Габриела Наплатанова.

„Бяха зададени и на нас въпроси, свързани с регулацията онлайн, за която СЕМ няма правомощия по закон“, посочи Наплатанова. По думите ѝ в една трета от европейските държави има стриктни правила и регулация върху съдържанието, публикувано от т.нар. влогъри и инфлуенсъри - хора с влияние върху аудиторията в мрежата, върху съдържанието, Тази регулация е на базата на техния приход от реклами онлайн, на размера на аудиторията и на характера на създаваното съдържание, допълни Наплатанова.

Ставаме свидетели на абсурди като това енергийна напитка да рекламира, че се приема, чрез смъркане - нещо, което на мен ми се струва обезпокоително, посочи Соня Момчилова, член на СЕМ.

Действително има един превес върху регулацията на традиционните медии, а в онлайн пространството създателите на съдържание рекламират какво ли не, включително редица незаконни продукти, отбеляза Симона Велева, член на медийния регулатор.

По думите ѝ в интернет може да се видят реклами на хранителни добавки и лекарства за диабетици, които помагат за отслабване и чайове за отслабване, като невинаги е ясно с какъв произход са тези продукти. Освен това се промотират хирургични и медицински процедури, допълни тя.

„Тази цяла сфера на липса на регулация създава едно нечестно предимство на съдържанието онлайн, особено при положение, че те дърпат от бюджета на традиционните медии по отношение на рекламата“, обясни Симона Велева.

Тя цитира доклад на Европейската комисия (ЕК), според който един от всеки петима инфлуенсъри разкрива, че рекламира дадена стока, а не я предлага като нещо, което харесва.

„Относно скандала, който се разразява в момента във връзка с вече споменатото от вас, аз смятам, че непрестанното повторение на този случай го прави все по-интересно и по-популярно, затова ще се въздържа“, отбеляза Галина Георгиева, член на СЕМ.

Тя посочи, че регулаторът няма капацитета за вменяване на ангажименти, свързани с регулиране на инфлуенсърите.

„Надявам да има възможност и законодателна инициатива в следващия парламент първо да оправим финансирането си, структурата на съвета и тогава да пристъпим към това да имаме или не нови задължения. Да, те чрез европейски актове ще бъдат вменени на съвета. Може би изчакването в по-подходящ момент, така че Съветът за електронни медии да е готов да ги посрещне и да ги изпълни, би било по-добре“, допълни тя.

Габриела Наплатанова също отбеляза, че медийният регулатор няма още изграден такъв капацитет. „СЕМ хронично страда от недофинансиране, от липса на достатъчно специалисти, които да извършват мониторинг и онлайн, и включително – средства, както и технически средства, за да се провежда такъв тип наблюдение“, отбеляза изпълняващата длъжността председател на регулатора. Тя обясни, че тези наблюдения, които се правят на изключително влиятелни инфлуенсъри с милиони последователи, се осъществяват в големите регулатори на големите европейски държави.

В рамките на днешното заседание на СЕМ бе представен доклад от фокусирано наблюдение на реклами за храни и напитки. То е извършено в периода от 1 до 14 юли, а в обхвата му са програмите БНТ1, „Хоризонт“, Би Ти Ви, „Нова телевизия“, „Дарик радио България“ и „България он еър“. Фокусът на наблюдението е свързан с преценка за съответствие на излъчените реклами с разпоредбите на чл. 75 и 76 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ).

Мониторингът не регистрира нарушения на ЗРТ. По отношение на програма Би Ти Ви, без да е отчетено налице формално нарушение на закона, наблюдението намира за неудачно и в отклонение на етичните норми позиционирането на непряка реклама на спиртна напитка между епизоди на детски анимационни филми, посочи Емилия Станева от СЕМ, която представи доклада. В тази връзка предложението от страна на администрацията е да се изпрати писмо и да се сезира Националния съвет за саморегулация, допълни тя.

„Проблемът с качеството на храните, проблемът с това как се храним и как храним децата си е проблем, който трябва да бъде повдигнат на държавно политическо ниво и да бъде търсено решение чрез политическа стратегия“, посочи Соня Момчилова, по чието предложение бе осъществен мониторингът. Разбира се, не съм и очаквала да имам основание да виня медиите за това, че се рекламират, от моя гледна точка, храни, които са вредни и които създават вредни навици в храненето на децата и не само, отбеляза тя.

„СЕМ нито има експертизата, нито разполага с лаборатория, за да прави проверка за това какво е вредно и какво не що се касае до рекламата на храни и напитки“, каза тя. По думите ѝ чрез партньорство с организации като Комисия за защита на потребителите, Министерство на земеделието и Българска агенция по безопасност на храните би могло да се стигне до полезни решения.

„Без никакво съмнение пристрастяването към бързите захари, както диетолозите и лекарите наричат някои захарни изделия, е нещо, което може да нанесе изключително сериозни здравни поражения върху организма на подрастващите и не само“, каза още Соня Момчилова.

Според нея ако се проведе кръгла маса с компетентните институции, би могло да се направи и изследване върху най-рекламираните храни. „Защото безконтролно, безпроблемно и напоително е рекламирането на бира, да речем, което от моя гледна точка е меко казано спорно, или участието на деца в реклама за кренвирши“, посочи Момчилова, предава БТА.

„Виждаме една картина, която показва не само законосъобразно, но и етично поведение от страна на доставчиците, за което трябва да им благодарим. И моето разбиране, действително, е, че по-големият фокус на проблема е другаде“, каза Симона Велева и отбеляза, че „рекламата на бира е законосъобразна“.

Тя направи предложение да се направи фокусирано наблюдение относно рекламите на храни и напитки в детските телевизии – както български, така и чуждестранни. Според нея този мониторинг трябва да бъде в по-ограничен период, който да не е по-голям от седем дни. Детските телевизии реално достигат до детската аудитория, обясни Велева.

„Ние виждаме картината каква е. Благодаря на колегите, положили труд за изготвянето на този мониторинг. Намирам го обаче за доста подробен в една част, която категорично не касае Съвета за електронни медии. Има достатъчно други на брой институции, които да се грижат за здравословното хранене на хората“, каза Галина Георгиева. Тя допълни, че от регулатора могат да направят своя мониторинг и да представят резултатите.